1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
[населено място], 14.03.2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 845 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК, вр. с чл. 295 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ“ ЕООД срещу решение № 12 278/09.11.2020 г. по в. т. д. № 1633/2020 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 37/07.07.2014 г. за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 694 ТЗ, вр. с чл. 86 ЗЗД.
В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуален закон, както и необоснованост. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на чл. 628а ТЗ, както и поради несъобразяване с мотивите на предходно постановено решение на ВКС по т. д. № 855/2016 г. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се обосновава допускане на касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, както и на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В изложението са формулирани въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили изводите на въззивния съд. Въпросите са следните :
1. „Следва ли съдът, в случай, че намери вземанията, на които молбата по чл. 625 ГПК се основава, за недостатъчно индивидуализирани, да я остави „без движение“ и да укаже на кредитора недостатъците й, които трябва да бъдат отстранени?“
2. „Вземанията на кредитора, по чието искане е открито производство по несъстоятелност, стават ли предмет на делото, респ. на решението по чл. 630 ТЗ или с него съдът установява обективно налице ли е неплатежоспособност на длъжника и началната й дата?“
3. „В първата фаза на производството по несъстоятелност следва ли съдът да се произнася с диспозитив относно наличието на вземане на кредитора молител, както относно неговия точен размер, така и относно точния размер на акцесорното вземане за лихва?“
4. „Явява ли се акцесорното вземане за лихва върху главницата предмет на спора в първата фаза на производството по несъстоятелност, ако не е посочено с конкретния му размер в молбата по чл. 625 ТЗ /въпреки, че същият е установен чрез съдебно-счетоводна експертиза/?“
5. „Следва ли молбата по чл. 625 ТЗ да отговаря изцяло на изискванията за искова молба по чл. 127 ГПК?“
6. „Следва ли съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните? Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства относно тези релевантни обстоятелства?“
7. „Следва ли въззивната инстанция при посочено в жалбата противоречие между изчисленията на допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза и собствените изчисления на първоинстанционния съд относно размера на законната лихва да назначи нова съдебно-счетоводна експертиза, която да се произнесе по този въпрос?“
8. „Попада ли в хипотезата на чл. 628а ТЗ вземане за законна лихва, индивидуализирано в молбата по чл. 625 ТЗ чрез посочване на главница, върху която се начислява, фиксиран начален момент на начисляването на лихвата и определяем краен момент на начисляване на лихвата, т. е. приема ли се, че молбата по чл. 625 ТЗ е основана и на това вземане и за него давността спира, респ. се прекъсва, при условията, предвидени в хипотезата на чл. 628а ТЗ?“
Изложени са твърдения, че разрешението, дадено от въззивния съд, е в противоречие с казуална практика на касационната инстанция, а последният въпрос е от значение за развитие на правото. От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено съобразно правомощията на ВКС, регламентирани в чл. 293, ал. 1 ГПК, като предявените искове бъдат уважени. Претендира се присъждане на разноски, сторени пред ВКС.
От ответника по касация „Въгледобив Бобовдол“ ЕООД не е подаден отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима
С атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд София е прието, че предявените от „ЕС ДЖИ И КЪНСЪЛТИНГ“ ЕООД искове за установяване дължимост на лихва за забава в общ размер от 7 717 576, 89 лв. са неоснователни поради погасяване на вземанията по давност. В мотивите въззивният съд е счел, че с молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Въгледобив Бобовдол“ ЕООД ищецът „ЕС ДЖИ КЪНСЪЛТИНГ” ЕООД не е предявил искове с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторни лихви за забава, индивидуализирани по основание и размер, поради което по отношение на тях давността не е била прекъсната на 18.07.2011 г. на основание чл. 628а ТЗ, доколкото разпоредбата предвижда, че молбата по чл. 625 ТЗ прекъсва давността, но само относно вземането, на което се основава. Вариативно съдът е посочил, че дори да се приеме, че с молбата по чл. 625 ТЗ са предявени искове за мораторна лихва, то в случая приложение намира разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, че предявяването на иск за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. От въззивният състав е формирал извод, че вземанията за мораторни лихви, предявени на основание чл. 694 ТЗ, вр. с чл.86 ЗЗД са погасени по давност, тъй като съгласно чл.111, буква „в“ ЗЗД вземанията за лихва се погасяват със специален тригодишен давностен срок. Исковата молба е предявена на 06.08.2013 г. и доколкото с молбата по чл. 625 ТЗ давността за вземанията за мораторни лихви не е прекъсната на основание чл.628а ТЗ, то тези вземания са погасени по давност.
Не е налице соченото от касатора основание за директен достъп до касационен контрол поради очевидна неправилност на въззивното решение. Настоящата инстанция е имала многократно повод да посочи, че тази специална форма на неправилност не се идентифицира с нарушение на материалния и процесуалния закон.
Въпросът, поставен под номер осем от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е включен в предмета на спора, ето защо по отношение на него удовлетворен се явява общият селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По този въпрос не е формирана практика на касационната инстанция, поради което е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно правомощията му, разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2009 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав уточнява въпроса в следния смисъл : „Попада ли в хипотезата на чл. 628а ТЗ вземане за законна лихва, заявено с молбата по чл. 625 ТЗ като дължимо за период преди подаването й с конкретно посочен начален момент?”.
На останалите въпроси ще бъде отговорено с акта по същество на спора.
По делото предварително такса не се събра на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ.
С тези мотиви и на основание чл. 288 от ГПК Върховният касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12 278/09.11.2020 г. по в. т. д. № 1633/2020 г. на Апелативен съд София.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.