Р Е Ш Е Н И Е № 183 София, 02.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 декември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при участието на секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3967/2018 година Производство по чл. 307, ал.2 ГПК. Постъпила е молба от вх.№ 23191/05.09.2018 г., подадена от В. С. И. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение № 571/06.06.2018 г. по гр.д.№ 5970/2017 г. на Пернишки РС, с което е признато за установено по отношение на него, че Н. Ц. И.. е собственик на УПИ VІІ-782 от кв. 48 по плана за регулация и застрояване на [населено място], [община] от 1988 г. с площ 652 кв.м. по документ за собственост, а по скица 648 кв.м. с описани граници на основание договор за дарение, оформен с н.а. № 116, т. І от 26.03.1985 г. и молителят е осъден да заплати деловодни разноски в размер на 2212,30 лв. С молбата са представени: призовка за доброволно изпълнение на решението в частта за разноските, изпратена до молителя по изп.д.№ 1055/2018 г., изпълнителен лист, издаден на основание същото решение, изпълнителен лист от 04.04.1986 г. по гр.д.№ 51/1986 г., призовка, изпратена от Върховния съд на РБ по гр.д.№ 1043/1976 г. до праводателката на молителя Ц. К. С., като делото е било с участието на Ц. М. С. – праводател на ответницата по молбата, призовки за въвод във владение до Ц. С. по изп.д.№ 2362/1975 г., скица от 20.09.1977 г., типов проект за дворна чешма в УПИ VІІ-423 от кв. 48 – водопроводно отклонение на името на молителя, молба от В. И. до кмета на [населено място], писмо от 05.06.2012 . до молителя от кмета на [община], жалба до Прокуратурата от молителя, квитанции за платен местни данъци за имота, договор за наем от 01.01.2016 г. В съдебно заседание представя съдебно удостоверение № 1836 от 11.09.2018 г. Молителят счита, че ако съдът бе приел като доказателства и обсъдил и тези доказателства, решението по спора би било друго, поради което моли влязлото в сила решение да се отмени, а делото да се върне на РС за ново разглеждане. Ответницата по молбата оспорва допустимостта й, а по същество оспорва това, че доказателствата са новооткрити и. Счита, че молителят е могъл да се запознае с тях, тъй като сам твърди, че са му предадени от неговата майка и праводателка на процесния имот. В съдебно заседание представя копие от страници от описна книга, копия от решение № 1269 от 29.05.1970 г., по гр.д.№ 2056/ 1970 г. съдебно решение № 299 от 26.02.1971 г. по гр.д. № 2521968 и протокол от 25.02.1971 г. по същото дело, решение № 793 от 18.11.1971 г. по същото дело, решение № 793 от 18.11.1971 г. по гр.д.№ 456/1971 г., заключение от 24.06.1970 г. по гр.д.№ 252/1968 г. и заключение от 17.01.1971 г. по същото дело, протоколи от 29.11.1971 г., от 18.04.1979 г. и решение № 367 от 25.04.1979 г. по същото дело. Моли молбата да се отхвърли, тъй като молителят е бил представляван от особен представител, който е могъл да се запознае с представените доказателства. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена на 05.09.2018 г. от надлежна страна против влязло в сила неблагоприятно за нея решение на 29.06.2018 г., т.е. в рамките на тримесечния срок по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК, поради което съдът я е преценил за допустима с определение от 31.10.2018 г. по чл. 307, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна С решение № 571/06.06.2018 г. по гр.д.№ 5970/2017 г. на Пернишки РС е признато за установено по отношение на молителя В. С. И., че Н. Ц. И.. е собственик на УПИ VІІ-782 от кв. 48 по плана за регулация и застрояване на [населено място], [община] от 1988 г. с площ 652 кв.м. по документ за собственост, а по скица 648 кв.м. с граници : улица, дере, УПИ ХІV-781, УПИ ХV-783 и УПИ ХVІ-785 в кв. 48 на основание договор за дарение, оформен с н.а. № 116, т. І от 26.03.1985 г. По делото е било установено, че Ц. М. С. е бил признат с н.а. № 168,т.1/23.03.1985 г. за собственик по давност на парцел VІІ-423 от кв. 48 по плана на [населено място] с площ 625 кв.м. и е прехвърлил с дарение същия ден този имот на дъщеря си Н. Ц. И. с н.а. № 116/26.03.1985 г. Представила е разрешение за строеж на ограда от 2014 г. и трасиране на границите на имота от правоспособно лице от 2015 г. Правният си интерес от предявения установителен иск е обосновала с това, че неизвестно за нея лице – ответника по делото В. И. се легитимира за собственик на същия имот с н.а. № 32,т.2 от 05.05.1986 г. , записан в кадастралния регистър. Имотът му е прехвърлен от Ц. К. С.. Тя е била призната с н.а. № 155,т.5/1977 г. за собственик на основание давностно владение, наследство и делба на празно дворно место от 460, съставляващо парцел VІІ-423 от кв. 48. Имотът е описан със същата сигнатура в нот. акт за дарение на ответника от 1986 г., но с площ 616 кв.м., от които за 156 кв.м. регулацията не е приложена. С удостоверение № 17/ТР-834 от 28.03.2017 г. е установено, че УПИ VІІ-782 от кв. 48 по действащия регулационен план е идентичен с част от имота, описан в н.а. № 116, т1/1986 г., на който се позовава ищцата. Представено е писмо от 13.01.1977 г. от съдебен изпълнител до кмета на [населено място], от което е видно, че между праводателите на страните е имало правен спор, разрешен от Върховния съд. Представени са доказателства, че ищцата е декларирала имот в [населено място] и е плащала данъците за него до 2017 г. включително. Установено е било, че на наследници не Ц. М. С., починал на 05.06.2000 г. е възстановен с решение № 2482 от 08.01.2014 г. земеделски имот в съществуващи реални граници с площ 945 кв.м., съставляващ имоти 5009,5010 и 5011 и е отказано възстановяване на площ от 3,228 дка. Възстановения имот е нанесен в кадастъра на основание заповед № 1810/24.11.2014 г. и попада в очертанията на имот 788. Ицщата е била една от наследниците на Ц. М., заедно с П., Н., Е. Ц. и Т. В.. Не е изяснено дали има връзка между възстановения имот, отказания за възстановяване имот и процесния имот. От показанията на св. Т. Ц. В. / сестра на ищцата/ се установява, че баща им имал голям имот, като значителна част от него не влязъл в ТКЗС, а продължил да го работи, защото имал пет деца. Частта от имота, която не е влязла в ТКЗС, баща и Ц. разделил на две части и дал едната част на сина си П., а другата – на ищцата Н.. Праводателката на ответника Ц. К. С. имала по-рано спор с брата П., а не с Н.. Ц. С. е призована като свидетел, но е отказала да получи призовката и не е била разпитана. Съдът е отказал да изиска за прилагане приключилите изпълнителни дела и нотариалните дела по обстотятелствена проверка, тъй като поради изтекъл срок за съхранение, те не се пазят. Не е извършена и проверка по книгите между кои лица и за кои имоти са водени приключените дела. Съдът е прие, че е доказано, че прводателят на ищцата е придобил по давност процесния имот към 1985 г., като констатациите на нотариусът не са оборени. Затова е приел, че ищцата се легитимира по дарение от баща си на процесния недвижим имот. Съдът се е позовал освен на свидетелските показания и на бележка от кметството [населено място], че от 50 г. този имот е на Ц. С. той е плащал данъци за него. Молителят си позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, като посочва, че живее постоянно в Н., по делото е представляван от особен представител, който не е могъл да се запознае и да представи относими към спора доказателства. От представените в настоящото производство от страните доказателства се установява, че между праводателите на страните Ц. С. и Ц. К. С. и други лица е имало делбено дело № 252/1968 т. на Пернишки РС. Делбата е приключила с теглене на жребий. През 1979 г. е налице обезсилване за дял ІV, но по ГПК се обезсилва само решението по чл. 288, ал.2 на основание ал.7 от същия текст от отменения ГПК. От доказателства по настоящото дело се установява, че праводателката на молителя е призната за собственик по давност, наследство и делба през 1985 г. От представените с молбата доказателрствва и съдебното удостоверение, представено от пълномощника на молителя се установява, че между Ц. С. / майка на молителя, на която той е и частен правоппиемник/ и Н. И. / ищца по настоящия спор/ е водено гр.д.№ 1039/1986 г., по което е представен изпълнителен лист от 04.04.1986 г., с който искът на Ц. С. против Н. И. за процесния имот е уважен. Ответницата по молбата представя копие от страници от описна книга, от която може да се установи, че Ц. К. С. е била ищец по иск за собственост срещу Н. Ц. И.. Решението по което е постановено м. 5.ІІ.1986 г.и е изпратено на ПОС на 19.ІІІ1986 г. и на 26.05.1986 г. е предадено на обща архива. Делото е образувано с резолюция от 02.01.1986 г. Неоснователно е възражението на ответницата по молбата, че изпълнителния лист е бил издаден преди съдебното решение. С молбата са представени още, призовка, изпратена от Върховния съд на РБ по гр.д.№ 1043/1976 г. до праводателката на молителя Ц. К. С., като делото е било с участието на Ц. М. С. – праводател на ответницата по молбата, призовки за въвод във владение до Ц. С. по изп.д.№ 2362/1975 г., скица от 20.09.1977 г., типов проект за дворна чешма в УПИ VІІ-423 от кв. 48 – водопроводно отклонение на името на молителя, молба от В. И. до кмета на [населено място], писмо от 05.06.2012 . до молителя от кмета на [община], жалба до Прокуратурата от молителя, квитанции за платен местни данъци за имота, договор за наем от 01.01.2016 г. Основанието за отмяна на влязло в сила решение, предвидено в чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовава молителя изисква доказателствата, които представя да установяват новооткрити обстоятелства и страната да не е могла да узнае за тези обстоятелства, да не е могла да се снабди с доказателства за тях въпреки положената грижа. От значение е обективната невъзможност на страната да узнае новите обстоятелства по време на процеса. В производството по отмяна на влязло в сила решение не могат да се поправят нейни пропуски и бездействие в хода на процеса. Новите обстоятелства следва да са от съществено значение за изхода от спора. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно. В конкретния случай представените доказателства установяват нови за спора обстоятелства, които са относими към предявения иск. Видно от изпълнителен лист от 04.04.1986 г. по гр.д.№ 51/1986 г., ищцата Н. Ц. И. е осъдена да предаде на праводателката на ищеца Ц. К. С. процесния парцел VІІ-423 от кв. 48. Делото, по което е издаден този изпълнителен лист е от 1986 г. – след представените решения по делбеното дело и след издаване на констанивния нот. акт по обстоятелствена проверка № 116, т.1 / 26.03.1985 г., и н.а. № 168, т. 1/26.03.1085 г., на които се позовава ищцата и въз основа на които съдът е приел, че тя се легитимира като собственик. Дори да не се пази това дело, следва да се изясни дали със сила на пресъдено нещо не са отречени правата на ищцата на основание дарение от баща й, признат за собственик по давност след по-малко от десет години от обезсилване на протокол в частта, касаеща дела, получен от праводателката на молителя. Относими към спора са и представените решения,, протоколи от съдебни заседания по делбено дело и призовките, установяващи спор между праводателите на страните в периода 1976-1979 г. Делбените дела се съхраняват 70 години. Материаллите и съдебните актове по делбеното дело и приложените към него дела следва да се приложат и обсъдят от съдът по същество. Дори делото за собственост от 1986 г. да е унищожено, може да се съберат данни от съхраняваните в съда книги за страните и предмета на това дело и резултата по него. Съдът е отказал да изиска посочени от назначения служебен пълномощник на ищеца дела с мотив, че е изтекъл срока за съхранение без изрично да установи това и да събере данни за страните и резултатите от извършения въвод по книгите, които се съхраняват. Материалите по делбените дела са относими към спора, тъй като видно от н.а. № н.а. № 155,т.5/1977 г. праводателката на ответника Ц. К. С. е призната за собственик на основание давностно владение, наследство и делба на празно дворно место от 460, съставляващо парцел VІІ-423 от кв. 48. СТЕ може да установи идентичността на делбените имоти с процесния имот. Ищцата е твърдяла в исковата молба, че в продължение на четиридесет години само баща и владял мястото, а след това и тя, като не е споменала за водените дела, по които тя, а преди това и баща й са били страни. Твърдяла е, че е прекарала водопроводно отклонение за урегулирания поземлен имот. С молбата за отмяна обаче е представен проект за прокарване на чешма в процесния парцел, заверен като проект за водоподаване на името на ответника, сега молител. Това доказателство, както и представеният изпълнителен лист от 1986 г. имат значение за твърденията на ищцата, че само тя е владяла процесния имот, а и за взаимното оспорване на нотариалните актове на праводателите на страните, издадени на оригинерно придобивно основание. Същото се отнася и за представените доказателства за заплащане на данъци за процесния имот. В хода на исковото производство, доказателства за плащане на данъка са представени от ищцата, а с молбата се представят доказателства за плащане на такъв данък от ответника по иска за същия период. Или в обобщение, представените с молбата доказателства установяват нови обстоятелства, които не са били изследвани по делото, а имат значение за изхода от спора. Неоснователен е доводът на ответницата по молбата, че ищецът е знаел за тях или поне е могъл да узнае, тъй като сам признава, че са му предадени от майка му, която му е дарила имота. По делото е установено от служба регистрация на населението, че молителя е в Н. от 2010 г., поради което в производството е представят от особен представител, назначен на разноски на ищцата. Назначеният особен представител не е могъл да осъществи връзка с ответника. Той не е длъжен да издирва майка му, а и не би могъл да знае дали у нея има документи, относими към спора. Обстоятелството, че майката на ищеца е отказала да се яви като свидетел, поради което е била заличена от списъка за призоваване не може да се вмени в тежест на молителя. Тя е трето за спора лице, не е негов законен представител, не е упълномощена от него, поради което нейните действия не го обвързват. Те са ирелевантни за настоящото производство. При липса на твърдения от ищцата за приключили дела между праводателите на страните в исковата молба и в хода на редовното производство, назначеният особен представител не би могъл да предполага подобен факт и да търси по години данни за такива. Молителят не е могъл да узнае за исковото производство против него, поради което по извинителни причини не е могъл да представи доказателствата, приложени към молбата. Или в обобщение налице са кумулативно необходимите предпоставки на чл. 303, ал.1 т.1 ГПК – представените доказателства са новооткрити и са относими към предмета на спора, а обсъждането им може да промени крайният извод на съда, поради което влязлото в сила решение следва да се отмени, а делото да се върне на първостепенния съд за ново разглеждане. Исковото производство следва да започне от връчване на исковата молба и доказателствата към нея. По претенцията за разноски за настоящото производство следва да се произнесе съдът, който разглежда спора по същество. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ влязло в сила решение № 571/06.06.2018 г. по гр.д.№ 5970/2017 г. на Пернишки РС Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкият районен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ