Р Е Ш Е Н И Е   № 419   София, 17.08.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на 5 май  две хиляди и десета  година, в състав:          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА                                                ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                         ВЕСКА РАЙЧЕВА   при участието на секретаря Стефка Тодорова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Жанета Найденова гр.дело № 575/2009  година и за да се произнесе съобрази следното:   Производството е по чл.290 ГПК. Върховният касационен съд тричленен състав на четвърто гражданско отделение по настоящето гр.д. № 575/2009г е допуснал на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК,касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 19.12.2008г по гр.д. № 363/2008г,с което е „оставено в сила решение № 68/17.03.2008г по гр.д. № 1812/2007г…в обжалваната част”. А тази част за касационния жалбоподател „Л”АД е била за следното: 1.в частта в която районният съд отменил заповед № 32 от 26.04.2007г на председателя на Управителния съвет на „Л” АД,с която на В. Й. М. било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” 2.,в частта в която бил осъден да заплати на В. Й. М. 180 лева,представляващи удържана част от трудовото му възнаграждение, 3.в частта в която било признато за незаконно уволнението на В. Й. М.,извършено със заповед № 19 от 27 април 2007 година на председателя на Управителния съвет с която му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и уволнението е било отменено, 4.в частта в която В. Й. М. е бил възстановен на заеманата от преди уволнението длъжност „главен инженер на производство „Н” в „Л” АД, 5.в частта в която „Л” АД е било осъдено да заплати на В. Й. М. сумата 1 695.38 лева-обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето през което е бил без работа поради незаконното уволнение, както и сумите: 1 567.67 лева- частично удържано обезщетение по чл.221 ал.2 КТ и сумата 1 626.67 лева представляваща направени по делото разноски. С определението си ВКС е приел,че при разрешаването на материалноправния въпрос за индивидуализиране в заповедта за дисциплинарно наказание от обективна и субективна страна нарушението на работника или служителя съществувала противоречива практика и че освен приетото в решението на Бургаския окръжен съд,съществувало друго-решение № 3 от 29.01.2009г по гр.д. № 333/2008г на Бургаския окръжен съд ,с което била приета обратна фактическа обстановка-че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на друг работник макар че имало съображения за вината му около предизвикания пожар в пещ-101 в инсталация АД на 6.04.2007г ,след като пред съда не била установена пряката причинна връзка с поведението на длъжностното наказано лице,заповедта била незаконна. а. Върховният касационен съд провери изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на постановеното от Бургаския окръжен съд,решение,поради допуснати нарушения на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл.293 ал.2 ГПК и прие следното: Оплакванията са неоснователни. Фактическата обстановка по делото е била правилно установена: след представяне на Авариен протокол № 5 от 23.04.2007г на Комисията назначена със заповед № ЗОД 0170/11.04.2007г,в който бил направен пълен анализ на причините за запалването на пещ П-101 на Ад-4 в „Л„ АД на главния инженер на производство в „Н”-инж. В. Й. М. със заповед № 32 от 26.04.2007г било наложено наказание „предупреждение за уволнение”. Заповедта била „За допуснати нарушения на трудовата дисциплина,изразени в: Установени пропуски при обезпечаване надежността на оборудването в цех „АБД” и цех „ПХ”,предизвикали авария-пожар на пещ П-101 в инсталация АД-4 на 06.04.2007г,изразяващо се в : Неизпълнение на длъжностните задължения за контролиране извършването на ремонта на оборудването по цехове в съответствие с техническата документация и изискването за спазване на технологичната и трудова дисциплина от персонала. Съгласно Авариен протокол № 5 от 23.04.2007г” На следващия ден-27.04.2007г била издадена втората заповед № 19,с която инж. В. Й. М. на основание чл.330 ал.2 т.6 във вр. с чл.190 ал.1 т.7 и чл.187 т.3,т.7 и т.10 от Кодекса на труда бил уволнен от длъжността „главен инженер” като причините за това били формулирани кат „Установено неизпълнение на възложената работа и на законните нареждания на работодателя,определение с Протокол № О* от 23.04.2007г и вменените му трудови задължения,съгласно Длъжностната характеристика на лицето,предизвикало забавяне пуска на секция 100 в цех „К” _ при определен срок до 04.00 часа на 24.04.2007г същата е пусната в експлоатация в 20.00 часа на 24.04.2007г,довело до неизпълнение на производствения план на Дружеството и причинило загуби и пропуснати ползи на същото”-т.е. две най-общо формулирани заповеди за налагане на дисциплинарни наказания,едното от които най-тежкото-уволнение. Дисциплинарната власт на работодателя , както е известно, е съвкупност от правомощия и е елемент от трудовото правоотношение. Едно от тях , с което работодателят преди налагане на дисциплинарното наказание е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства,е това по чл.193 ал.1 КТ. Обясненията трябва да са дадени с оглед на дисциплинарното наказание,а не поради други обстоятелства или друг повод,защото те са обяснения по повод на дисциплинарното нарушение,а не обяснения въобще. След това работодателят трябва да прецени и деянието какво нарушение представлява и дали може да се квалифицира като „нарушение на трудовата дисциплина”,за да наложи и съответното наказание. Видовете нарушения на трудовата дисциплина примерно се изброени в чл.187 КТ,като в т.10 е дадена възможност и за други неизпълнения на трудови задължения,предвидени в закони и други нормативни актове,в правилника за вътрешния трудов ред,в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение”,а изчерпателно са посочени дисциплинарните наказания: забележка, предупреждение за уволнение,уволнение. Критериите за определяне на дисциплинарното наказание са посочени в чл.189 КТ ,а чл.190 КТ примерно изброява случаите при които се налага дисциплинарно наказание „уволнение”. Наказанието се налага с „мотивирана писмена заповед в която се посочват нарушителят ,нарушението и кога е извършено,наказанието и законният текст въз основа на който се налага”. В конкретния случай,както правилно е приел и Бургаския окръжен съд,двете заповеди,с които са били наложени наказанията,не са били с конкретно посочени нарушения. Не е било поискано и дадено конкретно обяснение и от дисциплинарно наказания служител. Дадените от него „обяснения” всъщност са били един доклад за движението и действията на гл.инженер на посочените дати-на 24.04.2007г и на 06. 04.2007г,но те не са били по конкретното дисциплинарно производство,защото не е имало такова-не е била спазена процедурата по чл.193 ал.1 КТ. За това исковете,предявени на правно основание чл.358 ал.2 т.1 КТ и чл.344 ал.1 т.1 т.2 и т.3 КТ са били уважени,след като е прието,че издадените заповеди за дисциплинарни наказания са незаконосъобразни-чл.193 ал.2 КТ. Върховният касационен съд приема,че в заповедта за уволнение трябва да са посочени фактите на които се основава работодателя,за да накаже дисциплинарно работника и приема,че изразеното в Р № 10 от 3.06.1994г по гр.д. № 825/93г на ВС, 3. Г. О че е „Необходимо да се посочват нарушителя,същността на нарушението,кога и къде е извършено и по кой текст от Кодекса на труда се налага дисциплинарното наказание”,или това в Р № 338/89г по гр.д. № 262/89г ВС, 3 Г. О. според което „Правилността на заповедта за дисциплинарно уволнение се преценява по изложените в нея фактически основание за налагане на дисциплинарното наказание” или това в Р № 341 от 26.04.1995г по гр.д. № 1627/94 ВС, 3 Г. Од,че „ Меродавно е дисциплинарното нарушение, което работодателят е длъжен да посочи,а не законовата му квалификация”. Практиката на ВКС в тази насока е също последователна и че издадените от „Л„ АД заповеди за уволнения по повод на същия случай са били незаконни именно поради липсата на конкретни искани и дадени обяснения от страна на работниците и служителите и това се установява от Определенията по допустимост по гр.д. №1091/2009г 4 Г. О.- Определение № 1* от 20.11.2009г, Определение № 610 от 25.06.2009г по гр.д. № 715/2009г, 4 Г. О., Определение № 1* от 10.09.2009г по гр.д. № 528/2009г ВКС, 3 Г. О.., Определение № 507 от 23.05.2009г по гр.д. № 680/2009г 4 Г. О. И на въпросът,поставен в определението по допускането-как следва да се индивидуализира от обективна и субективна страна нарушението, за налагане на дисциплинарно наказание ВКС отговаря така,както е посочил и друг негов състав в Р № 199 от 30.12.2008г по гр.д. № 4389/2008г 2 Г. О.” Че дисциплинарното нарушение трябва да бъде посочено в заповедта”- т.е. конкретно да е посочено какво точно е извършил или не е извършил работника или служителя,, кога и къде го е извършил , по силата на какъв акт е бил задължен да го извърши какъв е интереса от извършването или от неизвършването му за работодателя както и какво лично отношение е показал към простъпката си. При разрешаване на горните въпроси Бургаският окръжен съд се е съобразил както с правните норми на Кодекса на труда,така и с практиката на отделните състави на ВС и на ВКС по приложението на закона. Неговият акт е правилно постановен и не са налице отменителните основания по чл.293 ал.2 ГПК. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд       Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд от 19.12.2008г по гр.д. № 363/2008г       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: