Р Е Ш Е Н И Е № 351 София, 27.02.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА ри секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 2572 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. В., представляван от адв. Г. П., срещу решение № 1689 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 5778/16г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав, с което, след отмяна на решение № 5847 от 05.08.2015г. по гр.д. № 1793/2006г. на СГС в частта, в която е отхвърлен предявеният от Т. С. А., заместена в хода на процеса от наследниците й по закон С. Л. А. и Л. Л. А., срещу А. Б. В. иск за унищожаемост на запис на заповед, издаден в [населено място] на 19.01.2006г. с падеж 16.03.2006г., е унищожен посоченият запис на заповед на основание чл.29 ЗЗД и е прието за установено по отношение на А. Б. В., че Т. С. А., заместена в хода на процеса от наследниците й по закон С. Л. А. и Л. Л. А., не дължат сумата 50 000 лева по изп.д. № 19/2006г. на ЧСИ Б. П., на основание чл.254 ГПК /отм./ Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо, тъй като е постановено при липса на редовна въззивна жалба. Твърди, че от името на ищеца С. А. е била подадена безспорно нередовна въззивна жалба, изготвена и подписана от лице без процесуална представителна власт, без внесена държавна такса и без препис за насрещната страна и с неуточнен предмет, която е била оставена без движение с указания за отстраняване на тези нередовности, връчени лично на въззивника С. А. на 07.09.2015г., като указанията не са били изпълнени в срок. Твърди, че започналият да тече законен срок е изтекъл на 14.09.2015г. и не е продължаван, нито пък е правено искане за възстановяването му, като съществените недостатъци на подадената от лицето без представителна власт въззивна жалба не са отстранени в срок. Твърди, че първата постъпила молба е от 15.09.2015г. отново от лицето без представителна власт Г. З. и касае единствено искане за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса, без да касае останалите нередовности на жалбата, най-съществената от които е, че тя е останала неподписана от ищеца С. А., от чието име е подадена. Поради това счита, че въззивната жалба е следвало да бъде върната. Твърди, че съществените недостатъци на подадената без представителна власт въззивна жалба не са били отстранени, като до края на проведеното въззивно производство въззивникът С. А. нито е подписал подадената от Г. З. жалба, нито е потвърдил извършеното без представителна власт действие. Излага и съображения за неправилност на въззивното решение поради неправилност с оглед противоречието на извода за унищожаемост на записа на заповед с разпоредбата на чл.29 ЗЗД. Поддържа, че въззивното решение е постановено и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъждани събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и не са изложени мотиви в подкрепа на извода на съда за унищожаемост на записа на заповед. Излага и доводи за необоснованост на изводите на въззивния съд като противоречащи на основни житейски и опитни правила и правила на логиката. Поради това моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по въззивната жалба да бъде прекратено, а при условията на евентуалност – въззивното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. Ответникът С. Л. А., представляван от адв. Д. А., оспорва касационната жалба. Счита за неоснователно оплакването на касатора за липса на въззивна жалба, като сочи, че въззивната жалба е подписана от лице с представителна власт, с надлежно оформено нотариално заверено пълномощно; че както първоначалната ищца, така и нейните наследници са били освободени от заплащане на държавна такса; че непредставянето на препис от въззивната жалба не е пречка за разглеждането й и предметът на въззивната жалба е ясно и точно определен. Поддържа, че подадената въззивна жалба е редовна и е допусната и разгледана от въззивния съд съвсем основателно, като в тази връзка сочи още, че ответникът по въззивното производство не е депозирал възражения по въззивната жалба. Счита, че правилно съдът се е произнесъл по иска за унищожаемост на процесната сделка поради въвеждането на издателя в заблуждение относно последиците на акта, който подписва, както и правилно е приел, че предявеният иск е основателен. С определение № 486 от 16.07.2018г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Н. З. в качеството му на пълномощник срещу първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Т. С. А., заместена в хода на процеса от наследниците й по закон С. Л. А. и Л. Л. А., против А. Б. В. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД и чл.29 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД относно запис на заповед, издаден в [населено място] на 19.01.2006г. с падеж 16.03.2006г., и е оставен без разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл.254 ГПК /отм./ за сумата 50 000 лева във връзка с посочения запис на заповед. С въззивната жалба е представено пълномощно, с което С. Л. А. е упълномощил Г. Н. З. с правото да го представлява пред съда „по повод извършената злоупотреба“ от А. Б. В. със сумата 54 866 лева, с които „е ограбена неправомерно“ майка му. С разпореждане от 26.08.2015г. съдът е оставил въззивната жалба без движение с указания за представяне на доказателства, че пълномощникът е от кръга на лицата по чл.32 ГПК или за подписване на въззивната жалба от въззивника С. А.; за уточняване дали се обжалва изцяло първоинстанционното решение и за уточняване на искането към въззивния съд; за представяне на препис от въззивната жалба и за внасяне на държавна такса. Указанията са съобщени на въззивника С. А. със съобщение, връчено му лично на 07.09.2015г. С молба от 15.09.2015г., подадена от Г. З., е направено искане за предоставяне на правна помощ и за освобождаване на въззивника от държавна такса. С разпореждане от 18.09.2015г. съдът е оставил без разглеждане молбата за предоставяне на правна помощ, тъй като е подадена от пълномощник, и е дал последна възможност на въззивника да изпълни указанията, дадени с разпореждането от 26.08.2015г. На 05.11.2015г. е подадена нова молба от пълномощника З., с оглед на което с разпореждане от 09.11.2015г. съдът отново е дал възможност на въззивника да заяви дали поддържа тази молба, да я подпише, както и да заяви изрично дали потвърждава извършените от негово име без представителна власт процесуални действия. С молба от 09.12.2015г. въззивникът С. А. е потвърдил подадената от пълномощника му молба от 05.11.2015г. С разпореждане от 19.05.2016г. съдът е освободил въззивника С. А. от заплащане на държавна такса за въззивната жалба и с определение от 19.05.2016г. му е предоставил правна помощ. С молба от 05.10.2016г. назначеният на въззивника особен представител адв. Е. К. – Д. е допълнила въззивната жалба, като е посочила, че се обжалва изцяло първоинстанционното решение. Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел, че не се установява нарушаване на добрите нрави при поемане на задължение от страна на Т. А. с издаването на запис на заповед от 19.01.2006г., поради което предявените искове за нищожност на записа на заповед следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По предявения евентуален иск за унищожаемост на записа на заповед поради въвеждането на издателя в заблуждение относно последиците на акта, който подписва, въззивният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетеля З., който е бил разпитан пред въззивната инстанция. Приел е, че от показанията на този свидетел се установява, че първоначалната ищца и ответника са се запознали във връзка с публична продан на недвижим имот, който е бил съсобствен между ищцата Т. А. и трети за процеса лица, както и че ответникът и приятелката му са въвели ищцата в заблуждение, като са й подали за подпис един лист, без да й обяснат, че става въпрос за запис на заповед за сума от 54 866 лева и същата не е разбрала за какъв документ става дума и го е подписала, без да го прочете. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелката Б. Г., тъй като ги е счел нелогични и противоречиви, посочвайки, че не ищцата, а ответникът и свидетелката И. са участвали като наддавачи в публичната продан, като последната е била определена за купувач, и звучи нелогично изявлението, че ответникът е предал сума от близо 55 000 лева на ищцата за участието й в публичната продан, при условие, че посочените лица са имали интерес да придобият имота. Въззивният съд не е кредитирал и показанията на свидетелката И., като е приел, че тя няма преки впечатления относно отношенията, които са се развили между страните по делото. С оглед на това въззивният съд е достигнал до извод за основателност на иска за унищожаване на записа на заповед. Приел е, че предвид унищожаемостта на записа на заповед, не съществува изпълняемото право, предмет на предявения в условията на евентуалност иск по чл.254 ГПК /отм./ за недължимост на вземането по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание записа на заповед. Настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение е недопустимо по следните съображения. Подадената от С. Л. А. чрез пълномощника му Г. Н. З. въззивна жалба е била нередовна – жалбата е подписана от пълномощник, който не е от кръга на лицата по чл.20, ал.1 ГПК /отм., приложим съгласно §2, ал.1 ПЗР на ГПК/, имащи право да представляват въззивника по пълномощие; не е посочено в какво се състои искането към съда; не са представени доказателства за внесена държавна такса; не са представени преписи от въззивната жалба и доказателствата за връчване на въззиваемата страна. Поради това са правилни дадените от съда указания за отстраняване на посочените нередовности – за представяне на доказателства, че лицето, подписало въззивната жалба като пълномощник, има качество по чл.20, ал.1 ГПК /отм./, а при липса на такова качество – за подписване на въззивната жалба от въззивника, респ. от негов надлежно упълномощен представител; за уточняване на въззивната жалба, като се посочи решението в коя част се обжалва и какво е искането към въззивния съд; за представяне на препис от въззивната жалба и доказателствата и за представяне на документ за внесена държавна такса в размер на 1000 лева. Указанията са редовно съобщени на въззивника със съобщение, връчено му лично на 07.09.2015г., но в законоустановения седмодневен срок, който съгласно чл. 33, ал.3 ГПК /отм./ е изтекъл на 14.09.2015г. /понеделник/, не са изпълнени. След изтичане на срока – на 15.09.2015г. е подадена молба, която отново изхожда от ненадлежния пълномощник и е насочена към отстраняване само на част от нередовностите на въззивната жалба – за уточняване на искането към въззивния съд и за внасяне на държавна такса, тъй като с нея е направено искане за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ. Указанията за подписване на въззивната жалба или за потвърждаването й от въззивника не са изпълнени нито в определения срок, нито с молбата от 15.09.2015г. Съдът, администриращ въззивната жалба, не е констатирал, че молбата е подадена след изтичане на срока по чл.199, ал.3 ГПК /отм./, а приемайки, че с нея не се отстраняват нередовностите на въззивната жалба, е дал нови указания за това. Неизпълнението на указанията за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба в предвидения срок съставлява пречка за разглеждане по същество на въззивната жалба и постановяване на решение по нея. Предприетите след изтичане на срока процесуални действия по отстраняване на нередовностите на въззивната жалба съгласно чл.40 ГПК /отм./ не следва да се вземат предвид. Срокът за изпълнение на указанията на съда не е бил продължен, нито е поискано възстановяването му с представяне на доказателства, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Поради това основанието за връщане на въззивната жалба е настъпило с изтичане на срока за отстраняване на нередовностите, а по-късното им отстраняване не санира процесуалното бездействие на страната – в този смисъл решение № 647 от 14.02.2011г. по гр.д. № 1814/2009 на ВКС, ГК, І г.о. Съдът е длъжен да следи служебно за редовността на въззивната жалба и за отстраняване на нередовностите й в определения срок, поради което е без значение дали е било налице възражение на въззиваемата страна в тази връзка. По изложените съображения настоящият състав намира, че нередовностите на въззивната жалба не са отстранени в срока по чл.199, ал.3 ГПК /отм./, поради което и на основание чл.200, ал.1, б. „б” ГПК /отм./ жалбата е следвало да бъде върната. Като не е върнал нередовната въззивна жалба, а я е разгледал по същество и е постановил решение по нея, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Поради това постановеното недопустимо въззивно решение следва да бъде обезсилено и производството по въззивната жалба следва да бъде прекратено. При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 6130 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1689 от 12.07.2017г. по в.гр.д. № 5778/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, ХІІ състав. ПРЕКРАТЯВА производството по въззивна жалба вх. № 104085 от 24.08.2015г., подадена от С. Л. А. срещу решение № 5847 от 05.08.2015г. по гр.д. № 1793/2006г. на СГС, І ГО, 11 състав. ОСЪЖДА С. Л. А., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], ул. „6-ти септември” № 12, ет.2, ап.5, адв. Д. А. да заплати на А. Б. В., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], адв. Г. П. сумата 6130 лева /шест хиляди сто и тридесет лева/ – разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: