Р Е Ш Е Н И Е 189 гр.София, 07.10. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 24 септември 2015 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7400 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. срещу решение № 4130 от 9.06.2014 г., постановено по гр. д. № 2548 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І брачен въззивен състав, с което е отменено решение № ІІІ-86-269 от 17.12.2013 г. по гр. д. № 5586 по описа за 2013 г. на Софийския районен съд, 86 състав, в частта за вината, вместо него е постановено друго за обявяване, че вина за разстройството на брака има мъжът, както и по частна жалба срещу определение от 28.10.2014 г. по същото дело за оставяне без уважение молбата на касатора за изменение на решението в частта за разноските. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което моли настоящата инстанция да го отмени заедно с неправилното определение за отхвърляне на молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Ответницата по жалбите В. А. не взема становище. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на касатора по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по брачен иск преди изменението на чл.280, ал.2 от ГПК, обнародвано в Д.В. бр.50 от 2015 г. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 360 от 1.04.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следното питане: Ако само единият съпруг е поискал произнасяне по въпроса за вината, трябва ли единствено на това основание бракът да бъде прекратен задължително по вина на съпруга, който не е поискал произнасяне по този въпрос. Брачната вина е субективното отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат-дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Вината обаче не е елемент от състава на чл.49, ал.1 от СК и не обуславя уважаването или отхвърлянето на иска за развод. Съдът се произнася относно вината само ако някой от съпрузите е поискал това/чл.49, ал.3 от СК/. Искането от едната страна за произнасяне по вината, поражда правомощието на съда да преценява вината и на двете страни. Това е така, тъй като искането за произнасянето по вината не е субективно право на една от страните по спора да получи съдебно постановление само относно вината на другата страна. Повдигайки този въпрос, страната единствено инициира произнасяне на съда относно вината въз основа на събраните по делото доказателства, но не може да ограничи това произнасяне само до вината на противната страна. В този смисъл е както доктрината/Л. Н., ”Семейно право”, изд.1977 г., стр.252/, така и съдебната практика/решение № 1129 от 30.04.1969 г. по гр. д. № 690/1969 г. на ІІ Г.О. на ВС, решение № 379 от 18.02.1969 г. по гр. д. № 3361/1968 г. на ІІ Г.О. на ВС и т.5 и т.6 от ППВС № 10 от 3.ХІ.1971 г. по гр. д. № 5/1971 г./ Това разрешение на въпроса е дадено по време на действието на чл.21, ал.2 от Семейния кодекс от 1968 г. Разпоредбата е еднаква по съдържание с нормата на чл.49, ал.3 от сега действащия Семеен кодекс и въпреки изтеклия продължителен период от време няма принципна причина да се тълкува по различен начин. Поради естеството на искането на страната за произнасяне по вината, то не се преклудира на основание чл.133 от ГПК и може да се повдигне до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. При този отговор на въпроса е видно, че въззивният съд, отказвайки да се произнесе дали ищцата също има вина за разстройството на брака, е допуснал съществено процесуално нарушение. Ето защо въззивното решение, както и определението, с което е оставена без уважение молбата на касатора за изменението му в частта за разноските, трябва да бъда отменени и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, за да изложи въззивният съд мотиви относно наличието или липсата на брачна вина у ищцата. Воден от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 4130 от 9.06.2014 г., постановено по гр. д. № 2548 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І брачен въззивен състав. ОТМЕНЯ определение от 28.10.2014 г. по гр.д. № 2548 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І брачен въззивен състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: