2 Р Е Ш Е Н И Е № 14 София, 04 февруари , 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 януари, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Галина Захарова при участието на секретаря Н. Цекова и в присъствието на прокурора И. Симов. изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 1623/2014 година. Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по искане на осъдения С. И. М. от [населено място], чрез неговия защитник – адвокат Ц. Ф., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 750/2012 г. Твърди се, че съдебните актове на първоинстанционният и въззивният съдилища са постановени в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Исканията са за тяхната отмяна и оправдаване на осъдения или връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426, НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда от 31.01.2014 г., Софийският районен съд, наказателно отделение, 8-ми състав е признал подс. С. И. М., за виновен в извършено на 07.10.2011 г., в [населено място], престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК и го е осъдил на шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, присъдил е направените разноски и се е произнесъл по веществените доказателства. С решение № 413/15.04.2014 г., постановено по внохд № 1321/2014 г. Софийският градски съд, наказателно отделение, 17-ти въззивен състав, е потвърдил посочената първоинстанционна присъда По искането: Посоченото основание за възобновяване – по чл. 422, ал.1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – нарушение на материалния закон, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по същество се свеждат до твърдението за необосновани изводи относно приетата фактическа обстановка, поради неправилна преценка на събраните доказателства. По своята същност е налице оспорване обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане и в това производство с оглед препращащите норми на чл. 426 и нормите на чл. 348 НПК. Настоящата инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. Затова процесуалният закон не предвижда необосноваността, като основание и за възобновяване. В случая същественото е, че в хода на събиране и проверка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите при установяване на правно-релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за виновността на осъдения С. М., са изцяло подкрепени от показанията на св. Г.-пострадал, Г., Г., С., И., Д. и Х., частично от тези на св. Т. М., от експертните заключения и приложените писмени-включително протокол за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата. Поради това се явява законосъобразен извода, че осъденият М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Неоснователни се явяват оплакванията, че инстанциите са постановили съдебните си актове при липса на убедителни доказателства в подкрепа на обвинението. Тези възражения правени и в хода на съдебното следствие са били обект на внимание и преценка, на инстанционните съдилища. Същите подробно са се занимали с тях и са изложили законосъобразни съображения, подкрепени от приетите данни по делото, защо не се приемат за основателни. Точно е посочено кои данни от доказателствените средства се кредитират и кои не и защо. Въззивната инстанция от своя страна е имала основание да направи същата преценка за достоверността им, каквато е била на първоинстанционният съд. Подробно са посочени какви обстоятелства се считат за установени, въз основа на кои доказателствени материали и правните съображения за взетото решение. Всичко изложено, включително и по наличните противоречия между част от тях, е убедително, споделят се изцяло от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване, изменение и преповтаряне. С оглед на горното и настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че съставът на престъплението е осъществен от осъдения М., както от обективна, така и от субективна страна, като в тази връзка, в мотивите си съдилищата са изложили подробни и законосъобразни съображения. В съответствие с установената и приета фактическа обстановка, въз основа на събраните и преценени доказателства, е безспорен извода за виновността му в осъществяване на инкриминираното деяние. Същото е било правилно квалифицирано, като е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В случая е била налице обективната възможност да се възбуди основателен страх от осъществяване на отправената закана. Тя се обективира не само с изречената реплика, но и от неговите конкретни действия свързани с изваждане на оръжието от лекия автомобил, насочването му по посока на св. Г. и възпроизвеждане на изстрел. Безспорно е, че свидетелят е приел, че конкретната ситуация обективно води до възможност за осъществяване на заканата. Деянието е извършено при пряк умисъл – съзнавал е обществено-опасният характер на извършеното и е искал да настъпят обществено-опасните последици. Извършените последователни и целенасочени действия – вербална закана с убийство, отиване тичешком до автомобила си, изваждане на пистолета, насочването му в посока св. Г. и възпроизвеждане на изстрел, очевидно сочат за наличие на пряк умисъл, за извършване на престъплението. Ето защо, искането на осъдения С. М. с релевирано основание – нарушение на закона, се явява неоснователно. Възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения са също неоснователни. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на осъдения С. М.. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. От своя страна въззивният съд по реда на чл. 313 и 314 НПК, изцяло е проверил правилността на първоинстанционната присъда видно от изложените мотиви. Вътрешното им убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена възможност за устно отношение по събраните доказателства и изложени доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на осъдения. Съдебните актове не страдат от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за тяхната отмяна по реда на това производство и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдилищата са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от С. М., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са кредитираните данни от гласните доказателствени средства, приложени писмени и веществени доказателства, експертните заключения и чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е било установено по несъмнен начин, че е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. И въззивният съд възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Неоснователни са и конкретните оплаквания, за допуснати съществени процесуални нарушения. Видно от съдебните актове, съдилищата в мотивите си са се занимали подробно със също такива направени възражения и точно са посочили защо не ги приемат за основателни.В тази връзка въззивната инстанция на стр. 5 от мотивите си е обсъдила твърденията за непълнота на доказателствата, за противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, за наличие на необоснованост, за кредитирането на обясненията, на осъдения М.. Неоснователни са и възраженията досежно протокола за оглед на местопроизшествие. Правилно и законосъобразно съдилищата са го ценили като годно писмено доказателствено средство, отговарящо на разпоредбите на чл. 155 и следващите НПК и онагледяващо извършеното процесуално – следствено действие, в хода на което са били намерени и иззети три броя гилзи описани в съдържателната част на протокола. С оглед на изложеното за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, искането и в тази си част се явява неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2-ро наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. М. от [населено място], за възобновяване на наказателното производство по нохд № 750/2012 г., на Районен съд София, НО, 8-ми състав. Председател: Членове: