О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 14 София, 07.01.2015 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ ч.гр.дело №6882/2014 година. Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, вх.№91793/25.7.2014 г., подадена от адв. В. И. – процесуален представител на ищеца Д. И. А. от [населено място], против определение №14465/11.7.2014 г. по ч.гр.д.№6370/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГК. С обжалваното определение въззивната инстанция е потвърдила протоколно определение от 08.4.2014 г. по гр.д.№31662/2013 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 124 състав с което е върната искова молба, вх.№14148/25.7.2013 г., подадена от Д. И. А. от [населено място] против Прокуратура на Република България. Въззивната инстанция е приела, че обжалваното пред нея протоколно определение е правилно, тъй като ищецът дължи държавна такса в размер на 454 лева, а не 10 лева, тъй като от твърденията на ищеца в исковата молба е видно, че задържането на последния е било във връзка с образувано досъдебно производство, поради пропуск на прокурор на отмени постановеното принудително довеждане по делото. Направен е извод, че ако отделни длъжностни лица/наблюдаващият прокурор според твърдението на ищеца/ са извършили неправомерни действия, отговорността на съответния държавен орган може да се реализира по общия ред – чл.49 ЗЗД, а не чрез специалния закон за отговорността на държавата.. Въз основа на това въззивният съд е стигнал до извод, че първоинстанционният съд правилно е дал указанията си за внасяне на държавна такса и е налице неизпълнение от страна на ищеца на тези указания, поради което законосъобразно исковата молба е била върната. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/инкорпорирано в частната касационна жалба/ се твърди, че са налице въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно: 1. “Приложим ли е чл.2, ал.1, предложението последно в хипотезата на незаконен арест и може ли въз основа на нея да бъде ангажирана отговорността на органите по чл.2 ЗОДОВ ?”, и 2. “Попада ли в понятието “задържане под стража” по смисъла на чл.2 ЗОДОВ фактическото лишаване от свобода и поставянето на едно лице с белезници, окачени на метална релса в сградата на някое от полицейските управления в страната, когато същото е извършено по разпореждане на прокурор и е извършено след прекратяване на наказателното производство, по което е издадено прокурорското разпореждане ?”. Като основания за допускане се сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, и се представят решения на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответникът по частната касационна жалба – Прокуратура на Република България е депозирала отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по частната касационна жалба намира, че същата е подадена в законния срок. Поставените въпроси се свеждат до правното основание на предявения иск. Определянето му от съда се извършва въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти и петитума й. В процесния случай изводите на въззивната инстанция са неправилни. Обстоятелствата, на които ищецът основава претенцията си, се основава на “проявено бездействие от ответника и проявено неизпълнение на законови изисквания”, както и петитумът на исковата молба, сочат на иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 хипотеза първа ЗОДОВ, поради което първоинстанционният съд е определил неправилно правното основание на претенцията, и съответно е дал неправилни указанията на ищеца за внасяне на държавна такса по иска в размер на 454 лева, вместо да приеме внесените 10 лева, съгласно чл.2а, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №14465/11.7.2014 г. по ч.гр.д.№6370/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГК. ОТМЕНЯ въззивно определение №14465/11.7.2014 г. по ч.гр.д.№6370/2014 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, с което е протоколно определение от 08.4.2014 г. по гр.д.№31662/2013 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 124 състав с което е върната искова молба, вх.№14148/25.7.2013 г., подадена от Д. И. А. от [населено място] против Прокуратура на Република България, и ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводството. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: