О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 105 Гр. София, 13 март 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА БОНКА ЯНКОВА като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 175/2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Софийски градски съд и Окръжен съд – Кюстендил по повод н. ч. д. № 73/2023 год. по описа на последния. Постъпило е писмено становище от Върховна касационна прокуратура, съгласно което делото е подсъдно на Софийски градски съд, тъй като в района на този съд се намира обичайното местопребиваване на лицето, санкционирано в държава членка на Европейския съюз. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено от /държава/, в Окръжен съд – Кюстендил е било образувано н. ч. д. № 487/2022 год. В хода на производството е установено, че санкционираното лице Н. С. не живее на посочения в удостоверението адрес в [населено място], както и че на 08. 03. 2021 год. същият е заявил постоянен и настоящ адрес в [населено място]. Тези обстоятелства са мотивирали съда да прекрати съдебното производство по делото и да го изпрати по подсъдност на Софийски градски съд. С разпореждане № 2362/28. 11. 2022 год. образуваното в Софийски градски съд н. ч. д. № 4908/2022 год. е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Основание за това съдията докладчик е намерил в приложената по делото призовка, в която е посочен адресът в [населено място] и която е била връчена на С. лично от служител на гранично полицейско управление Г.. Изводът, че делото не му е подсъдно поради това, че обичайното местопребиваване на лицето в [населено място], е аргументиран и с обстоятелството, че през 2017 год. и 2019 год. на името на С. са регистрирани две моторни превозни средства в сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил. С определение № 241/19. 12. 2022 год., постановено по н. ч. д. № 966/2022 год., Върховният касационен съд, първо наказателно отделение е приел, че делото е подсъдно на Софийски градски съд и го е изпратил на този съд за разглеждане и решаване по същество. В определението е посочено, че няма данни Н. С. да е бил призован и лично да е получил призовка от българските съдебни власти, поради което се приема, че актуалната връзка с конкретно населено място е именно посоченият най-късно адрес в [населено място]. След връщане на делото в СГС и образуването му под № 5708/2022 год. са изискани справки от Дирекция „Български документи за самоличност“, съгласно която валидните понастоящем лична карта и свидетелство за правоуправление на МПС на С. са издадени от СДВР през м. март 2021 год. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 11. 01. 2023 год., съдът е приел, че делото неправилно му е било изпратено от Върховен касационен съд, като отново се е позовал на призовката, връчена на санкционираното лице от гранично полицейско управление Г., както и на данните за регистрирани превозни средства в [населено място]. Производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Кюстендилския окръжен съд. С определение от 22. 02. 2023 год. състав на Окръжен съд – Кюстендил е прекратил производството по н. ч. д. № 73/2023 год. и е повдигнал спор за подсъдност пред касационната инстанция. При така установената фактическа обстановка Върховният касационен съд намира, че компетентен да разгледа делото е Софийски градски съд. Преди всичко следва да се посочи, че въпросът за подсъдността вече е бил разрешен по реда на чл. 44 от НПК с влязъл в сила съдебен акт. Процесуалните действия, предприети от градския съд след като делото му е изпратено за разглеждане и решаване по същество, представляват неудачен и недопустим от процесуална гледна точка опит за оспорване на изводите на касационната инстанция относно съда, компетентен да се произнесе по признаването на финансова санкция, наложена от държава членка на Европейския съюз. Преосмисляне на вече направеното заключение относно компетентния съд би било възможно, ако настъпят нови обстоятелства, които не са били известни при постановяване на определението по чл. 44 от НПК. В настоящия случай обаче Софийски градски съд повторно отрича компетентността си, позовавайки се на абсолютно същите факти, които са го мотивирали първоначално да повдигне спор за подсъдност с Кюстендилския окръжен съд. Само това обстоятелство е достатъчно за изпращането на делото на градския съд за продължаване на процесуалните действия. Отделно от това, доколкото СГС акцентира на редовното призоваване на санкционираното лице за съдебно заседание на 20. 10. 2022 год. по н. ч. д. № 487/2022 год., следва изрично да се подчертае, че преценката на този факт в съвкупност с всички останали материали по делото, отнасящи се до връзка на лицето с дадено населено място на територията на страната, не води до извод за обичайно местопребиваване на С. на територията на [населено място]. Действително в коментирания процесуален документ е посочен адрес за призоваване в същия град, но се пропуска, че връчването е направено на ГКПП – Г., при влизане в страната или при напускането ѝ, като в същото време за следващото съдебно заседание на 03. 11. 2022 год. С. е бил нередовно призован от адреса в [населено място]. Не съставляват надеждна доказателствена основа за констатация, че обичайното пребиваване на санкционираното лице е в [населено място] и данните за регистрирани две моторни превозни средства на негово име в сектор „Пътна полиция“ – Кюстендил. Това е така, защото същите датират от 2017 и 2019 год. и са последвани през 2021 год. от промяна на постоянен и настоящ адрес от това населено място в [населено място], където са издадени и актуалните му документи за самоличност. Обстоятелството, че призовката, изпратена на адреса в [населено място] по първоначално образуваното в Кюстендилския окръжен съд дело, също е върната с отбелязване, че лицето не живее на адреса, не е от естество да промени извода, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, защото съгласно чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции в случаите, когато не бъде установено местожителството или обичайното пребиваване на лицето, делото се разглежда именно от този съд. Съвсем отделен е въпросът, че градският съд е изпратил делото по подсъдност на Кюстендилския окръжен съд без да направи какъвто и да било опит да призове лицето от адреса в [населено място]. Предвид изложеното спорът за подсъдност следва да бъде разрешен в полза на Окръжен съд – Кюстендил, а делото следва да бъде изпратено на Софийски градски съд за разглеждане и произнасяне по същество. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. ч. д. № 73/2023 год. по описа на Окръжен съд – Кюстендил на Софийски градски съд за разглеждането му и решаването му по същество. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Окръжен съд – Кюстендил за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.