Р Е Ш Е Н И Е № 252 Гр.София, 11 май 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на девети май, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1468/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение №38/24.02.2011 г.,постановено от АС-София /САС/, НО, 1 състав по В.Н.Д.793/10 г. е потвърдена присъда № 4 /всъщност тя е № 21/ от 20.10.10 г., постановена от ОС-Кюстендил /КОС/ по Н.Д.284/10 г. С последната подсъдимият В. Й. В. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.199,ал.1,т.4 вр.чл.198,ал.1 вр.чл.29, ал.1,б. Б НК и във връзка с чл.373 А,ал.2 НПК вр.чл.58 А вр.чл.55, ал.1,т.1 вр.чл.2 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години. Постановено е същото да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият е осъден и да заплати на конституираната като гражданска ищца Л. В. сумите от 750 лв.и 2 500 лв., съответно имуществени и неимуществени вреди. Срещу постановеното съдебно решение на САС е постъпила касационна жалба от самия В. с претенции за некачествена оценка на доказателствата, искане за разпит на свидетели,ако решението на въззивния съд бъде отменено и делото-върнато за ново разглеждане и финално,с искане за намаляване на наложеното наказание. Последното искане се поддържа в касационната жалба,изготвена от служебния защитник. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият не се явява по негово желание. Служебният защитник се оплаква единствено от явна несправедливост на наложеното наказание и моли касационната инстанция да намали същото. Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни. Гражданската ищца, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не заявява становище. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и изтъкнатите в тях доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира следното: Съдебното производство пред първостепенния съд е протекло в процедура по съкратено съдебно следствие по силата на чл.371, т.2 и сл.НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактическите обстоятелства, залегнали в обвинителния акт и същите са възприети за установени както от КОС, така и от САС. Липсват каквито и да са основания да се приемат доводи, изложени в личната жалба на подсъдимия, извлечими в съдържателен план като превратна преценка на доказателствената съвкупност, довела и до неверни изводи по приложението на правото /доколкото въобще аргументите могат да бъдат отнесени към посоченото, а не към необоснованост, която не е касационно основание/. Единственото възражение, което следва да бъде счетено за допустимо и подлежащо на обсъждане, е свързано с искането за намаляване на наложеното наказание. Претендира се явна негова несправедливост, която е касационно основание по чл.348,ал.5 вр.ал.1,т.3 НПК. Счита се, че не са отчетени фактори, свързани с младостта на подсъдимия, суровия и тежък живот, воден от него и материалните и битови несгоди, при които е живял. Видно от мотивите както към присъдата на КОС, така и към решението на САС, съдилишата по същество са се занимали с всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, обмислими по дължимото произнасяне в рамките на приложението на чл.55 НК, поради споменатата вече процедура по съкратено съдебно следствие. На преценката на въззивния съд са били поставени всички повдигнати пред ВКС въпроси и съответно са им дадени адекватни отговори, с които върховната съдебна инстанция по наказателни дела се солидаризира изцяло. Миналите осъждания на касатора и спецификата на самото осъществено от него престъпно деяние, като утежняващи вината обстоятелства ярко доминират над факторите, обмислими от защитата като облекчаващи отговорността такива, водещи до необходимост от намаляване на наложеното наказание. Трябва само да се отбележи, че в конкретния случай опасният рецидив определя квалификацията на престъплението по чл.199,ал.1,т.4 НК, както е и осъден подсъдимият. Съгласно нормата на чл.56 НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното наказание. В този смисъл незаконосъобразно въззивният съд е отчел осъществената престъпна дейност на касатора като утежняващ вината фактор заради наличния опасен рецидив. Въпреки казаното, определеното наказание от три години лишаване от свобода, огледано в светлината на останалите съдебни аргументи, е отмерено правилно и не се нуждае от корекция. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №38/24.02.2011 г.,постановено от АС-София, НО, 1 състав по В.Н.Д.793/10 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/