Р Е Ш Е Н И Е № 50016 гр. София, 20.07. 2023 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 2637 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. С. Б. чрез неговата майка и законен представител В. Й. С. срещу решение № 10161 от 17. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 1020/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 8133 от 29. 11. 2019 г. по гр. д. № 6876/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 29. 11. 2018 г., за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до предявения размер от 26 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди – 10 000 лв. е определен в отклонение от нормата на чл. 52 ЗЗД и задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г., доколкото съдът в недостатъчна степен е отчел тежките травматичните увреждания на ищеца, проведеното му лечение, негативните последици за психиката му във връзка с уврежданията, търпените болки, страдания и битови неудобства, както и продължителността им. Оспорва изводите на съда, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и обезщетението да бъде намалено с 50 %, тъй като е налице принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат с оглед необезопасяването му при пътуването на задната седалка на катастрофиралия автомобил, управляван от майка му. Твърди, че тези изводи не съответстват на събраните по делото доказателства. Моли решението на въззивния съд в обжалваната част да бъде отменено. Ответникът „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 29. 11. 2018 г., около 6, 30 ч., на ул. С. шосе, на километър 5 след [населено място] е настъпило ПТП между движещия се в посока [населено място] лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от В. Й. С., и лек автомобил „Ауди А 6“ с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Х. В. Н., по отношение на който автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника. Посочил е, че причина за настъпване на ПТП са единствено действията на Н., който се е движил със скорост по-висока от тази, която би му позволила да не губи устойчивост и да не навлезе в лентата за насрещно движение, където е настъпил ударът с лекия автомобил „Фолксваген“. Решаващият състав е приел въз основа заключението на съдебномедицинската експертиза, че ищецът вследствие ПТП е получил лицева и коремна травма, контузия на далака, панкреаса и черния дроб, хематоми на двата клепача на дясното око и на дясната буза, както и охлузвания и разкъсно-контузна рана на челната област на главата и на дясната буза. В решението е възпроизведено и заключението на експерта, че ако ищецът е пътувал в лекия автомобил с подходящо за възрастта столче или ако е пътувал с такова столче, което е било добре закрепено, тялото му е нямало да полети напред и да получи удари в намиращите се пред него детайли на автомобилното купе, съответно установените увреждания. При тази фактическа установеност въззивният съд е счел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответния застраховател за причинените на ищеца неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания, настъпили при ПТП. Изложил е съображения за осъществяване на деликтния състав по чл. 45 ЗЗД с оглед противоправното поведение /нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДвП/, в причинна връзка с което са неимуществените вреди на ищеца. В решението е направен извод, че справедливото по чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие процесното ПТП възлиза на 10 000 лв., като съдът е съобразил възрастта на пострадалия, общественото му положение, получените от него телесни увреждания, представляващи лека телесна повреда, продължителността на общия лечебен и възстановителен период, периода от време, в който болките и страданията са били интензивни, отсъствието на негативни за здравето му последици, както и обществено-икономическите условия в страната и лимитите на застрахователното обезщетение към датата на ПТП. Въззивният съд е счел, че определеното обезщетение следва да се намали с 1 / 2, като е взел предвид приноса на пострадалото малолетно дете за настъпване на вредоносния резултат с оглед поведението му, свързано с липса на обезопасяване при пътуването му на задната седалка на управлявания от майка му автомобил, участник в ПТП. С определение № 50644 от 1. 12. 2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за приложението на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 52 ЗЗД, между които са решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3. 02. 2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характера и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, интензитета и продължителността на болките и страданията, физическите и психическите последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност. По същество на касационната жалба: С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По-конкретно не са отчетени броят и сериозността на получените от ищеца в резултат на произшествието увреждания, проведеното на детето лечение в болнично заведение, интензитетът на търпените от него болки и страдания, ограниченията в движението му вследствие травмите и негативните последици за психиката му с оглед уврежданията му и начина, по който са получени. Следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ е било занижено. Уврежданията на ищеца – лицева и коремна травма, контузия на далака, панкреаса и черния дроб, хематоми на двата клепача на дясното око и на дясната буза, както и охлузвания и разкъсно-контузна рана на челната област на главата и на дясната буза са били причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29. 11. 2018 г. Към този момент пострадалото дете е било малолетно – на 5 години и три месеца. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза предвид установените контузии в областта на главата, гърдите и корема при ПТП ищецът е бил поставен за активно наблюдение и му е проведено медикаментозно лечение в отделение „Детска хирургия“ при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като след подобряване на състоянието му е изписан на 5. 12. 2018 г. и лечението му е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, диета и лекарства. Съгласно експертното мнение най-интензивни са били болките и страданията на детето непосредствено след злополуката и по време на стационарното лечение с оглед подлагането му на множество клинични изследвания. В продължение на два месеца детето не е могло да се придвижва и обслужва самостоятелно, което е налагало обгрижването от майка му. Според показанията на свидетелката Е. С., баба на ищеца, ПТП е настъпило на път за детската градина в [населено място], която ищецът посещавал. След произшествието детето било много уплашено и стресирано, като говорело за това, как го е ударила кола. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, както и заключението на съдебномедицинската експертиза за пълното възстановяване на пострадалия и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 1. 01. 2016 г./, съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 29. 11. 2018 г., настоящият състав приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 20 000 лв. Неоснователни са касационните доводи, че в противоречие с материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е счел, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено, тъй като е налице принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат с оглед необезопасяването му при пътуването на задната седалка на катастрофиралия автомобил, управляван от майка му. По приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД съществува константна практика на ВС и ВКС, според която от значение за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено увреждане, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата, съобразно с обстоятелствата на случая, следва да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно – т. 7 на ППВС № 17/18.11.1963 г. Приносът се отчита и когато е резултат на неупражнен върху малолетното дете надзор от родителите му, без да е от значение вината на упражняващия надзор, като поведението на малолетния и на упражняващия надзор се преценява дотолкова, че да може да се направи разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения – Тълкувателно решение № 88 от 12. 09. 1962 г. на ОСГК на ВКС. В решение № 44 от 23. 06. 2020 г. по т. д. № 1879/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 75 от 4. 07. 2022 г. по т. д. № 972/2021 г. ВКС, I т. о. са дадени разрешенията, че преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан предпазен колан/без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и тегло, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В решенията е посочено, че в хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста и теглото им /чл. 137в, ал. 2 и чл. 137б/, респ. административнонаказателна отговорност на водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който попадат посочените разпоредби /чл. 183, ал. 4, т. 10/. При неправилно обезопасяване на малолетното дете, основанието на което приносът му по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД би могъл да се изключи произтича от вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. Настоящият състав на ВКС споделя изводите на решаващата въззивна инстанция за основателност на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите. В случая към датата на произшествието пострадалият е бил на 5 години, поради което за превозването му е следвало да се ползва обезопасителна система за деца /чл. 137б, чл. 137в ЗДвП/. Установява се, че с оглед вида, тежестта и локализацията на телесните му увреждания при ПТП – на главата, гърдите и корема ищецът е пътувал на задната седалка на управлявания от майка му лек автомобил „Фолксваген“, като е бил ненадлежно обезопасен в подходящо за възрастта му детско столче или без столчето да е добре закрепено на задната седалка, което е довело до внезапно придвижване на тялото на детето и удар в намиращите се пред него автомобилни седалки, като обезопасителният колан също може да причини коремна травма, но при по-висока скорост /заключението на съдебномедицинската експертиза и обясненията на вещото лице д-р Б., дадени при приемане на заключението в съдебно засадение на 26. 09. 2019 г. от първоинстанционния съд/. Експертното мнение на посоченото вещо лице следва да се кредитира, доколкото се базира на механизма на ПТП, движението на тялото на пострадалия по време на произшествието и получените от него телесни увреждания. Посоченото бездействие се явява в противоречие с изискванията на ЗДвП за обезопасяване на детето, като изпълнението на задълженията по чл. 137б и сл. ЗДвП би ограничило уврежданията на ищеца съгласно заключението на посоченото вещо лице. Налице са и данни с източник показанията на свидетеля Х. Н., че участвалите в ПТП автомобили не са се движили с висока скорост, при която е възможно настъпването на коремна травма от ползването на колан като част от обезопасителната система. Безспорно е, че катастрофиралият автомобил „Фолксваген“, в който е пътувал ищецът, е бил управляван от неговата майка, което налага извод за принос към вредоносния резултат на противоправното поведение /неспазване на правилата на чл. 137б и сл. ЗДвП/ вследствие липсата на упражнен надзор по отношение на пострадалия от неговия родител. Неправилен е обаче изводът на решаващия състав за тъждествен принос на пострадалия и на делинквента за настъпване на вредоносния резултат, довел до намаляване на определеното обезщетение за неимуществени вреди с 1 / 2. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите. В случая е налице съществен принос на виновния за ПТП водач Х. Н. за настъпване на самото произшествие, а оттам и за причинените на ищеца увреждания, доколкото същият е допуснал нарушения на нормите на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 2 ЗДвП относно разположението на МПС върху пътя и подходящата скорост на движение с оглед състоянието на пътя – покрито със сняг и непочистено пътно платно, при което е загубил контрол над автомобила и е навлязъл в насрещното платно. По тези съображения се налага изводът, че дължимото обезщетение следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с размера на приетото съпричиняване, т. е. с 30 % и искът се явява основателен за сумата от 14 000 лв. Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен над присъдения размер от 5 000 лв. до 14 000 лв., и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000 лв. Следва да се присъди и законната лихва, считано от 21. 01. 2019 г. – датата на уведомяване на ответника от увреденото лице за настъпването на застрахователното събитие. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 14 000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв. въззивният акт трябва да бъде оставен в сила. Изходът на делото налага ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат София К. Н. – К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 565, 37 лв. за трите инстанции /125, 38 лв. - за първоинстанционното производство при съобразяване на присъденото възнаграждение от 580 лв., 497, 14 лв. – за въззивното производство и 942, 85 лв. – за касационното производство/. На касационния жалбоподател следва да бъде присъдена допълнително сумата от 21, 54 лв. за направените разноски за възнаграждения на вещи лица в първоинстанционното производство. К. жалбоподател дължи заплащане на разноските, направени от застрахователя за депозит за експертизи и свидетел за първата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 83, 07 лв., за въззивното производство - разноски за държавна такса в размер на 120 лв., а за производството пред ВКС – разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв. С оглед на това въззивният акт следва да бъде отменен в частта, с която на ответника са присъдени разноски за разликата над 145, 37 лв. до 362, 88 лв., като с настоящото решение бъде ангажирана отговорността на касатора ищец за направените от ответника разноски за производството пред ВКС в размер на 1 600 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 720 лв., определена върху уважената в касационното производство част от иска. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 10161 от 17. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 1020/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 8133 от 29. 11. 2019 г. по гр. д. № 6876/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Й. С. Б., действащ чрез неговата майка и законен представител В. Й. С., срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 29. 11. 2018 г., за разликата над 5 000 лв. до 14 000 лв., както и в частта, с която Й. С. Б., действащ чрез неговата майка и законен представител В. Й. С., е осъден да заплати на „ЗД „Бул инс““ АД разноски за разликата над 145, 37 лв. до 362, 88, като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „ЗД „Бул инс““ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Й. С. Б., ЕГН [ЕГН], действащ чрез неговата майка и законен представител В. Й. С., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], кв. Горубляне, [улица] на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/, разликата над присъдените 5 000 лв. до дължимите 14 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29. 11. 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10161 от 17. 02. 2021 г. по в. гр. д. № 1020/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА „ЗД „Бул инс““ АД да заплати на адвокат София К. Н. – К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 3 сумата от 1 565, 37 лв. /хиляда петстотин шестдесет и пет лева и 37 ст./ адвокатско възнаграждение за трите инстанции. ОСЪЖДА Й. С. Б., действащ чрез неговата майка и законен представител В. Й. С., да заплати на „ЗД „Бул инс““ АД сумата от 1 600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ разноски за производството пред ВКС. ОСЪЖДА „ЗД „Бул инс““ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.