Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 570

гр.София, 17.06.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА


като изслуша докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 4087/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Гала Традиция“ ООД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. Л. Ш., срещу решение № 922/19.05.2021г. по гр.д.№ 476/21г. по описа на Окръжен съд- Варна, ІV а ВС, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на Д. И. Д. срещу дружеството касатор по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука от 08.06.2016г. за разликата над 68, 80 лева до 184, 93 лева и е потвърдено решението на РС Варна в останалата обжалвана част, с която е осъдено „Гала Традиция“ ООД да плати на Д. И. Д. обезщетения по чл. 200 КТ за имуществени вреди в размер на 68, 80 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2019г.; за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2019г., а на основание чл. 86 ЗЗД – сумата 5435,12 лева - натрупаната законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в периода 08.06.2016г. - 30.05.2019г., и са присъдени разноски.
Като основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол жалбоподателят поддържа да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси ( вторият и третият прецизирани от касационната инстанция), които счита обуславящи решаващите изводи на въззивния съд:
1/ За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва ли да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните?
2/ Длъжен ли е съдът при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди да обсъди всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за прилагане на чл. 52 ЗЗД, включително размера на получаваното от пострадалия трудово възнаграждение, квалификацията и опита му, като елементи от критерия обществено – икономически условия в страната към деня на увреждането?
3/ Ограничена ли е преценката за съпричиняване на вредоносния резултат при груба небрежност по чл. 201, ал.2 КТ до поведението на работодателя и следва ли грубата небрежност да бъде отречена винаги, когато е установено нарушение от страна на работодателя на правилата за безопасни условия на труд?
Касаторът счита, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 187/ 29.10.2020г. по гр.д.№ 4559/2019г. на ІV ГО; решение № 132/18.12.2020г. по дело № 4606/2019г. на ІІІ ГО и решение № 125/15.01.2020г. по т.д.№ 1204/2018г. на ІІ ТО; вторият - в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС по ППВС №4/1968г.; ТР 3/2005 по т.д.№ 3/2004 на ОСГК на ВКС и ТР 1/2001г. на ОСГК на ВКС , както и с практиката на ВКС в решение № 82/20.04.2021г. по гр.д № 1811/2020г., ІІІ ГО; решение № 70/29.03.2016г. по гр.д.№ 5257/2015г., ІV ГО и решение № 251/21.12.2015г. по гр.д.№ 812/2015 на ІІІ ГО, а третият – в противоречие с дадените разрешения в решение № 291/11.07.2012г. по гр.д.№ 951/2011г. на ІVГО; решение № 60/05.03.2014г. по гр.д.№ 5074/2013г. на ІV ГО, решение № 18/08.02.2012г. по гр.д.№ 434/2011г. на ІІІ ГО. Само по отношение на третия въпрос е заявено и допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответната по касация страна Д. И. Д. оспорва жалбата, като възразява по поставените въпроси въззивният съд да се е произнесъл в отклонение от задължителната и трайно установената практика на ВКС. Излага и съображения, че решението е правилно и моли касационното обжалване да не бъде допуснато. Претендира сторените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
При служебна проверка допустимостта на касационната жалба, настоящият състав констатира, че същата е недопустима в частта, с която се обжалва решението на въззивния съд за потвърждаване решението на първата инстанция в частта по иска по чл. 200 КТ за имуществени вреди. Цената на този иск е 184, 93 лева, поради което, на основание чл. 280, ал.3 т.1 и т.3 ГПК, решението на въззивния съд по този иск не подлежи на касационно обжалване. В недопустимата част касационната жалба следва да бъде върната, а касационното производство – прекратено.
Искането за допускане на касационно обжалване в допустимата част е неоснователно. Съображенията на настоящия състав са следните:
За да уважи предявения иск по чл. 200 КТ за неимуществени вреди в размер на 18 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, въззивният съд е намерил за неоснователни оплакванията по въззивната жалба на ответника „Гала Традиция“ ООД, като е изтъкнал обективния характер на отговорността на работодателя по чл. 200 КТ; обсъдил е предпоставките за ангажирането й; счел е, че те се доказват от събраните по делото доказателства, а ответникът не е доказал възраженията си, че: 1/ работата, при изпълнение на която се е случила трудовата злополука, не била възложена на работника от работодателя; 2/ ищецът е бил инструктиран за безопасните условия на работа с повдигателната платформа, при чието използване е пострадал; 3/ в близост до платформата към датата на инцидента е имало предупредителен знак, забраняващ стъпването върху нея. Отчитайки приетото за установено от фактическа страна съгласно счетените за релевантни писмени доказателства ( книга за инструктаж; паспорт на товарен повдигач; протокол на ДИТ Варна от 08.06.2016г. и протокол от 12.07.2016г. от резултатите от извършеното разследване на процесната трудова злополука) и заключението на съдебно – техническата експертиза, че инструктаж на ищеца за работа със съоръжението по товаро - разтоварна дейност, която е част от длъжностната му характеристика, не е проведен, както и това, че в нарушение за законово предписание ( чл. 205в от Наредба № 7/99г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване) не е било поставено на видно и подходящо място означение за забрана за стъпване върху платформата, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че стъпвайки на платформата ищецът е съпричинил вредоносния резултат при условията на груба небрежност. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е изброил и оценил в съвкупност критериите, които има предвид в приложение на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, от които изрично е изключил получаваното от ищеца към момента на инцидента трудово възнаграждение.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Първият поставен от касатора правен въпрос – процесуалноправният за задълженията на въззивния съд при мотивиране на издадения от него акт, е обуславящ, но той не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е изпълнил задължението си да мотивира решението си, като е направил своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и е изложил фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. Несъгласието на касатора с приетото от фактическа страна ( че товаро- разтоварната дейност с подвижната платформа е част от длъжностната характеристика на ищеца; че ищецът не е бил инструктиран за тази дейност и че работодателят е нарушил правилата за безопасност на труда, тъй като в деня на инцидента е липсвало поставено на видно място ясно обозначение на забраната да се стъпва върху товарната платформа), както и с начина, по който са обсъдени счетените за релевантни за тези обстоятелства доказателства по делото, касае възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд и обсъждането на събраните по делото доказателства. Те са от значение за правилността на решението, проверката за която е дължима след, а не за допускане на касационно обжалване ( вж. мотивите по т. 1 на ТР № от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС).
Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора втори въпрос, който макар и да покрива общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, няма претендираното значение, тъй като при определяне на неимуществените вреди, въззивният съд е съобразил както относимата задължителна практика на ВС (т.II на ППВС № 4/1968 г.), така и трайно установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. В обжалваното решение са посочени конкретно установените обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта, а оценъчният извод за съвкупния им принос е мотивиран. От друга страна, изключвайки от определящите обезщетението за неимуществени вреди фактори получаваното от ищеца към момента на увредата трудово възнаграждение, въззивният съд е спазил постановките на цитираното от жалбоподателя ППВС №4/68г. Същото определя действително получаваното ( което не е равнозначно на съответното на професионалната квалификация и опита) възнаграждение от пострадалия като относимо за определяне на обезщетението за имуществени, а не за неимуществени вреди, от непозволено увреждане. Не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и цитирани от касатора решения на ВКС № № 82/20.04.2021г. по гр.д № 1811/2020г., ІІІ ГО и решение № 70/29.03.2016г. по гр.д.№ 5257/2015г., ІV ГО ( разрешението по решение № 251/21.12.2015г. по гр.д.№ 812/2015г. е неотносимо). В същите справедливият характер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с обществено-икономическия критерий, икономическата конюнктура в страната към датата на увреждане. Под икономическа конюнктура най-общо се разбира създалото се положение в стопанския живот на страната при отчитане посоката и степента на изменението му спрямо предшестващ момент. Или съобразяването на този критерий изисква при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да бъде отчетено състоянието на икономическата обстановка в страната, а не обусловеното от доходите ( вкл. от трудово възнаграждение) финансово положение на конкретния пострадал, така щото да е възможно реалното и пълно обезщетяване на доказаните вреди, от една страна, а от друга, да не стане обезщетението източник на неоснователно обогатяване.
По третия въпрос по чл. 280, ал.1 ГПК:
По приложението на чл. 201, ал.2 КТ е налице съдебна практика на ВКС ( решение № 186/01.02.2019г. по гр.д.№ 4922/2017г. на ІV ГО; решение № 144 /19.07.2019г. по гр.дело № 2413 /2018г. на ІІІ ГО ; решение № 58/20.04.2018г. по гр.д.№ 2037/2017г ІІІ ГО и посочените в него решения по чл. 290 ГПК ; решение №187/29.10.2020г. по гр.д.№ 4559/2019г. на ІVГО ; № 132/18.12.2020г. по гр.д.№ 4606/2019г., ІІІ ГО и др. ), част от която се сочи от самия касатор, с която безпротиворечиво се приема следното: Изводът за съпричиняване поради груба небрежност предпоставя установяване на механизма на увреждането, вкл. конкретното поведение на работника, което стои в каузална връзка с вредите. Когато е налице такова поведение ( действие или бездействие) се преценява дали то изпълва хипотезата на груба небрежност, като се има предвид, че грубата небрежност не се отличава по форма, а по степен от небрежността в гражданското право. Заключението за допусната груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително поведение на работника с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия и ако това сравнение показва, че поведението на работника е проява на липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, следва извод за съпричиняване при допусната груба небрежност. Едва когато такава е установена, се поставя въпросът за намаляване отговорността на работодателя, за разрешаването на който от значение е виновното поведение на работодателя, на работника, тежестта и съотношението на причините, довели до увреждането при злополуката, като се следва принципа, че колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
В обжалваното решение въззивният съд не е достигнал до извода за липса на основание за приложението на чл. 201, ал.2 КТ в нарушение на цитираните разрешения на практиката на ВКС. Като е отчел, че поведението на пострадалия е в изпълнение задълженията му по длъжностна характеристика, изразява се в стъпване на товарната платформа и обективно е допринесло за настъпване на вредоносния резултат т.е. е съпричинително, въззивният съд е приел то да не е осъществено при груба небрежност, защото е счел същата изключена от непровеждането на инструктаж от работодателя за правилата за работа със съответното съоръжение, както и от непоставянето на видно място на ясно обозначение за забрана за стъпване върху платформата. Така обусловения именно и единствено от поведението на работодателя извод за липса на груба небрежност ( а не за липса на съпричиняване) е съобразен с разрешенията по установената практика на ВКС в решение № 60165/19.08.2012г. по гр.д.№ 3529/2020г., ІV ГО , решение № 977/14.01.2010г. по гр.д.№ 298/2009г. , ІV ГО, соченото от самия касатор решение № 60/05.03.2014г. по гр.д.№ 5074/2009г на ІV ГО и др., съгласно които, когато съпричинителното поведение на пострадалия работник/ служител е действие в изпълнение на задълженията по длъжностната характеристика, за което не е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, а от обстоятелствата не е несъмнено ясно, че това действие може да доведе до злополука, увреждаща здравето му, то грубата небрежност е изключена. Или по третия правен въпрос не е налице допълнителното селективно основание на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По отношение на този въпрос не е налице и заявеното основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът се е позовал на тази хипотеза, без изложението му да я обосновава. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът не сочи непълнота или неяснота на конкретна относима правна норма, която налага тълкуването й и липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия.
На ответника по касация се следват поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 900 лева.
Така мотивиран, настоящият състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Гала Традиция“ ООД, ЕИК[ЕИК] срещу решение № 922/19.05.2021г. по гр.д.№ 476/21г. по описа на Окръжен съд- Варна, ІVа ВС в частта, с която е потвърдено решението на РС Варна за уважаване на предявения от Д. И. Д. срещу „Гала Традиция“ ООД иск по чл. 200 КТ за имуществени вреди от трудова злополука от 08.06.2016г. до размер от 68, 80 лева, ведно със законната лихва от 31.05.2019г. И ПРЕКРАТЯВА касационното производство в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 922/19.05.2021г. по гр.д.№ 476/21г. по описа на Окръжен съд- Варна, ІVа ВС в останалата част, с която е потвърдено решението на РС Варна от 23.11.2020г. по гр.д.№ 8339/2019г.
ОСЪЖДА „Гала Традиция“ ООД, ЕИК[ЕИК] да плати на Д. И. Д. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 900 лева - разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
В прекратителната част определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: