Р Е Ш Е Н И Е № 391 Гр.София, 11.10.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕБОВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 1904/11 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение от 15.03.11 г., постановено по В.Н.О.Х.Д.926/10 г., ОС-София /СОС/, НО, 2 въззивен състав е потвърдил присъда № 10/09.07.08 г., постановена от РС-Ботевград по Н.О.Х.Д.180/08 г. С последната подсъдимият Т. Т. М. е признат за виновен в извършено от него престъпление по чл.213 А,ал.1,пр.1 вр.чл.26,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Уважени са и части от предявените от пострадалите В. Д. и Р. Й. граждански искове за неимуществени вреди. В предвидения в закона шестмесечен срок /27.06.11 г./от влизане на присъдата в сила /15.03.11 г./ е постъпило искане от осъдения с молба за възобновяване на наказателното производство, отмяна на първо-инстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, ако самият ВКС не подходи към оправдаване. Релевират се оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник адвокат П. поддържат искането с изложените в него аргументи. Представителят на ВКП намира същото за основателно в частта,с която се настоява за липса на качествена доказателствена преценка относно наличието на предходни имуществени отношения между Д. и М., не и по отношение на становището за липса на престъпно деяние по чл.213 А НК. Гражданските ищци, чрез техния повереник, депозират становище за наличие на предходни парични задължения от страна на Д. към М. и в този смисъл- настояват за основателност на искането за възобновяване на делото поради необходимостта от изследване на субективната страна на деянието. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и отразените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящото производство, намира за установено следното: Първото оплакване касае допуснато от решаващите съдилища процесуално нарушение по оценката на доказателствените източници, установяващи наличие на финансови задължения от страна на Д. към М., стоящи в основата на инкриминираното на втория престъпно поведение. Върховната инстанция по наказателни дела като съд само по правото не е оправомощена да се намесва в суверенната доказателствена преценка на съдилищата по същество, освен ако съдебната воля, формирана на тяхна база, не е резултат от невярна интерпретация, водеща и до неправилно констатирани факти и съответно незаконосъобразно приложено право. Тогава се стига до извод за нарушаване правилата на чл.13,14 и 107,ал.5 НПК, което пък води до установяване наличие на касационно основание по чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. На практика такова е първото възражение, залегнало в искането за възобновяване на процесното наказателно производство. И двете решаващи съдебни инстанции в частта по фактите са приели, че престъпното поведение на осъдения е инициирано от желанието на Д. да напусне фирмата и извода на М.,че онзи му дължи глоба в тази връзка. Не е дадена вяра на свидетелите, които удостоверяват наличие на финансови задължения на пострадалия, свързани с неотчетени суми за доставен хляб и преразход на гориво. Няма спор, че В. Д. е работел като шофьор на бус към фирмата на осъдения [фирма]-Ботевград, без да има подписан трудов договор. Няма спор,че е разнасял хляб по различни населени места и е зареждал буса с гориво за осъществяване на тази дейност. Задължение на всяко от съдилищата по същество е да вземе отношение по всеки релевантен за казуса проблем и да обясни своите фактически, доказателствени, правни изводи и тези по наказанието,ако се стига до налагане на такова. Въззивната съдебна инстанция е втори поред първи съд и разполага с всичките правомощия на първостепенен съдебен състав, включително и да възприема различни фактология, доказателствена обосновка, оценка по правото и налагане на наказанието. За всичко това трябва да има подробна, ясна и убедителна мотивировка. В конкретния случай е основателно становището и на представителя на ВКП, че въззивната инстанция не е изпълнила тези свои задължения. Без задълбочена аргументация тя е отхвърлила основното възражение на осъдения и защитата му и не е дала вяра на разпитаните по делото свидетели, удостоверяващи наличие на имуществени задължения от страна на Д. към М.. Впрочем самият пострадал, видно от депозираните от него показания, съобщава за наличие на задължения към осъдения, като дори има твърдения, че е възстановявал част от дължимата сума. За такива задължения говорят искателят, И. М., М., Ц., И. и др. На някои от тях СОС не се доверява,защото били близки на осъдения,а на други-защото били негови работници. Образно казано, съдът по правило приема свидетелска ненадеждност на тези лица, защото са обвързани по някакъв начин с Т. М.. Същевременно, не коментира признанието на самия Д.. Казаното е недопустимо от процесуална гледна точка,защото НПК не разрешава нито да има доказателства с предустановена доказателствена сила, нито пък някои да се изключват обезателно най-малко поради източника им. Освен това, в кориците на настоящото наказателно производство е приложено друго такова, от което е видно, че е водено дело за обсебване срещу Д. именно по повод твърдените негови парични задължения към дружеството на М.. Вярно е,че то е започнало по-късно от това дело и е прекратено от прокуратурата поради факта, че не са установени разпоредителни действия на потърпевшия спрямо фирмата. Всичко това е сторено в рамките на направена проверка в книжата на дружеството и в границите на необходимия доказателствен инструментариум за онова производство. То не означава, че в процесното дело фактът за дължими пари от страна на Д. не може да бъде установяван по всякакъв доказателствен начин. Третираното обстоятелство е важно как ще бъде обмислено не толкова заради оценка на наличие или не на престъпно посегателство по чл.213 А НК, а по-скоро заради законосъобразна доказателствена интерпретация, която може да доведе до различни фактологически изводи и съответно в тази връзка- да рефлектира върху индивидуализацията при ангажиране на наказателната отговорност. Що се касае до възражението в искането за допуснато нарушение на материалния закон, ВКС се съгласява с изложените от въззивната инстанция аргументи по правото, където е стъпено дори и на плоскостта на евентуално съществуване на обсъжданите по-горе задължения от страна на Д., макар и те да не са приети по фактите и доказателствата. Престъплението по чл.213 А, ал.1 НК е формално такова и искателят го е демонстрирал по съответния възприет в съдебните актове начин. Неправомерният му подход, който олицетворява изнудването, не може да бъде компенсиран от действително налично задължение от страна на В. Д. до степен, че да не се приеме установяване на субективна страна и специална цел или присъствие на друго престъпление /вероятно по искането се има предвид самоуправство/. Водим от изложените аргументи, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира,че въззивното съдебно производство следва да бъде възобновено, решението на СОС-отменено и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд. Самата върховна инстанция по наказателни дела не е в състояние да реши финално+ производството, приемайки обстоятелства в полза на осъдения, тъй като тя може да се произнася само в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда. Понастоящем се намира за незаконосъобразно установена именно такава релевантна за делото фактология по престъпната дейност. Ето защо на основание чл.425,ал.1,пр.1 вр.чл.354,ал.3,т.2 вр.ал.1,т.4 вр. чл.348, ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК ВКС Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.О.Х.Д.926/10 г.по описа на ОС-София. ОТМЕНЯВА решение от 15.03.11 г.,постановено по В.Н.О.Х.Д.926/10 г. от ОС-София. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/