Р Е Ш Е Н И Е № 255 София, 25.07.2011 година Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Аксения Г. разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №647 по описа за 2011 год. Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Славея Р. И. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 04.08.2004г. по гр.д.№709/2002г. на Пловдивски окръжен съд, с което Р. Д. И. от [населено място], е осъден солидарно с Х. Т. А., действащ като [фирма] да заплати на Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест”, [населено място], общо сумата 605 253,67лв. на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и разноски и държавна такса. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.5 и т.6 от ГПК. Ответникът по молбата за отмяна Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест” оспорва молбата за отмяна като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. С влязло в сила решение, постановено на 04.08.2004г. по гр.д.№709/2002г. на Пловдивски окръжен съд са уважени предявените от Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест”, [населено място], срещу Р. Д. И. от [населено място], и Х. Т. А., действащ като [фирма] искове с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Призоваването на ответника Р. И. е било извършено по реда на чл.50 от ГПК/отм./ и е бил представляван от назначения му по този ред особен представител. Съгласно чл.303, ал.1, т.5 от ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая с влязло в сила на 07.02.2005г. решение, постановено на 07.02.2005г. по гр.д.№1874/2004г. на Пловдивски районен съд, по реда на чл.14 от ЗЛС е обявена смъртта на Р. Д. И., като дата на настъпването е приета 04.09.1998г. Видно от удостоверението за наследници след смъртта си И. е оставил за законни наследници съпруга и две дъщери, една от които е молителката. Решението, с което се обявява смъртта, се ползва с обвързваща доказателствена сила спрямо всички относно установения с него факт на смъртта на посочената дата. Поради факта на смъртта на ответника по иска Р. И., молителката е била лишена от възможността да участва в делото като материалноправен правоприемник на посочения от ищеца ответник И.. Делото е водено и приключено срещу починало лице и решението е постановено по иска срещу него. Това решение е задължително за молителката като негов правоприемник, без тя да е могла да вземе участие в делото поради неконституирането й като ответник по делото като законен наследник на починалото лице, посочено като ответник от ищеца. Обстоятелството, че решението за обявяване на смъртта е постановено след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, е правно ирелевантно за спора. От правно значение е факта на смъртта и обстоятелството, че делото е водено и приключило без участието на законните наследници на починалото лице, посочено като ответник от ищеца, вследствие на което процесуално нарушение молителката е била лишена от възможност да участва в делото. Предвид изложеното молбата за отмяна следва да бъде уважена на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, като делото се върне за ново разглеждане с участието на законните наследници на посоченото като ответник починало лице Р. И.. При новото разглеждане на делото те ще могат да направят възраженията си, включително по допустимостта на производството, а не в настоящото производство, в което се преценява само осъществяването на фактическия състав на релевираното основание за отмяна. Не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.6 от ГПК, тъй като по делото не е имало доказателства за приложение на чл.29, ал.1 от ГПК – че лицето е безвестно изчезнало. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение, постановено на 04.08.2004г. по гр.д.№709/2002г. на Пловдивски окръжен съд, с което Р. Д. И. от [населено място], е осъден солидарно с Х. Т. А., действащ като [фирма] да заплати на Е. за подпомагане на българския манастир „Св.Г. З.” и скита „Достойно ест”, [населено място], общо сумата 605 253,67лв. на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и разноски и държавна такса, на основание чл.303, ал.1, т.5 от ГПК по молба на Славея Р. И.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд в отменената част с участието на законните наследниците на Р. И.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: