Ключови фрази
Обжалване на решение на дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители * дисциплинарно производство по Закона за частните съдебни изпълнители * дисциплинарно наказание

Р Е Ш Е Н И Е

N 75

София, 14.05.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести март............................
две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря......................................….…........................................................в
присъствието на прокурора ...........…................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА...............................
гр.дело N 662/2015 година.
Производство по чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието, чрез пълномощника юрск. Д., срещу решение от 10.10.2014 г. по дисц. дело № 13/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което не е наложено на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ А. К. П., с рег. № 764 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители и район на действие – съдебен район на окръжен съд [населено място], дисциплинарно наказание за извършено нарушение на чл.13 ГПК и чл.428 ГПК по изпълнително дело № 20137640400207; на чл.458 и чл.428 ГПК от 28.11.2013 г. по същото дело, а също и за това, че не е събрала авансово всички такси за пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и за наложени запори. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно, постановено при нарушения на закона и е необосновано. Жалбоподателят претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответницата А. К. П. с рег. № 764 в регистъра на К. на частните съдебни изпълнители и район на действие – съдебен район на окръжен съд [населено място], не е заявила становище.
Ответникът Камара на частните съдебни изпълнители – София, чрез пълномощника си юрск. Д., оспорва жалбата. Счита, че липсва основание за отмяна на постановеното решение, което е законосъобразно и обосновано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е постъпила в срока по чл.73, ал.2 ЗЧСИ и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт – чл.73, ал.4 ЗЧСИ. За да се произнесе по основателността й съставът на Върховния касационен съд взе предвид следното:
За да откаже да наложи дисциплинарно наказание на ответницата - ЧСИ П., дисциплинарният състав е приел, че в ГПК не се съдържа срок, в който след образуването на изпълнителното дело следва да бъде изпратена поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Това е така, тъй като съгласно чл.428, ал.2 ГПК в поканата се посочват наложените запори и възбрани върху имуществените му права. По този начин се обезпечава събирането на вземането, за да не може длъжникът да се разпореди със свои вещи и вземания и по този начин да осуети удовлетворяването на взискателя.
Приетото от дисциплинарния състав е правилно при положение, че изпълнителното дело е образувано на 19.11.2013г, а едва на 16.12.2013 г. са постъпили справка от НАП за банковите сметки на длъжника и справки декларации по ЗДДС, но без данни относно публичните му задължения, за което е било необходимо да изтече 30-дневния срок по чл.191, ал.5 ДОПК. Съдебният изпълнител трябва да има информация за публичните задължения на длъжника към държавата, която се счита за присъединен по право взискател в изпълнителното производство. Публичните задължения представляват част от задължението по изпълнителното дело и съдебният изпълнител трябва ги събере, за да може да пристъпи към удовлетворяване на вземането по конкретния изпълнителен лист. Едва след изясняване на общия размер на задължението съдебният изпълнител може да го посочи в поканата за доброволно изпълнение, съответно такава може да бъде изготвена и връчена на длъжника, както и да наложи съответни запори и възбрани, които да му съобщи. Разпоредбата на чл.13 ГПК, която изисква разглеждане и решаване на делата в разумен срок, се прилага, но трябва да се пречупи през спецификата на конкретната дейност и нейната уредба, като се съобразят фактическите данни по делото.
Не се установява и второто нарушение в работата на съдебния изпълнител. С оглед изложените по-горе съображения не съставлява нарушения на закона събирането на данни за публичните задължения на длъжника преди изпращането на поканата за доброволно изпълнение. Както вече се посочи, евентуалното наличие на такива задължения е част от предмета на делото и поканата за доброволно изпълнение трябва да сочи точното им основание и размер. Това е предпоставка, за да може длъжникът в двуседмичен срок да изпълни доброволно задълженията си, към която цел е насочена законодателната уредба за оптимално развитие на изпълнителния процес.
Внасянето на авансови такси по чл.80 ЗЧСИ е задължение на взискателя. Съдебният изпълнител може да извърши дисциплинарно нарушение ако не събере тези такси с цел да се облагодетелства – напр. да привлече и други взискатели или да се образуват и други дела на същия взискател при тези условия, да възложи плащането на авансовите такси от длъжника без такива разноски да са направени по делото, за да се съберат по-високи такси след това и др. В случая няма данни и твърдения за такова поведение на съдебния изпълнител, поради което действията му не могат да бъдат предмет на санкционното производство по чл.73 ЗЧСИ. Независимо от това дори да се приеме, че невнасянето на авансова такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение, за което съдебният изпълнител може да бъде наказан, то с оглед конкретиката на разглежданата хипотеза това не са налага поради малозначителност на случая и липсата на вредоносни последици.
При този изход на делото касаторът дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което Върховния касационен съд определя в размер на 300 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 10.10.2014 г. по дисц. дело № 13/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, София, ДА ЗАПЛАТИ на К. на частните съдебни изпълнители – София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева /триста лева/.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.