1 Р Е Ш Е Н И Е № 12 София 28.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №1037 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК, образувано по касационна жалба на [община] срещу решение № 457 от 16.10.2012г., постановено по в.гр.д. № 585/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, в частта, с която е О. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 8504.37 лв., както и в частта, с която е потвърдено решение №403 от 7.05.2012г. по гр.дело № 3246/2011г. Пазарджишкия районен съд, с което е уважен иска на [фирма] за сумата от 12 840 лв. Касаторът иска отмяна на решението като недопустимо. Според касатора съдът се е произнесъл по недопустим иск по чл.55 , ал.1, пр.1 ЗЗД, докато изложените фактически твърдения на ищеца сочат на правоотношения по чл.61 ЗЗД – водене на чужда работа без пълномощие. Алтернативното искане е за отмяна на решението като неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост, и делото да се върне на друг състав за ново разглеждане, като бъдат дадени указания по приложението на чл.60-62 ЗЗД. Направено е искане за присъждане на разноски. В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба. Представя писмена защита и списък на разноските. Ответникът [фирма] чрез пълномощника си поддържа становище за оставяне в сила на въззивното решение по съображения изложени в открито съдебно заседание и представена писмена защита. Представя списък на разноските. С определение №737 от 4.10.2013г. е допуснато касационното обжалване за проверка допустимостимостта на въззивното решение. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, като прецени данните по делото, с оглед на заявените касационни основания и съобрази правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема за установено следното: По делото не е имало спор, че между Кмета на [населено място] и ищцовото дружество е сключен на 10.11.2010г. договор за изработка с предмет “Допълнителни СМР на Младежки клуб в УПИ ІІ, кв.27, [населено място]”, признат за нищожен от съда поради липсата на правосубектност на кметството и на представителна власт на кмета, като в тази част решението е влязло в сила. Липсват доказателства Кмета на [община] да е възложил на Кмета на [населено място] изпълнение на определени негови правомощия по реда на чл.44, ал.1, т.9 ЗМСМА. С исковата молба ищецът е твърдял, че за извършената работа по договора е съставен акт образец 19 за извършените и подлежащи на плащане СМР, въз основа на който е издадена данъчна фактура №2126/11.03. 2011г. на стойност 21 344.37 лв., след приспадане на получен аванс по фактура № 1959/11.11.2010г. Тъй като изпълнената работа се явява извършена при начална липса на основание, поради нищожност на договора, правният интерес на дружеството е да иска възстановяване на даденото на извъндоговорно основание, представляващо равностойността на извършеното от изпълнителя и постъпили без правно основание в О. СМР, с които се е обогатила - неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД. Районният съд е квалифицирал иска в доклада по чл.146 ГПК като иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД и са дадени указания на ищеца да докаже СМР, настъпилото увеличение на имуществото на [община], причинната връзка със собственото му обедняване и стойността на обедняването и обогатяване. Искът е уважен на основание чл.59 ЗЗД до размера на доказаното обогатяване на ответника – разликата в стойността на сградата преди и след извършените СМР, възлизащо по данни на вещото лице в размер на 27840 лв. и след приспадане на авансово платената сума е уважил иска за разликата от 12 840 лв. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е счел за неправилна определената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.59 ЗЗД и тъй като основанието на престацията е нищожен договор, съдът е приел, че отношенията между страните по делото се определят от разпоредбата на чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД – получено нещо при начална липса на основание. Съдът е споделил изводите на първоинстанционния съд, че правната квалификация на иска не е по чл.61, ал.1 ЗЗД, поддържана от касатора, защото ищецът е извършил работата по силата на пълномощия, дадени му със сключването на договора, макар и нищожен, което изключва института на водене на чужда работа без пълномощие по чл.60 и сл. ЗЗД. Доколкото основанието на иска е определено въз основа на твърдяните в исковата молба обстоятелства и посочени в доклада по чл.146, ал.1 ГПК, при правилно разпределение на доказателствената тежест, съдът е счел, че няма основание за обезсилване на решението, защото районният съд не се произнесъл по непредявен иск. По съществото на спора, след преценка на доказателствата по делото, въззивната инстанция е приела за извършена договорената работа. Приложила е правилото на чл.34 ЗЗД. Изпълнителят трябва да върне получената цена, а възложителят – стойността на извършената работа, т.е. парична равностойност на извършените СМР, която съответства на стойността на договора и съдът е осъдил ответника да заплати допълнително сумата от 8504.37 лв. По правния въпрос за проверка на допустимостта на въззивното решение, в което правната квалификация на иска е определена по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД: Обжалваното решение не е недопустимо. В мотивите на ТР № 2/2011 г. на ОСГТК се прие, че когато съдът се произнася по заявените в исковата молба факти, но го е подвел под погрешно основание, не се касае до произнасяне по непредявен иск, а за неправилно приложение на материалния закон. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, когато съдът се е произнесъл извън определения от страните спор и обхвата на търсената защита. В този смисъл е съдебната практика, постановено по реда на чл.290 ГПК в решение по т.дело № 516/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №157 от 30.10.2013г. по т.дело № 1091/2012г. на ВКС, ТК, І т.о. и др./ В случая различната правна квалификация е по приложението на материалния закон, поради което обжалваното решение не е недопустимо. В чл.55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава. Първият фактически състав / чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД/ изисква предаване, съответно получаване на нещо когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на имуществена облага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. Това са случаите на получаване на нещо въз основа на нищожен акт, когато предаването е станало след прогласяване на унищожаемостта и др. Възможно е предаването да е станало без наличието на някакво правоотношение / Постановление №1/1979г. П./. Съгласно чл.34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила по нея. Когато е невъзможно да се върне в натура неоснователно придобитото имущество, дължи се заплащането на стойността му / т.4 на Постановление №1/1979г./. В случаите когато резултата по изпълнението на нищожния договор е настъпил в правната сфера на друго лице, а не на насрещната страна по договора, както е по делото, при извършване на СМР в имот собственост на трето лице, имуществените последици ще се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощия / чл.60-62 ЗЗД/, доколкото в момента на поемане на работата не е налице натоварване и задължаване. В чл.61 ЗЗД законодателят е определил отговорността на заинтересования до необходимите и полезни разноски в хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД, до обогатяването в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД и чрез препращане към правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД в хипотезата на чл.61, ал.3 ЗЗД / решение № 219 по т.д. № 871/2012г. по описа на ВКС, ТК, Іт.о./. Правилото на чл.59 ЗЗД се прилага само ако правоимащия не разполага с друг иск. Щом законът е поставил на разположение на правоимащия точно определен иск, неприложим е общия състав на чл.59 ЗЗД, неизчерпателно изброени в т.9 на Постановление №1/1979г. По съществото на касационната жалба: В хода на процеса пред първоинстанционния съд, във въззивната жалба и пред ВКС [община] е поддържала становище, че отношенията между страните следва да се разгледат на плоскостта на института на водене на чужда работа без пълномощия, което съответства на заявените от ищеца фактически твърдения в исковата молба. Резултатът от изпълнените СМР по нищожен договор за изработка е постъпил в патримониума на собственика на имота - [община], с оглед на изложените съображения вземането на изпълнителя следва да се реализира по правилата на водене на чужда работа без пълномощие. Дадената от районния съд правна квалификация на иска и указанията за разпределение на доказателствената тежест в доклада по чл.146 ГПК не съответстват на основанието, на което е предявен искът. Във въззивната жалба въззивникът – [община] е заявила оплаквания за недопустимост и неправилност на решението на районния съд във връзка с квалификацията на иска, доклада по делото и разпределение на доказателствената тежест на подлежащите за доказване факти и обстоятелства по делото. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да провери по повод на оплакванията на въззивника процесуалните действия на първоинстанционния съд, както оглед на твърденията на ищеца и възраженията на ответника да даде указания на страните за подлежащите на доказване и релевантните за спора факти и обстоятелства. Съгласно т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в случаите на обосновано оплакване във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, съдът дължи даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. В заключение въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК за изпълнение на правомощията си съгласно т. 2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. При новото разглеждане на делото съдът ще следва да вземе предвид направените от страните пред касационната инстанция разноски / чл.294, ал.2 ГПК/. Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №457 / без дата/ 2012г., постановено по в.гр.д. №585/2012г. на Пазарджишкия окръжен съд, ІІІ въззивен състав. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: