Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  №  104                  София  23.02.2010  година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 2 февруари две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Веска Райчева                                                               Мария Иванова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  453/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 423 от 09.04.2009г., постановено по настоящото дело № 453/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Смолянския окръжен съд, № 605 от 16.12.2008г. по в.гр.д. № 684/2008г., с което е оставено в сила решението на Девинския районен съд, № 120 от 04.07.2008г. по гр.д. № 350/2007г., с което са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на А. К. срещу С. „Димитър Б. ” гр. Д.. Ответникът по касация С. Д. Б. ” гр. Д., в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор от пълномощника адв. С, моли решението да се остави в сила и да му се присъдят разноските по делото. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпрос за съдържанието на трудов договор, сключен при условията на „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 КТ във вр.§ 1, т. 8 ДР КТ, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали обстоятелствата, обосноваващи наличието на „изключение” и обуславящи срочността на трудовия договор, могат да се впишат в длъжностната характеристика. В приложеното решение на СГС по гр.д. № 43/2003г., оставено в сила с решение по гр.д. № 2800/2003г. на ВКС е прието, че обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат конкретно посочени в него. Въззивният съд е отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ на А. К. по съображения, че при сключването на срочния трудов договор между страните по делото, е спазена разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ. От фактическа страна е приел за установено, че с допълнително споразумение от 08.11.2005г. А. К. е заел длъжността „Педагогически съветник” в С. Д. Б. ”, за срок от една година. С допълнително споразумение от 09.11.2006г. срокът е продължен с още една година за същата длъжност. С изтичането на срока трудовият договор е прекратен на основание чл. 325, т. 1 КТ – поради изтичането на срока на договора. Съдът е приел, че длъжността на ищеца А. К. „педагогически съветник” не може да се квалифицира като дейност с временен, сезонен или краткотраен характер, но още при сключването на трудовия договор работодателят чрез връчената на служителя длъжностна характеристика е мотивирал „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 4 във вр. § 1, т. 8 КТ като страните са се споразумели за неговото продължаване за още една година, след изтичане на който срок договорът да бъде прекратен. По тези съображения съдът е приел, че трудовият договор законосъобразно е прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ. Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно същата разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното: Прекомерното, социално несправедливо прилагане на „верижни” срочни трудови договори за определено време, наложи изменението на чл. 68 КТ през 2001г. /ДВ бр. 25/2001г./, с което се ограничи възможността за сключване на последователни срочни трудови договори. Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. Първата група, уредена в чл. 68 ,ал. 3 КТ включва две хипотези - едната е с оглед на видовете работи, за изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно – временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата, с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за определено време е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко от една година може да се сключи за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо само по изключение, дефинирано в § 1, т.8 от ДР на КТ. Съгласно легалното определение „изключение” по смисъла на чл. 68, ал. 3 е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Посочените разпоредби са императивни, поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т.8 от ДР на КТ обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. Предвид изложените съображения ВКС намира за правилно становището, изразено в решението на СГС по гр.д. № 43/2003г., оставено в сила с решение по гр.д. № 2800/2003г. на ВКС, с което е прието, че обстоятелствата, обуславящи срочността на трудовия договор, следва да бъдат конкретно посочени в него. Длъжностната характеристика не би могла да замести това необходимо, императивно определено съдържание на трудовия договор. Изложеното налага отмяна на въззивното решение в частта относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ и решаване на спра по същество от настоящата инстанция. В допълнителните споразумения за длъжността „Педагогически съветник” не са посочени обстоятелства от рода на дефинираните в § 1, т.8 от ДР на КТ, обуславящите срочността на трудовия договор. За пълнота следва да се отбележи, че такива обстоятелства не съдържа и длъжностната характеристика. Същата е съставена през 1997г. поради което не е съобразена с посочените по-горе промени на чл. 68 КТ и съдържа нормативните изисквания за откриване на щатна бройка за длъжността „Педагогически съветник”. Съгласно чл. 68, ал. 5 КТ срочен трудов договор за определено време, сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4, се смята сключен за неопределено време. Трудовият договор на А. К. , превърнал се в трудов договор за неопределено време по силата на закона, незаконосъобразно е прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ.волнението следва да се отмени и ищецът да се възстанови на заеманата преди прекратяването на трудовия договор длъжност „Педагогически съветник”. В частта относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ въззивното решени следва да се остави в сила, тъй като не е установено с надлежни доказателствени средства оставането на ищеца без работа през шестмесечния период след уволнението. В тази насока по делото е представена декларация /л. 45/ на ищеца, че не е започвал работа по трудово правоотношение, основана на чл. 313 НК, която не може да служи за доказване на това обстоятелство, тъй като такава декларация не е предвидена в състава на чл. 313 НК, съответно не се носи наказателна отговорност за деклариране на неверни данни. Тя представлява само твърдение на ищеца. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на на Смолянския окръжен съд, № 605 от 16.12.2008г. по в.гр.д. № 684/2008г. и оставеното с него в сила решение на Девинския районен съд, № 120 от 04.07.2008г. по гр.д. № 350/2007г. В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ на А. А. К. срещу С. „Димитър Б. ” гр. Д., както и в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на А. А. К., извършено на основание чл. 325, т. 3 КТ със заповед № 46/09.11.2007г. на директора на С. „Димитър Б. ” гр. Д.. ВЪЗСТАНОВЯВА А. А. К. от с. Б., Община Д., на предишната работа „Педагогически съветник” в С. „Димитър Б. ” гр. Д.. ОСЪЖДА С. „Димитър Б. ” гр. Д. да заплати на А. А. К., ЕГН ********** сумата 500 лв. разноски по делото, а на ВКС да заплати сумата 100 лв. държавна такса. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Смолянския окръжен съд в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: