Р Е Ш Е Н И Е № 250 С о ф и я, 21 ноември 2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 н о е м в р и 2017 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 953/2017 година. Касационното производство е образувано по касационен протест от Окръжна прокуратура-Плевен срещу присъда № 30 от 27.06.2017 г., постановена по ВНОХД № 463/2017 г. на Окръжен съд-Плевен, която се атакува с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и искане за отмяната й и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на този съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и моли да бъде оставена в сила въззивната присъда. Гражданският ищец ЗК „У.”-АД-София, редовно уведомени, не участва в касационното производство със свой представител или повереник. Подсъдимият К. К. Г., лично и чрез защитниците си адв.А.К. от АК-Плевен и адв.В.М. от АК-София молят протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваната въззивна присъда в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : Първоначално делото е било внесено с обвинителен акт срещу подсъдимия К. К. Г. от Плевен с две обвинения по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.1 и 2 вр.чл.130, ал.2 от НК и е било образувано НОХД № 595/2012 г. на Районен съд-Плевен. След насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, с протоколно определение от 30.05.2012 г. съдебното производство е било прекратено на основание чл.288, ал.1 от НПК и същото е било върнато на прокурора с указания за отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия. След постановление за частично прекратяване на наказателното производство срещу подсъдимия Г. за престъплението по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК за „опит да причини имотна вреда на „И. Б.”-З.” в големи размери, делото отново е внесено за разглеждане от Районен съд-Плевен и образувано НОХД № 1791/2012 г., по което с присъда № 158/10.06.2013 г. подс.Г. е признат за невинен и оправдан по обвинението му за осъществено на 22.07.2008 г. в Плевен престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК. Със същата присъда той е признат за виновен в причиняване в качеството му на длъжностно лице – управител на търговско дружество, на лека телесна повреда без разстройство на здравето на В. И. М. от Плевен, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в полза на държавата в размер на 2 500 лева. С присъдата си районният съд е отхвърлил изцяло предявения от ЗК „У.”-АД-София против подс.Г. иск за присъждане на обезщетение на застрахователното дружество в размер на 49 728,79 лв, изплатена му по застраховка „Каско” на процесното МПС, като неоснователен. В тежест на подсъдимия са били присъдени направените до момента деловодни разноски. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Плевен както в осъдителната, така и в оправдателната й част с доводи за необоснованост, незаконосъобразност и искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от окръжния съд и по двете предявени на подсъдимия обвинения. Недоволен от присъдата е останал и гражданският ищец ЗК „У.”-АД-София, който я е обжалвал заради необосноваността й и с искане за отмяната й в гражданската част с постановяване на нова за уважаване на предявения иск в пълния му размер. С жалба от защитниците на подсъдимия присъдата е била обжалвана в осъдителната й част с доводи за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с искане за отмяна в тази й част и оневиняването му и по второто предявено му обвинение. С решение № 243 от 25.10.2013 г. по ВНОХД № 643/2013 г. Плевенският окръжен съд е отменил обжалваната присъда изцяло с констатации за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при очертаване на двете обвинения, за неправилно приложение на материалния закон, допуснати още на досъдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняването им с конкретни указания. На 07.10.2014 г. е бил внесен наново обвинителен акт срещу подсъдимия Г. по двете предявени му обвинения и образувано НОХД № 2849/2014 г. по описа на Районен съд-Плевен, производството по което е било прекратено с разпореждане № 6030 от 27.10.2014 г. на съдията-докладчик заради неизпълнени указания на въззивния съд по отстраняване на констатираните процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и делото е било върнато на прокурора за изпълнение на указанията на въззивната инстанция. Протестирано от Районна прокуратура-Плевен, това разпореждане е било потвърдено с определение № 880 от 25.11.2014 г. по ВЧНД № 978/2014 г. от Плевенския окръжен съд. След поредното внасяне на нов обвинителен акт на 25.02.2015 г. срещу подсъдимия, с присъда № 44 от 20.02.2017 г. по НОХД № 484/2015 г. Плевенският районен съд е признал подсъдимия К. К. Г. от Плевен за виновен в това, че в периода от 07.08.2008 г. до 18.11.2008 г. в Плевен, с цел да набави на [фирма]-Плевен имотна облага, възбудил и поддържал у представителя на ЗК „У.”-АД-София - изпълнителния директор П. Х., у регионалния директор Б. Б. чрез експерта Х. С. заблуждение, че е осъществил ремонтни дейности – подмяна с нови авточасти на скоростна и раздатъчна кутии на автомобил марка „Л. р.”, модел „Р. р.” с рег.№ по застраховка „Каско” по повод станало на 22.07.2008 г. ПТП с автомобила и заведена щета, с което причинил имотна вреда на застрахователното дружество в размер на 28 215 лева – големи размери и на основание чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК го е осъдил на 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в сила. Уважен е бил предявеният от ЗК „У.”-АД-София граждански иск, като подс.Г. е бил осъден да заплати на застрахователната компания сумата от 28 215 лева, ведно със законна лихва за забава, начиная от 18.11.2008 г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата му част до пълния предявен размер от 49 728,79 лева е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимия са били присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 2 299,24 лв и държавна такса върху уважения размер на иска от 1 128,60 лева. Присъдата е била протестирана от Районна прокуратура-Плевен с доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание заради отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода и искане за изменянето й с отмяна приложението на чл.66, ал.1 от НК. Тя е била обжалвана и от подсъдимия Г. с допълнение от защитниците му адв.М. и адв.К. с възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за неправилно приложение на материалния закон и заради необосноваността й с искане за отмяната й и постановяване на нова присъда от въззивния съд за оневиняване на подсъдимия по предявеното му обвинение, алтернативно за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на районния съд. С присъда № 30 от 27.06.2017 г. по ВНОХД № 463/2017 г. Плевенският окръжен съд е отменил изцяло първоинстанционната присъда и като е признал подс.Г. за невинен, го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК, съответно е отхвърлил изцяло предявения граждански иск на ЗК „У.”-АД-София като неоснователен. Не се е произнесъл по направените деловодни разноски. Новата въззивна присъда е протестирана от Окръжна прокуратура-Плевен с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при извеждане на правно релевантните факти и по приложението на правото с искане за отмяната й и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд. Присъдата не е обжалвана с касационна жалба от гражданския ищец ЗК „У.”-АД-София относно отхвърлянето на гражданския иск изцяло. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира протеста за подаден в законоустановения срок, от страна в процеса с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.2 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Съзряните от протестиращия прокурор пороци на атакуваната присъда се изразяват в това, че съдът неоснователно игнорирал двете АТЕ като некомпетентни, не бил обсъдил назначената в съдебното производство инженерно-техническа експертиза, доверил се на показанията на св.Д. в разрез с изводите на последната и накрая, че възприел заключенията на СИЕ за доставката на процесните скоростна и раздатъчна кутии за автомобила, които не били закупени и не били монтирани на авариралия автомобил, с което застрахователната компания била ощетена с изплащането на сума, сочеща на големи размери на измамата. ВКС в настоящия си състав намира, че въззивният съд е имал основание да не се съгласи както с фактическите, така и с правните изводи на първостепенния съд. Може само да се добави, че освен ненужния преразказ на свидетелските показания, районният съд в изложението си е отрекъл доверие към много от твърденията им на базата на техни родствени, приятелски, трудови, бизнес отношения с подсъдимия и неговите родители по начин, който трудно може да се възприеме като обективен и безпристрастен доказателствен анализ. Той е положил ненужни усилия и средства да изяснява факти, нямащи общо с предмета на доказване по делото, а от друга е възприел такива, които не намират опора в събрания по делото относим доказателствен материал. Неоснователно протестиращият прокурор възразява срещу доказателствените изводи на въззивния съд, като избирателно се позовава на заключението на изслушаната инженерно-техническа експертиза и оспорва изключването на тези на останалите АТЕ. В същото време, без негов коментар в протеста остават относимите писмени доказателства по делото, установяващи станалото на 22.07.2008 г. ПТП, извършените три огледа на управлявания от подсъдимия автомобил и констатациите на св.Е.П. като оторизиран представител на застрахователя, понастоящем граждански ищец ЗК „У.”-АД-София, в присъствието на представителя на другия застраховател „И. България”-З. св.В.И. за увредите по него, включително на скоростната и раздатъчна кутии, както и крайното решение последните да бъдат подменени с нови, а не с рециклирани части, за чиято стойност са били представени проверените чрез СИЕ като истински и верни по своето съдържание фактури за продажбата им от прекия им доставчик „В и М Д. груп”-О.-София. Последващите съмнения у св.Ч. и св.С. за застрахователна измама по повод друго ПТП с въпросния автомобил с променена собственост и регистрация са извън коментираното застрахователно правоотношение, довели до отказ да се уважат регресните претенции на ЗК „У.”-АД и до образуване на настоящето наказателно производство срещу подс.Г.. Спорно по него е дали подс.Г. с посочената от обвинителя цел е закупил и съответно монтирал на авариралото МПС нови скоростна и раздатъчна кутии, за което представил три фактури, отречени от прокурора да са истински и с вярно съдържание. В същото време, с изключение на последното обстоятелство, в обвинителния акт изрично е възприето, че на 22.07.2008 г. е настъпило ПТП между управлявания от подсъдимия джип и автомобила на св.М.И., посетено от полицейските служители М.А. и Е.М. и съставянето на съответен протокол и АУАН на виновния водач И., репатриране на джипа, на който след завеждане на щетата били осъществени от св.Е.П. и св.В.И. три огледа в периода до 07.08.2008 г., с мнение въпросните скоростна и раздатъчна кутии да бъдат подменени с нови. Именно с представянето на трите фактури за закупуването им, като част от представения набор от документи съгласно Общите условия на ЗК „У.”-АД-София, според прокурора било възбудено и поддържано заблуждение у посочените три лица да се разпоредят със сумата от 28 215 лева и причинена имотна вреда в този й размер на този застраховател, без обаче да е била преодоляна неяснотата в обвинителния акт какви други действия са били извършени от подс.Г., за да са осъществени обективните признаци на деянието като „обикновена” измама. За такива прокурорът излага в съдебните прения пред първата инстанция съмненията си дали те са били увредени при ПТП на въпросната дата, дали в услуга на родителите на подсъдимия полицейските служители вярно са отразили констатациите си, както и тези на св.П. и св.И., но за верността на които именно те носят отговорност, настоява да се възприемат заключенията на експертите по АТЕ и инженерно-техническата експертиза, без да коментира показанията на свидетелите за начина на увреждането им при ПТП на 22.07.2008 г., покупката на новите агрегати, извършените ремонти, последващото им увреждане при ПТП няколко месеца по-късно. Прокурорът си е позволил в хода на настоящето наказателно производство да оспори истинността на показанията на св.Б.Б. и св.Г.Д. в друго наказателно производство по НОХД № 2908/2016 г. на Районен съд-Плевен, по което двамата свидетели са получили влязла в сила оправдателна присъда. Въззивният съд обаче е ценил твърденията им съвкупно с останалия относим доказателствен материал и именно извършеният собствен обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените източници, касаещи въпросната щета по застраховката „Каско” на автомобила в ЗК „У.”-АД му е дал основание да изгради правилни фактически изводи, като е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени средства и способи и кои от тях и защо не възприема. Даден е отговор и на всички възражения на страните и с това е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. ВКС счита, че съображенията на окръжния съд не страдат от наведените от прокурора пороци и не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и за връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на този съд. Не е налице и неправилно приложение на закона, доколкото протестиращият прокурор претендира деятелността на подс.Г. да осъществява състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК. Без да е необходимо да се повтаря верният коментар на окръжния съд за обективните и субективни признаци на това престъпление, в конкретния случай обвинението е структурирано по незаконосъобразен начин. То не е съобразено с развитието на застрахователното правоотношение и обективно извършените от подс.Г. действия. Районният съд, воден от съмненията си в редица доказателствени източници, е възприел тезата на прокуратурата, че чрез ползване услугите на служителите от МВР заради обвързаността им с подсъдимия и неговите родители, практиката на описването на щетата от представителите на двете застрахователни дружества, чрез „нереалната” доставка на процесните агрегати с ползваните неверни фактури на завишена цена било възбудено и поддържано от подс.Г. заблуждение у съответните длъжностни лица на ищеца и била причинена имотна вреда на застрахователната компания в полза на фирмата на майка му, собственик на автомобила към онзи момент. Когато се ползват неистински или документи с невярно съдържание и се получи от дееца или от другиго без правно основание чуждо имущество се осъществява състава на документната измама по чл.212, ал.1 от НК, а не такава по чл.209, ал.1 и 2 от НК. Именно документите създават невярната представа у разпоредителя с чуждото имущество за наличие на правно основание да се разпореди с него и той го върши, с което това имущество попада във фактическо или правно разпореждане на дееца или другиго. От фактите по делото е изяснено, че по застраховката „Каско” на автомобила собственикът му е имал основание да претендира обезщетение за установените по съответния ред и стойност увреди по него, т.е. при дължимо обезщетение за нови агрегати застрахователят е длъжен да плати възприетата от експертите му, в случая и доказана с процесните фактури цена на двата агрегата. Затова от обективна страна липсва както възбуждане или поддържане (без да е изяснено и от прокурора, и от първостепенния съд кое точно от двете изпълнителни деяния на „обикновената измама” е осъществено) на заблуждение у посочените от обвинението лица, така и причинена имотна вреда на ЗК „У.”-АД, поради което деянието на подс.Г. е несъставомерно като престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.1 от НК. Не е налице неправилно приложение на материалния закон и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за намеса на касационната инстанция. Ако прокурорът се бе съобразил с разясненията и указанията в решението на въззивния съд още при първото връщане на делото на досъдебното производство, след допълнително разследване би могъл да отстрани неяснотите и празнотите около „серията застрахователни измами”, заради които е било образувано изначално наказателното производство срещу неизвестен извършител, би изяснил съпричастието или не на всеки един от взелите участие в конкретното застрахователно правоотношение и доколко поведението им сочи на някакво престъпление. Вместо това той се е задоволил след всяко връщане на делото да се опита да прецизира обвинителната си теза, без съответно ново предявяване на обвинение на обвиняемия, което в крайна сметка така и не е постигнал. На тази фаза от процеса обаче връщането на делото от касационната инстанция за „поправяне” на обвинението е недопустимо, особено ако би довело до повдигане на по-тежко обвинение на подсъдимия. По отношение на гражданския иск ВКС констатира, че същият е отхвърлен изцяло от въззивната инстанция и срещу това няма подадена касационна жалба от ЗК „У.”-АД-София, поради което няма никакво основание да се излагат каквито и да е съображения в тази насока. Няма искане за присъждане на разноски за участие на защитниците в касационната инстанция. Воден от горното, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 30 от 27.06.2017 г., постановена по ВНОХД № 463/2017 г. от Плевенския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :