Р Е Ш Е Н И Е №371 София, 04 октомври 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 1831/2011 година.
Производството е образувано по саморъчно написано искане от осъдения Х. В. Х. за възобновяване на внохд № 322/2010 год. по описа на Търговищкия окръжен съд. От съдържанието му може да се извлече основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 420, ал. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК за отмяна на постановеното по делото решение № 7/28.01.2011год. В искането се сочи, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения с довода, че съдът е подходил формално към задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК в резултат, на което е стигнал до неправилния извод, че авторството на Х. в деянието предмет на обвинението срещу него е доказано по безспорен и несъмнен начин. Изводимо от съдържанието на оплакванията може да се направи извод, че искането на осъдения е за оправдаване или при условията на алтернативност - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото му на защита.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав защитникът на осъдения поддържа исканeто му по изложените в него и в допълнително представените писмени бележки съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането на осъдения е неоснователно, поради което, следва да се остави без уважение.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 352 от 26.11.2010 год. по нохд № 297/2010 год. на Поповския районен съд Х. В. Х. е признат за виновен в това, че на 2/3.02.2010 год. в гр.Попово, при условията на опасен рецидив, чрез повреждане на здраво направени прегради за защита на имот-прозорец и врата и използване на техническо средство е отнел чужди движими вещи-медни предмети и ел. проводници на обща стойност 255,58лв. от владението на Е. Г. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2, във вр. чл. 29, ал. 1, б.”а” и „б” и чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, като му е определен първоначален „Строг” режим за изтърпяване на наказанието в затвор.
По реда на чл. 301, ал. 1, т. 11 и т. 12 от НПК съдът се е произнесъл по веществените доказателства и по направените по делото разноски, които възложил в тежест на осъдения.
С решение № 7 от 28.01.2011 год. по внохд № 322/2010 год. Търговищкия окръжен съд е изменил присъдата, като намалил наказанието на осъдения от четири години на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК от определеното на Х. наказание съдът е приспаднал времето, през което той е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано от 04.02.2010 год. до 26.04.2010 год. В останалата част присъдата е потвърдена.
Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт, но по същество е неоснователно.
Изводите на съдилищата относно наличието на признаците на състава по чл. 196, ал. 1, т.2 НК в проявите на осъдения, както и умисълът му, очертани от обвинението, почиват на проверката и оценката на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съгласно изискването на чл. 107 НПК. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт на доказване в процеса, като инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Не са допуснати нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК, като законът е приложен правилно. Съдът мотивирано е посочил на кои доказателства основава констатациите си и кои от тях не кредитира като недостоверни. От мотивите на въззивното решение е видно, че в съответствие с правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, съдът изцяло е проверил правилността на обжалваната присъда и пунктуално е отговорил на всички доводи за незаконосъобразност, съдържащи се във въззивната жалби на осъдения, като е изложил съображения защо не ги възприема. Така че, твърдяното в искането на Х. Х. нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК от страна на въззивния съд не е налице.
По отношение претендираното нарушение на чл. 107 НПК и за проявена пасивност от страна на съда, следва да се отбележи, че това твърдение е голословно.
Дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата е подчинена на изискванията на процесуалния закон и не подлежи на касационен контрол, доколкото става въпрос за формиране на вътрешно убеждение от необходимостта на допълване на доказателствения материал, в насока за събиране и проверка на факти и обстоятелства, относими към разкриване на обективната истина. В тази връзка следва да се посочи, че в хода на съдебното заседание на 20.10.2010 год. по 297/2010 г. първоинстанционният съд се е произнесъл по доказателственото искане, направено от осъдения, за разпит на поемните лица, присъствали при съставянето на двата протокола за оглед на местопроизшествието от 03.02.2010 год. /приложени на л. 12-15 от досъдебното производство/, което е уважил. Същевременно, в протоколното определение от същата дата, съдът е оставил без уважение другото искане от осъдения - за призоваване на лицето-технически помощник, вписано в протоколите за оглед на местопроизшествието, като недопустимо с оглед чл. 118, ал. 1 от НПК и за призоваване на лицето Р. Н. Р. като свидетел по делото, с мотива, че в искането си за допускане разпита на това лице, осъденият не е посочил за какви факти, относими към предмета по чл. 102 НПК, той ще свидетелства. В следващото съдебно заседание на 24.11.2010 год. подсъдимият дал обяснения свързани с обвинението, което оспорил, като се позовал на твърдението, че около 9.00часа на 03.02.2010 год. у дома му е бил Р. Н. Р.. В негово присъствие мобилният телефон на Х. позвънял и той провел разговор със свидетеля И. П. С.. Доколкото това обстоятелство съдът е приел за съществено за разкриване на обективната истина по делото, Р. Н. Р. е бил допуснат като свидетел и съдът постановил призоваването му за следващото съдебно заседание, насрочено за 26.11.2010 год. Въпреки положените усилия свидетелят не бил редовно призован, като длъжностното лице по призоваването отбелязало в призовката, че лицето не е открито и по данни на съседи, живее и работи зад граница. На 26.11.2010 год., след като изслушал страните и заявленията им, че нямат други искания, съдът приключил съдебното следствие и дал ход на съдебните прения.
Изложеното сочи, че неоснователно е твърдението, за отнета възможност на осъдения и защитата му да правят доказателствени искания. Това, че част от доказателствените претенции на защитата не са били приети за основателни, не налага извода за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита, щом съдът е мотивирал вътрешното си убеждение, че събраните и проверени доказателствени източници са достатъчни за разкриване на обективната истина и приел, че с тях, въпросите по чл. 102 от НПК ще получат отговор. Авторството на осъдения е прието за доказано при съвкупната оценка на всички събрани и проверени по реда на НПК доказателствени източници, а именно: от показанията на свидетеля полицейски служител Д.Д., който е проследил стъпките по снега от мястото на престъплението до дома на осъдения; от хронологичното изследване на времето, по което Х. е провел телефонен разговор със свидетеля Г. за покупко-продажбата на медните изделия, предмет на извършената кражба/в 09.06часа на 03.02.2010 год./ и за последващо проведения на същата дата в 09.30 часа телефонен разговор с таксиметровия шофьор свидетеля С., с който автомобил вещите били транспортирани до пункта за изкупуване на скрап, където осъденият е осъществил сделката лично и получил от свидетеля Г. паричната равностойност на продадения метал-обстоятелства оборващи защитната теза на осъдения.
Всички тези факти са били анализирани от съда поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, които косвени доказателства по един несъмнен начин, изключват всяка друга възможност, автор на престъплението да е друго лице / според версията на осъдения това е свидетелят С./, която е отхвърлена като недостоверна, противоречаща на събрания доказателствен материал и представляващо осъществено право на защита. Изложените изводи са законосъобразни и се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело е неоснователно и следва да се остави без уважение. При тези съображения и на основание чл. 425 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. В. Х. за възобновяване на внохд № 322/2010 год. на Търговищкия окръжен съд и отмяна на постановеното по делото решение № 7/28.01.2011год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|