8 Р Е Ш Е Н И Е № 211 гр.София , 15 ноември 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП АТАНАС ГЕБРЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №654/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест от прокурор в Софийска апелативна прокуратура и по касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци Д. Х. П., П. М. П., Х. М. П. – лично и със съгласието на майка си Д. П., П. Д. П. и Ц. К. П., чрез повереника им – адв. Г., срещу въззивно решение № 158 от 28.04.2016г. по внохд № 253/2016г. на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, с посочени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. С присъда № 3 от 02.02.2016г., постановена по нохд № 1/2016г. по описа на Врачански окръжен съд, НО, подсъдимият Х. Л. И. е признат за виновен в това, че на 19.07.2014г. около 04,30 ч. в [населено място], на пл. „име", пред нощен бap "име", макар и непълнолетен - на 17 години, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, причинил на М. П. П. смърт по непредпазливост /настъпила на 15.08.2014г./, вследствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. чл. 54, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години и осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Подс. Х. Л. И. и гражданските ответници Л. И. Д. и С. Х. Д. са осъдени солидарно да заплатят на Д. Х. П., П. М. П., Х. М. П. – лично и със съгласието на майка си Д. П., сумата от по 50 000лв. за всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 7 827,95 лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите, както и направените от тях разноски в размер на 2 300лв. Подс. Х. Л. И. и гражданските ответници Л. И. Д. и С. Х. Д. са осъдени солидарно да заплатят на П. Д. П. и Ц. К. П. сумата от по 30 000лв. за всеки от тях - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумите, както и направените от тях разноски в размер на 500лв. В останалата част до пълните предявени размери от по 150 000лв. гражданските искове за неимуществени вреди са отхвърлени. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените доказателства и по възлагането на разноските и на държавната такса върху уважените искове. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по жалби от частните обвинители и граждански ищци и от защитника на подсъдимия. С решение № 158 от 28.04.2016г. по внохд № 253/2016г. на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав, присъда № 3/02.02.2016г. по нохд № 1/2016г. на Врачански окръжен съд, е била изменена, като деянието на подс. Х. И. е преквалифицирано от престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК в такова по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 2, т. 4 от НК, наложеното наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода е било намалено една година и два месеца лишаване от свобода и изпитателния срок по чл. 69, ал. 1 от НК е намален от три години на две години. В останалата й част присъдата е била потвърдена. В касационния протест срещу въззивното решение се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като се претендира неправилно приложение на материалния закон, довело и до явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Развиват се подробно доводи в подкрепа на оплакването за неправилно приложение на материалния закон, като се твърди, че въззивният съд неправилно е приел пряк умисъл у подсъдимия само към лека телесна повреда. Сочат се обстоятелства, въз основа на които прокурорът претендира, че подс. И. при нанасяне на удара е допускал на комплексна тежка травма, но се е отнесъл с безразличие към този резултат, като по този начин се обосновава наличие на евентуален умисъл към тежка телесна повреда, от която е настъпила смъртта на П.. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В касационна жалба срещу въззивното решение, подадена от частните обвинители и граждански ищци Д. Х. П., П. М. П., Х. М. П. – лично и със съгласието на майка си Д. П., П. Д. П. и Ц. К. П., чрез повереника им – адв. Г., се заявяват всички касационни основания но се аргументират само тези по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Оспорват се правните изводи на въззивния съд, като се излагат доводи, че у подсъдимия е бил налице евентуален умисъл по отношение на тежката телесна повреда. Възразява се срещу приложението на чл. 66 от НК спрямо наложеното на подс. И. наказание. Прави се оплакване, че определените на гражданските ищци обезщетения не съответстват на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Искането е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В писмен отговор на протеста и на жалбата от частните обвинители и граждански ищци, депозиран в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК, от упълномощения защитник на подс. И. – адв. П., се иска ВКС да постанови решение, с което да потвърди атакуваното въззивно решение на САС. Излагат се подробно съображения в подкрепа на правните изводи на апелативния съд за това, че подсъдимият следва да отговаря за умишлено нанесена лека телесна повреда, поставила начало на причинно следствен процес, завършил със смъртта на П.. Развива се аргументация в подкрепа на наличие на основанията за условно осъждане на подс. И., като се отхвърлят аргументите на частното обвинение, съдържащи се в касационната жалба. Представителят на ВКП в съдебно заседание пред касационната инстанция поддържа подадения протест. Излага доводи за неправилност на правните изводи на апелативния съд и поддържа искането за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивиня съд. Частните обвинители и граждански ищци Д. Х. П., П. М. П., Х. М. П., П. Д. П. и Ц. К. П. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание пред касационната инстанция. Подс. Х. И. не участва лично в производството пред тази инстанция, не участва и упълномощения му защитник – адв. П.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на аргументираните касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ както на касационния протест, така и на касационната жалба от частните обвинители и граждански ищци. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подс. И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Въззивният съд е изпълнил задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда и не е намерил нарушения при провеждането на диференцираната процедура. Това му е позволило да възприеме фактическата обстановка, посочена от обвинението и приета от първия съд. Фактите, признати от подсъдимия и намерени за подкрепени от доказателствата по делото, са за това, че на инкриминираната дата, на площадката пред заведение „име“ в [населено място], подс. И. започнал да спори и да се кара с пострадалия М. П., като след репликата на последния, че може да му бъде баща, подсъдимият замахнал силно с дясната си ръка и ударил с нея пострадалия в областта на лицето, като в този момент П. се намирал в непосредствена близост до каменен парапет с височина 0,60м, от удара политнал назад и паднал от височина три метра, прехвърляйки се през парапета и удряйки главата си в тревата площ под площадката. В рамките на тези факти двете съдебни инстанции са направили различни изводи по приложението на материалния закон. Липсва спор по отношение на изводите, че подс. Х. И. е причинил на М. П. смърт вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, като не се оспорва авторството на деянието, характера на причинените увреждания, причината за смъртта и наличието на причинна връзка между поведението на подсъдимия и причинения резултат – смъртта на пострадалия. Спорният момент е формата на вината на подсъдимия по отношение на обективно причинения резултат – комплексна тежка телесна повреда и настъпила в следващ момент смърт. Известно е в доктрината и трайно се възприема в съдебната практика, че причиняването на смърт вследствие на умишлено нанесена телесна повреда съставлява специфичен състав на убийство при смесена форма на вината, който е усложнен, понеже съчетава умисъл към по-близкия резултат /телесната повреда/ и непредпазливост към по-далечния такъв /смъртта на пострадалия/ и при реализиране на този престъпен състав едновременно е дадено различно психическо отношение на дееца към различни последици от деянието. Изпълнителното деяние в този случай обективно е насочено към причиняване на телесна повреда, като резултатът от деянието е усложнен – основният такъв е причиняване на телесна повреда /квалифицирана съобразно каталога на НК/ и допълнителен, по-отдалечен престъпен състав – смъртта на пострадалия, като е необходимо наличие на причинна връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат, която обаче е опосредена от междинен резултат – телесна повреда. Практиката на върховната касационна инстанция е постоянна за това, че деецът носи отговорност по чл. 124 от НК в зависимост от вида на умишлено причинената телесна повреда. Поради това, съществено е определянето на характера и въздействието, упражнено от дееца върху пострадалия, както и на субективното психическо отношение на извършителя към усложнения резултат. За тази преценка е необходимо да бъдат съобразени обстоятелствата, свързани с осъществените от подсъдимото лице действия спрямо пострадалия – интензивността на нападението, броя, характера, силата на ударите, средствата на нападението, уязвимостта на органа, върху който са нанесени, спецификите на мястото на събитието, физическите характеристики на извършителя и на жертвата и др. Съобразявайки се с посочените принципни положения, въззивният съд е достигнал до правилни изводи по правото и е приложил материалният закон, който е следвало да бъде приложен. В атакувания съдебен акт законосъобразно е възприето, че подс. И. е действал с умисъл за причиняване на лека телесна повреда, а по отношение на междинния резултат – комплексна тежка телесна повреда и на причиняването на смъртта на пострадалия П. е действал непредпазливо. Този извод убедително е аргументиран чрез съобразяване на обективните обстоятелства за това, че подсъдимият е нанесъл само един удар с ръка в лицето на пострадалия. В нанасянето на този удар се изразява осъществяването на изпълнителното деяние и неговият резултат е причиняване на лека телесна повреда. Този резултат е съзнаван и желан от подсъдимия. Възприетото по фактите /предявени от държавното обвинение и признати от подсъдимото лице/ за това, че от този удар пострадалият П. залитнал назад и паднал от височина три метра, прехвърляйки се през парапета, правилно е обосновало извода на апелативния съд, че с нанасяне на този удар с ръка подс. И. е поставил начало на причинно-следствения процес, включващ залитане на пострадалия, падането му от височина, довели до причиняване на пострадалия на гръбначно-мозъчна травма, съставляваща тежка телесна повреда. Този общественоопасен резултат не е бил съзнаван от подсъдимия, макар същият да е могъл и да е бил длъжен да го предвиди. Следователно, правилно в атакувания съдебен акт е възприето, че подс. И. е причинил смъртта на П. по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. Доводите, изложени в протеста и в касационната жалба на частните обвинители, обосноваващи обвинителното твърдение, че подс. И. е действал при евентуален умисъл за причиняване на тежката телесна повреда на пострадалия, не могат да бъдат възприети като основателни от настоящата инстанция. За да е налице от субективна страна евентуален умисъл към причиняване на тежката телесна повреда, е необходимо да бъде установено, че в съзнанието на подсъдимия се е включвала представа за тежката телесна повреда като възможен резултат, че е допускал този резултат, но се отнасял с безразличие към него. Обективно установените обстоятелства за това, че пострадалият е бил подпийнал и че се е намирал в непосредствена близост до високия 60см парапет, не могат да обосноват извод за това, представата на подсъдимия да е включвала настъпване на друг, по-тежък резултат, наред с целения такъв. Това е така, понеже подс. И. е нанесъл един единствен удар с ръка, в лицето на пострадалия. Не е съзнавал възможността от този удар пострадалият да загуби равновесие и да се прехвърли назад през парапета, като се има предвид, че пострадалият е бил по-възрастен и по-едър от подсъдимия, както и че широчината на парапета е била 60см. Налице е обаче непредпазливост към по-тежкия междинен резултат, понеже с оглед степента на развитите и зрялост, подс. И. е могъл, а в конкретните обстоятелства, е бил длъжен да предвиди настъпването на такива последици. Така че е правилен извода, че по отношение както на далечния резултат – смъртта на постр. П., така и на междинния такъв – причиняване на тежка телесна повреда, подсъдимият е действал при форма на вината несъзнавана непредпазливост и отправената критика в протеста и в жалбата е без осноавние. Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията на държавното и на частното обвинение за неправилно приложение на материалния закон. Материалният закон е приложен правилно, поради което не са налице основания за отмяна на въззивното решение. По-нататък, не се констатира наличието на касационното основание "явна несправедливост" на наложеното на подс. Х. И. наказание. Тази претенция принципно се свързва с извършената от въззивния съд преквалификация на извършеното в по-леко наказуемо престъпление. Доколкото материалният закон е приложен правилно, преценката, която следва да се направи, е дали в рамките на предвидената в закона санкция за извършеното престъпление, наложеното на подс. И. наказание е в съответствие с обстоятелствата, влияещи върху отговорността, както и с целите по чл. 36 от НК. При определяне на наказанието решаващият съд, след като законосъобразно е извършил редукция по чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, правилно е извел смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, свързани с деянието и с личността на подсъдимия. Не е налице подценяване на степента на обществена опасност на деянието, на начина, времето и обстановката, при които е извършено, като сочените в жалбата на частните обвинители обстоятелства, свързани с употребата на алкохол и безпричинната саморазправа от страна на подс. И. са отчетени и това е довело до определяне на наказание „лишаване от свобода“ в размер, близък до максималния, което наказание, съобразно чл. 58а, ал. 1 от НК, е намалено с 1/3 на една година и два месеца лишаване от свобода. Претенцията на частното обвинение за ефективно изтърпяване от подс. И. на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е била разглеждана и от двете предходни инстанции, които са изложили верни съображения за наличието на предпоставките за отлагане на изтърпяването на наказанието на основание чл. 69, ал. 1 от НК. Законосъобразно е констатирано наличието на формалните предпоставки за условно осъждане и е правилна преценката за това, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието от подсъдимия. Тази преценка е направена на плоскостта на генералната и най-вече на специалната превенция, която е водеща при решаване на въпроса за отлагане изтърпяването на наложено наказание. Младата възраст на подс. И., липсата на противообществени прояви, положителните характеристични данни и социалния му и семеен статус, са правилно изведени обстоятелства, обосноваващи извод за наличие на възможност за поправяне и превъзпитание на подсъдимия без неговото изолиране в затворническо заведение. В допълнение, изпитателният срок сам по себе си осъществява предупредителна и възпираща функция спрямо дееца. Поради тези съображения касационната инстанция не намери да е налице основанието по чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК. Оплакването в касационната жалба от частните обвинители и граждански ищци за несъответствие на присъдените обезщетения за неимуществени вреди с критериите за справедливост, също не може да бъде възприето като основателно. Това оплакване е изцяло декларативно и в жалбата не се съдържат конкретни съображения в подкрепа на претендираната несправедливост. Освен това, за де се приеме, че размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди е справедлив, то този размер следва да определен при съобразяване на обективни обстоятелства. Точно това е сторено от решаващите съдебни инстанции, които са взели предвид конкретно измерение на причинените от деянието болки и страдания на децата, на съпругата и на родителите на жертвата, като са съобразили близостта в отношенията на починалия с този кръг лица и са отчели въздействието на загубата на близък човек върху личната сфера на всеки един от гражданските ищци. Не са налице, следователно, основания за изменение на атакувания съдебен акт с оглед корекция на присъдения размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на всеки един от гражданските ищци. По изложените съображения касационната инстанция намери подадените касационен протест и жалба от частните обвинители и граждански ищци за неоснователни, поради което същите следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 158 от 28.04.2016г., постановено по внохд № 253/2016г. на Софийски апелативен съд, НО, 2 състав. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.