Р Е Ш Е Н И Е
№ 113
гр. София, 03.09.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 08 март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
МАРИЯ ЯНАЧКОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова гр. дело № 889 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците А. Р. П. и Д. Х. П., чрез адв. М. М. против решение № 113/25.05.2011 г. по в.гр.дело № 96/2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено решение № 72/18.12.2010 г. по гр.дело № 203/2009 г. на Районен съд [населено място] и е признато за установено по отношение на ответниците – сега жалбоподатели, че ищците Х. А. П., А. Х. П., Х. Х. О. и Ф. Х. В. са собственици на основание придобивна давност и наследство на 1 700 кв.м., находящи се в източната част на ПИ с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], [община], целият с площ от 2 678 кв.м. – като първият ищец е собственик на 5/8 ид.части, а останалите трима на 1/8 ид.част и е отменен частично нот.акт № */2008 г. относно описаната реална част от 1700 кв.м.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
С определение № 1173/19.12.2011 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос за допустимостта на съдебното решение, тъй като съществува вероятност същото да е недопустимо.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:
Въззивният съд се е произнесъл с обжалваното решение по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижимия имот представляващ 1700 кв.м. находящи се в източната част на ПИ с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], общ.К., целият с площ от 2 678 кв.м.
От фактическа страна е прието, че с писмен договор с нотариална заверка на подписите от 13.05.1951 г. М. А. П. продал на Х. Х. Б. недвижими имот сграда със застроена площ от 45 кв.м. и дворно място от 2000 кв.м., находящи се в [населено място].
Прието е, че през 1957 г. имота бил предаден без да е сключен писмен договор на ищеца Х. П. и съпругата му А. П.. Последните придобили фактическата власт върху имота и започнали да го владеят. Прието е, че понастоящем имота е с идентификационен № * с площ от 914 кв.м.
Прието е, че през 1957 г. е създадено ТКЗС в [населено място] и имота бил завзет от стопанството. Според въззивният съд отнетите земи в района били раздавани за лично ползване. До 1990 г. на ищеца бил даден за лично ползване съседния имот на процесния УПИ *, а на бащата на ответника А. П. бил даден за ползване имот УПИ *, граничещ с УПИ *.
Съдът е приел, че през 1989 г. ответникът и съпругата му се изселили в Р., където живеят постоянно.
Прието е, че от 1990 г. при започване процеса по реституиране на отнетите имоти ищецът и семейството му установили фактическа власт върху процесния имот от 1700 кв.м., който е част от УПИ *. Прието е, че фактическата власт върху имота е осъществявана до предявяване на иска.
С нот. акт № */2008 г. ответникът е признат за собственик на основание давностно владение на недвижим имот, представляващ ПИ с идент. № * по кадастралната карта в землището на [населено място] с площ от 2678 кв.м.
Възоснова на изслушана СТЕ е прието, че първият регулационен план на [населено място] е одобрен през 1964 г., като процесния имот не е нанесен в него. През 1992 г. по кадастралния план на [населено място] процесния имот е включен в имот пл. № * с обща площ от 2678 км. Последният не е включен в регулационните граници. По кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед от 28.03.2007 г. имот пл. № * е с идентификатор * с площ от 2678 кв.м. С одобрения ПУП на [населено място] от 2008 г. посоченият поземлен имот с идентиф. № * с площ от 2 678 кв.м. е включен в регулационния план на селото като УПИ * в кв.14. Ответниците по жалбата са собственици на имот с идентификатор *, съседен на имота с идентификационен № *.
От правна страна е прието, че ищецът и семейството му са осъществили владение върху част от имот - ПИ № * от 1700 кв.м., находящ се в източната му част явно, непрекъснато, спокойно и недвусмислено с намерение да го своят за себе си, което са демонстрирали явно и открито. За да направи този извод съдът е приел, че имота е бил ограден заедно със съседен, собствен на ищците имот, което е продължило десет години, считано от 21.11.97 г. до 22.11.2007 г., поради което са го придобили на основание давностно владение. Според съда издаденият констативен нотариален акт през м.06.2008 г. в полза на ответниците е извършено след като ищците са придобили правото на собственост върху имота и изтеклия в тяхна полза 10-годишен давностен срок не е прекъснат.
Прието е за недоказано възражението на ответниците за придобиване на имота на основание давностно владение. Съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени доказателства и е приел, че ответниците са напуснали България през 1989 г. и се установили да живеят в Т., като посещавали страната спорадично и за кратък период от време, за който не е установено да са осъществявали фактическа власт върху процесния имот. Прието е за неустановено и възражението им, че сестрата на ответника е осъществявала владение върху имота за своя брат и ответник по делото.
С оглед на тези съображения съдът е приел, че ищците са придобили собствеността върху спорния имот на основание десетгодишно давностно владение. Прието е, че процесния имот не е бил включен до 31.07.2008 г. в регулационния план на [населено място], нито в строителните граници – т.е. до одобряването на ПУП през 2008 г. имотът е имал статут на земеделска земя. Поради това според съда не е попадал в приложното поле на ЗУТ и забраните, и ограниченията, въведени в чл.200 и чл.19 ЗУТ не следва да се прилагат за него.
С оглед на изложеното съдът е направил решаващия извод за основателност на предявения установителен иск.
По правния въпрос:
Допуснато е касационно обжалване за преценка допустимостта на постановеното решение съгласно даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Правният въпрос е свързан с преценката за наличие на правен интерес от търсената с иска с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК защита. Решаващите изводи на въззивния съд за основателност на предявения иск са обосновани с наличието на изтекла придобивна давност в полза на ищците върху процесния имот до момента на влизане в сила на регулационния пан на [населено място], [община] от 2008 г., когато имота за първи път е включен в регулация, като част от друг имот - УПИ *, записан като собственост на ответника-жалбоподател А. Р. П., като до този момент е прието от съда, че същият е представлявал земеделска земя. Съобразно предвижданията по кадастралната карта от 2007 г. на [населено място] процесния имот също е отразен като част от друг имот с идентификатор № * с обща площ 2678 кв.м.
Съдът намира, че в настоящият случай е налице интерес от търсената защита с предявения положителен установителен иск за собственост от ответниците по касационната жалба. По делото липсват данни имота да е включен в ТКЗС. Не са налице и данни за проведено производство по възстановяване на собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ, съответно за приложение разпоредбите на чл.19 ЗСПЗЗ. В полза на жалбоподателя-ответник А. Р. П. е издаден констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № */04.06.2008 г., с който е признат за собственик на поземлен имот с идентификационен № * на основание давностно владение, част от който е процесния – т.е. претендираното право от ищците се оспорва от ответниците. Поради това съдът намира, че е налице правен интерес от търсената с иска защита с оглед на отношенията между страните по делото. Обжалваното въззивно решение е допустимимо и валидно. Като краен резултат е неправилно.
Неправилен е извода на въззивния съд, че в настоящият случай не следва да се прилагат разпоредбите на чл.200 и чл.19 ЗУТ, тъй като придобивният способ, на който се позовават ищците за легитимацията им като собственици на процесния имот е осъществен до влизане в сила на подробния устройствен план на [населено място] през 2008 г. Неправилен е извода за придобито право на собственост преди 31.07.2008 г. – преди влизане на ПУП в сила, до който момент имотът е представлявал земеделска земя, че съобразно приложимите разпоредби на ЗСПЗЗ, съществува възможност да се придобие на основание давностно владение процесната реална част с площ от 1700 кв.м. .Неправилно е прието, че ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот за времето от 22.11.1997 г. до 22.11.2007 г., като началният момент е съобразен с оглед разпоредбите на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ.
Искът, предявен от Х. П., А. П., Х. О. и Ф. В. е положителен установителен за собственост върху недвижим имот от 1700 кв.м., представляващ реална част от имот с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], [община], с обозначение реална част от УПИ * по ПУП на същото село в сила от 2008 г. Заявения придобивен способ е десетгодишно давностно владение, осъществено от ищеца Х. П. и съпругата му А. П., а след смъртта й давностно владение осъществено от ищците и като наследници на последната. Искането е за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът Х. П. е собственик на 5/8 ид.части от посочената част от имота, а останалите на по 1/8 ид.част от описания имот.
Установено е по делото, че от 1990 г. ищецът Х. П. и съпругата му установили фактическа власт върху процесния имот от 1700 кв.м., който е част от УПИ * по ПУП на [населено място] от 2008 г., а по кадастралната карта част от имот с идентификатор № * с обща площ от 2 678 кв.м. След смъртта на съпругата А. П. през 2002 г. фактическа власт върху имота осъществявал ищецът Х. П. и останалите наследници на съпругата – ищците по делото. Фактическата власт е осъществена до предявяване на иска. Процесния имот е ограден с обща ограда с имот, собственост на ищците УПИ * по ПУП на селото, съответно е поддържан и обработван от тях.
Съобразно заключението на вещото лице по назначената СТЕ е установено, че спорния имот представлява част от УПИ * по ПУП на [населено място] от 2008 г., а съобразно предвижданията по кадастралната карта в сила от 2007 г. е част от имот с идентификатор *. Установено е също, че по кадастралната карта имот с идентификатор * съвпада като площ и граници с УПИ *. До влизане в сила на действащия ПУП от 2008 г. процесния имот не е включван в регулационен план на [населено място]. По делото не са налице данни за същия имот да е провеждана процедура за реституиране по ЗСПЗЗ, нито са налице данни да е включван в ТКЗС.
Установено е, че с констативен нотариален акт № * от 04.06.2008 г. ответниците А. Р. П. и Д. Х. П. са признати за собственици на основание давностно владение на недвижим имот с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] с площ от 2 678 кв.м., част от който е процесния.
Съдът намира, че след като ищците претендират да са придобили реална част от поземлен имот – част от УПИ * по ПУП на [населено място] от 2008 г., с обозначение по кадастралната карта, като част от поземлен имот с идентификатор *, на основание давностно владение преценката за наличие на придобивния способ следва да се извърши съобразно разпоредбите на действащия устройствен закон към момента на позоваване на придобивната давност. В настоящият случай приложимия устройствен закон към момента на предявяване на иска, към който момент ищците са се позовали на придобивния способ – десетгодишно давностно владение е Закона за устройство на територията.
Според разпоредбите на чл.200,ал.1 ЗУТ право на собственост върху реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания може да се придобие на основание давностно владение само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ за повърхност и лице. Установено е от заключението на СТЕ, че процесния имот от 1700 кв.м. е част от УПИ * по ПУП на [населено място], съответно част от поземлен имот с идентификатор № * по КК и няма лице към улица. Съобразно разпоредбите на чл.19,ал.1,т.4 ЗУТ имота отговаря на изискванията за минимален размер на повърхност, но не и на изискването за минимален размер за лице. Следователно процесната реално обособена част от урегулиран поземлен имот не може да бъде придобита на основание давностно владение, тъй като не може да се обособи като самостоятелен урегулиран имот съобразно разпоредбите на чл.19 ЗУТ. Без значение за спора е периода на осъщественото непрекъснато давностно владение и дали на ответниците е противопоставено намерението на ищците да своят имота за себе си.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение, като незаконосъобразно следва да се отмени. Вместо отменената част предявения положителен установителен иск за собственост на процесния имот следва да се отхвърли като неоснователен.
Следва да се отхвърли и искането за отмяна на констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № */2008 г. в частта относно процесната реална част от поземлен имот от 1700 кв.м.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателите следва да се присъдят разноски за всички инстанции както следва – в полза на А. П. сумата 550 лв., а в полза на Д. П. сумата 370 лв. Разноските съдът намира, че следва да се присъдят в тежест на всеки от ответниците по жалбата съобразно претендираните с иска права върху спорния имот.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 113/25.05.2011 г. по в.гр.дело № 96/2011 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 72/18.12.2010 г. по гр.дело № 203/2009 г. на Районен съд [населено място] и е признато за установено по отношение на ответниците А. Р. П. и Д. Х. П., че ищците Х. А. П., А. Х. П., Х. Х. О. и Ф. Х. В. са собственици на основание придобивна давност и наследство на 1 700 кв.м., находящи се в източната част на ПИ с идентификатор № * по кадастралната карта на [населено място], [община], целият с площ от 2 678 кв.м. – като първият ищец е собственик на 5/8 ид.части, а останалите трима на 1/8 ид.част и е отменен частично нот.акт № */2008 г. относно описаната реална част от 1700 кв.м. и вместо отменената част постановява
Отхвърля предявения иск от Х. А. П., А. Х. П., двамата от [населено място], [община], [улица], Х. Х. О. от [населено място], [община], [улица], Ф. Х. В. от [населено място], общ.К., [улица], всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв. П. Ш. против А. Р. П. и Д. Х. П. и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица], 1-1, чрез адв.М. М. за признаване за установено, че Х. А. П., А. Х. П., Х. Х. О., Ф. Х. В. с посочени адреси са собственици на основание придобивна давност и наследство на 1700 кв.м., находящи се в източната част на ПИ с идентификационен № * по кадастралната карта на [населено място], [община], обл.С., целият с площ от 2678 кв.м. при граници-ПИ №№ * * *, *, *, *, * и *, съответно първият на 5/8 ид.части, а останалите трима на по 1/8 ид.част за всеки от тях, както и отхвърля искането за отмяна на нотариален акт № *, т. II, рег. № *, д. № */2008 г. на съдия по вписванията при РС [населено място] относно описаната реална част от 1700 кв.м.
Осъжда Х. А. П. [населено място], [община], [улица] да заплати на А. Р. П., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.М.М. сумата 343.75 лв., а в полза на Д. Х. П. със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.М.М. сумата 231.25 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Осъжда А. Х. П. от [населено място], [община], [улица], Х. Х. О. от [населено място], [община], [улица], Ф. Х. В. от [населено място], общ.К., [улица], всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, чрез адв. П. Ш. да заплатят всеки от тях на А. Р. П., съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.М.М. по 68.75 лв., а на Д. Х. П. със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв.М.М. всеки от тях по 46.25 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |