2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 300 гр. София, 29.04.2015 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, частно гр. дело № 1323 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [фирма] срещу определение № 18/06.01.2015 г., постановено по частно гр. дело № 4808/2014 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 301/24.10.2014 г. по т. д. № 167/2014 г. на Софийския окръжен съд (СОС), с което е прекратено пред него производството по същото дело и то е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд (СРС). Частната касационна жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното определение, поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Допускането на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, от който зависи изходът на частното производство, и по отношение на който правен въпрос е налице и някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 от ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК са формулирани следните четири процесуалноправни въпроса: 1) при определяне на родовата подсъдност на предявения иск, следва ли преценката на съда за цената на иска да бъде правена съобразно вида на предявения иск; 2) допустимо ли е при преценка за родовата подсъдност на предявен реивандикационен иск за предаване на вещи, трайно прикрепени към недвижим имот, съдът да приеме, че е сезиран с претенция за предаване на отделни движими вещи, с цел да бъде определена цената на иска; 3) каква е пазарната цена на вещното право по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, при предявен ревандикационен иск за предаване на вещи, трайно прикрепени към недвижим имот – общата стойност на вещите, представляващи неделима част от имота, или индивидуалната стойност на всяка една от трайно прикрепените вещи; 4) как следва да се определи цената на иска, при предявен ревандикационен иск за съвкупност от вещи, трайно прикрепени към недвижим имот, – като се вземе предвид общата стойност на вещите, част от съвкупността, или следва да се приеме, че по отношение на всяка вещ от съвкупността е налице отделен иск, с цена – цената на съответната вещ. По отношение на първия правен въпрос жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че с обжалваното въззивно определение този въпрос е разрешен в противоречие с определение № 243/15.05.2009 г. по частно гр. дело № 252/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. По отношение на останалите три правни въпроса жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като навежда съображения, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че последният е сезиран с отделни, обективно съединени реивандикационни искове за предаване владението на отделни движими вещи, всяка от които е с пазарна стойност под 25 000 лв., и съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК, родово компетентен да се произнесе по тези искове е СРС, който е и съдът по седалището на ответника. В тази връзка апелативният съд е приел, че в исковата молба се твърди, че „към момента” процесните вещи се държат от ответника [фирма], след като са му предадени от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), и в петитума е направено искане за осъждане на ответника за предаване на фактическата власт върху движими вещи, изброени в 151 позиции. Въззивният съд е приел и че независимо от това, че процесните вещи са имали характеристиката на трайно прикрепени и съставляващи едно цяло с построената сграда, след като те са отделени и са предадени като отделни компоненти, и се иска тяхното връщане, а не реивандикация на сградата или част от нея (недвижимия имот) с тези подробно индивидуализирани компоненти, то предмет на иска са отделните движими вещи, какъвто е петитумът на ищеца и неговите твърдения, включително относно стойността им. Последните два процесуалноправни въпроса, формулирани в изложението на касатора, не са разрешени с обжалваното определение и не са обуславящи правните изводи на апелативния съд, поради което не съставляват общи основания по чл. 280, ал. 1, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение (в този смисъл са и т. 1 и мотивите към нея от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Те биха били от значение по делото, ако въззивният съд беше приел, че предявеният иск е за реивандикация на съвкупност от вещи, трайно прикрепени към недвижим имот, но той е приел друго, – че са предявени множество обективно съединени реивандикационни искове за предаване владението на отделни движими вещи. Първият изведен от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, който е много общо формулиран, принципно е от значение и е обуславящ правните изводи на съда при разрешаването на всеки спор за родовата подсъдност на предявен иск. Този въпрос обаче не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото от касатора определение № 243/15.05.2009 г. по частно гр. дело № 252/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, с което е дадено разрешение на съществено различен процесуалноправен въпрос – относно определянето на цената и родовата подсъдност на иск за плащане на наемна цена за определен период от време, който няма никакво отношение към настоящия случай. По горните съображения, касационното обжалване не следва да се допуска по първия, третия и четвъртия процесуалноправни въпроси, изведени от касатора. Касационното обжалване на въззивното определение следва да се допусне по третия процесуалноправен въпрос, а именно: допустимо ли е при преценка за родовата подсъдност на предявен реивандикационен иск за предаване на вещи, трайно прикрепени към недвижим имот, съдът да приеме, че е сезиран с претенция за предаване на отделни движими вещи, с цел да бъде определена цената на иска. Разрешаването на този въпрос в случая е обуславящо правните изводи на въззивния съд, като по него няма трайно установена съдебна практика, включително задължителна такава на ВКС. Разрешаването на същия въпрос, с постановяване на определение по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК ще доведе до създаване на практика на ВКС по точното прилагане на закона в подобни случаи, която ще има задължителен характер за първоинстанционните и въззивните съдилища, което от своя страна ще допринесе за развитието на правото по тези въпроси (в този смисъл е и т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, този въпрос съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на акта на възизвния съд, като по отношение на него е налице и допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че разрешението на този въпрос е следното: В съдебната практика няма съмнение, че когато съдът дава правната квалификация на предявения иск и разрешава предварителните процесуални въпроси относно неговата цена и родовата му подсъдност, той следва да изхожда от твърденията за факти, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, и от нейния петитум. Когато в исковата молба ясно и еднозначно се поддържа, че се иска реивандикация (твърди се, че ищецът е собственик и се иска ответникът да бъде осъден да предаде фактическата власт) на вещи, които първоначално са били самостоятелни движими такива, но впоследствие, включително – към датата на подаването на исковата молба, същите са трайно прикрепени към недвижим имот (най-често сграда), съдът няма основание да приема, че искът по чл. 108 от ЗС има за предмет правото на собственост върху отделни движими вещи. В тези случаи реивандикацията е по отношение на индивидуализираната от ищеца част от недвижимия имот – трайно прикрепеното, според твърденията му в исковата молба (чл. 110, ал. 1 – in fine от ЗС). Дори в хода на делото ответникът да оспори това твърдение на ищеца и да поддържа, че вещите са били отделени от имота, без да е нарушена съществено субстанцията им и възможността да се ползват по предназначение, то този спор между страните относно релевантния по делото факт следва да се разреши едва в мотивите към съдебното решение – след обсъждане на събраните доказателства (чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК), а не при разрешаването на предварителните процесуалноправни въпроси относно цената и родовата подсъдност на иска. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. В случая в исковата молба ищецът нееднократно е изложил ясни и еднозначни твърдения, че „процесните вещи” още от 2009 г. и към датата на подаването на исковата молба, са трайно прикрепени и представляват неразделна част от негова сграда – „Пилотна инсталация за получаване на електролитна мед, външна линия 20 кV за електрозахранване на временен трансформаторен пост тип К.”. Именно въз основа на тези свои твърдения, ищецът оспорва и валидността на публичната продан на „процесните вещи” като движими такива, извършена от ЧСИ Я. Н. на 01.04.2014 г., 23.04.2014 г. и 09.05.2014 г., при която за купувач е бил обявен ответникът [фирма]. В петитума на исковата молба – след изброяването на „процесните вещи”, също изрично е изтъкнато, че те са трайно прикрепени към посочената сграда на ищеца. При категоричността на тези твърдения в исковата молба, въззивният съд неправилно – напълно необосновано, превратно е изтълкувал съдържанието на исковата молба, предвид и твърденията, че „процесните вещи” са били предадени и се намират във фактическата власт на ответника, като твърдения в смисъл, че процесните вещи са били отделени от сградата и имат характеристиката на движими вещи. Това от своя страна е довело до неправилност и на изводите, че са предявени множество обективно съединени реивандикационни искове за предаване владението на отделни движими вещи, всяка от които е с пазарна стойност под 25 000 лв., и че съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК, родово компетентен да се произнесе по тези искове е районният съд по седалището на ответника. В случая искът по чл. 108 от ЗС е един, с посочена от ищеца цена 387 524.50 лв. (определена от него в хипотезата на чл. 69, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ГПК), предвид което – съгласно разпоредбите на чл. 104, т. 3 и чл. 109, изр. 1, пр. 1 от ГПК, той е родово и местно подсъден на СОС като първа инстанция. По изложените съображения, обжалваното въззивно определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на СОС за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на предявения иск. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 18/06.01.2015 г., постановено по частно гр. дело № 4808/2014 г. на Софийския апелативен съд; ОТМЕНЯ същото определение № 18/06.01.2015 г. по частно гр. дело № 4808/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 301/24.10.2014 г., постановено по т. д. № 167/2014 г. на Софийския окръжен съд; ВРЪЩА делото на Софийския окръжен съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по разглеждането на предявения иск. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.