Р Е Ш Е Н И Е № 174 гр. София, 15 октомври 2019 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Стелияна Атанасова от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 675 по описа за 2019г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на осъден подсъдим чрез защитата му срещу въззивно решение № 55/16.05.2019г. по ВНХОД №10/2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е изменена осъдителна присъда № 208/24.08.2018г. по НОХД № 613/2018г. на Бургаски окръжен съд. С жалбата се навеждат доводи за наличие на две от трите касационни основания. Посочва се, че е нарушен законът, тъй решението било постановена при очевидна необоснованост, като се изтъкват доводи относно юридическия статус на подсъдимия. На второ място се претендира явна несправедливост на наложеното наказание, като се излагат доводи, посочени и от въззивната инстанция относно личността на дееца и на деянието. Ниската стойност на предмета на престъплението, възстановяването му и наличието на 11 смекчаващи вината обстоятелства можели да обусловят прилагането на института на условното осъждане. Твърди се, че налагането на едно ефективно наказание би било далеч по неефективно по отношение на подсъдимия и прави позоваване на нормата на чл.68 от НК, която би действала възпиращо. В заключение иска приложението на чл.66 от НК. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че жалбата е неоснователна, По възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание прокурорът се позовава на съображенията, изтъкнати в тази връзка от въззивната инстанция и посочва, че с оглед редуцирането на наказанието с една трета и неприложението при наличието на две умишлени престъпление на чл.24 от НК занижаването на наказанието е достатъчно. Моли да се остави решението в сила. Подс.Ц. М., редовно призован, не се явява, не се явява и неговият упълномощен защитник, също редовно призован. Не представят друго становище по делото, освен депозираната касационна жалба. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: Касационното разглеждане на делото е първо по ред. С присъда № 208/24.08.2018г. по НОХД № 613/2018г. на Бургаски окръжен съд подсъдимият М. е бил признат за виновен в извършване на 09.12.2017г. на деяние по ч.198, ал.1 от НК, като е оправдан по обвинението да е отнел с грабеж кредитна карта на пострадалата. Подсъдимият М. е бил признат за виновен в извършване на същата дата на престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. За първото деяние му е наложено наказание от 2 години и 8 месеца, за второто 2 години и глоба в размер на 300 лв. Приложен е чл.23 от НК, като е определено общо наказание 2 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим, към което е присъединил и наложената глоба в размер на 300лв, с приспадане на задържането на дееца при изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание. Присъдени са и разноски по делото. Наказанието е било определено при условията на чл.58а ал.1 от НК. Въззивната инстанция с цитираното решение е изменила присъдата, като е намалила размера на наложеното наказание по чл.198, ал.1 от НК от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода на две години- Изменила е присъдата и в частта относно приложението на чл.23 от НК, като определеното най-тежко наказание е в размер на 2 години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната инстанция констатира, че касационната жалба е подадена в срок и се явява процесуално допустима. По същество я определя като неоснователна. Претендираното първо по ред касационно основание не намира опора в закона, тъй като необосноваността не е такова. По отношение на твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание касационната инстанция не го намира за основателно. Въззивната инстанция е изложила подробни аргументи защо счита измененият от нея размер за годен да постигне целите по чл.36 от НК е защо се налага наказанието да се изтърпи ефективно. Производството е протекло при условията на съкратено съдебно следствие с признаване на вина съобразно чл.371, т.2 от НПК. Не се правят възражения от нито една от страните във връзка с приложението на тази процедура, поради което касационната инстанция не счете за необходимо да го обсъжда. Наказанието е определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК и наложеното наказание е намалена с една трета. С решението на въззивната инстанция наказанието по чл.198, ал.1 от НК е определено на минимума. И касационният съдебен състав не намери основание за приложението на чл.55 от НК, тъй като наложеното на минимума наказание не е несъразмерно тежко. Всички смекчаващи отговорността обстоятелства, взети заедно не могат да доведат до извод, че минимално наложеното наказание, което по същество и като размер не се оспорва, следва да бъде отложено за изтърпяване. Тук е мястото да се отбележи, че възстановяването на отнетото имущество е всякога смекчаващо отговорността обстоятелства, ако не попада в специалните законови изисквания за редукция на наказанието, както например е при престъпленията против собствеността, несвързани с използването на принуда. Няма никакво правно значение кой е възстановил щетите, ако това е в полза на пострадалото/ите лице/а. Целта на закона е да стимулира подобно поведение, било то лично от подсъдимия или от трети лица, без да се интересува от причините за намесата на последните. Това обаче в случая не е достатъчно, за да може да се аргументира приложението на чл.66 от НК. Простото математическо съотношение на смекчаващи и отегчаващите вината и отговорността обстоятелства не може да послужи като основен аргумент за приложението на този институт. Освен изложените съображения на инстанциите по същество относно наличието на две самостоятелни престъпления, едното от които следва другото, трябва да се има предвид начина на извършване на деянието, който с положителност застрашава обществения ред и сигурност. Нападната е сама жена, рано сутринта, когато отива на работа и случилото се определено нарушава социалния ритъм в една голяма степен. Обектът на първото по ред деяние, извън засегнатите обществени отношения, е социално активна личност, но същевременно и много уязвима от неправомерното използване на силата, определена от пола. Пострадалата е отивала да положи своя труд, в своя полза, но и в полза на обществото, с нападението са засегнати и потребителите на плодовете на трудовата й дейност. Подобно нападение предизвиква неизбежно широк отглас и създава чувство за несигурност в обществото, което решително следва да бъде наказано, за да бъде преустановено. Това обстоятелство следва да бъде отчитано и то не е в полза на смекчаване наказателната отговорност на дееца, независимо, че интензитета на употребената принуда е нисък. С извършването на второто деяние подсъдимия също така е показал твърде голяма зависимост към поведение, ръководено изцяло от користни подбуди – независимо от ниската стойност на предмета и на двете престъпления. Такова поведение трябва да бъде санкционирано и минималното по размер наказание следва да се изтърпи ефективно. Само по този начин деецът, който е с очевидна негативна обществена характеристика и нагласа, би могъл да бъде предупреден и възпрян от повторно проявление на користните си намерения и желания. С оглед направените касационни възражения съдът не намери основание за приложението на чл.66 от НК.Определеното наказание по размер е твърде снизходително, за да се налага задълбочаване на проявената от съдилища благосклонност и чрез приложение на института на условното осъждане. В заключение касационният състав счете, определеното общо наказание отговаря на изискванията за съответствие с целите, визирани в чл.36 от НК и не следва да претърпи никаква корекция. По тези съображения касационният състав намери, че са налице условия единствено за цялостно потвърждаване на атакуваната въззивна присъда, при липса на основания за нейното изменение. Предвид на това и на основание чл.354 ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 55/16.05.2019г. по ВНХОД _ 10/2019г. на Бургаски апелативен съд, с което е изменена осъдителна присъда № 208/24.08.2018г. по НОХД № 613/2018г. на Бургаски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.