3 Р Е Ш Е Н И Е №173 София.06.12. 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1156/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 1119 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 182/2011 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав, с което е оставено в сила решение № 341 от 31.03.2010 г. по гр.д.№ 286/2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-7 състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма], [населено място] искове за сумата 135 930.18 лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност ищецът да получи приходи чрез отдаване под наем на закупен от ответното дружество апартамент за периода от 01.08.2006 г. до 31.01.2008 г. и за сумата 7 744.20 лв. – обезщетение за претърпени загуби. С определение № 334 от 03.05.2012 г. е допуснато касационно обжалване, с оглед данните за вероятна недопустимост на обжалвания въззивен съдебен акт предвид съответствието между предмета на делото и предмета на решението. К. поддържа доводи, свързани със задължението на съда за произнасяне по предявения иск, както и оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията по чл.293 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявените искове, квалифицирани по чл.195, ал.2 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано наличието на валиден договор за продажба и недостатъци на продадената вещ, които обаче са явни и са били известни на купувача към продажбата на апартамента, което освобождава продавача от отговорност съгл. чл.193, ал.2 ЗЗД. Независимо от констатацията на съдебния състав за дадена от първата инстанция неправилна правна квалификация на иска, а именно по чл.82 ЗЗД, е изразено становище за неоснователност на претенцията за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирането на печалба от отдаването под наем на имота за исковия период. Независимо от този извод, решаващият състав се е произнесъл положително и по евентуалното възражение на ответника за погасяване на исковете по давност, прилагайки кратката едногодишна давност по чл.197 ЗЗД. Решението е процесуално недопустимо, поради произнасяне по непредявено основание. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и допълнителните уточнения, направени от търговското дружество – ищец, в изпълнение на дадени от първата инстанция указания във връзка с констатирана нередовност на исковата молба, е, че се търси отговорност за вреди от виновно неизпълнение на договорно задължение, по какъвто иск се е произнесъл първоинстанционният съд. Границите на тази отговорност са очертани в чл.82 ЗЗД, към който препраща чл.195, ал.2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.82 ЗЗД обезщетението обхваща вредите/ претърпени загуби и пропуснати ползи/, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на облигационно задължение и които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В този случай и с оглед конкретните твърдения на ищеца, към основанието на иска са относими няколко факта: пропускане на твърдяните ползи и претърпени загуби, предвидими към момента на пораждане на задължението, недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между посочените вреди и виновното неизпълнение от страна на длъжника. При произнасяне по иска с правно основание чл.82 ЗЗД, към който препраща чл.195, ал.2 ЗЗД в случай, че се търси отговорност за вреди от продавача, следва да се има предвид, че съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията отговорността за вредите е свързана с вината. В мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че в първоинстанционното решение е дадена само неправилна правна квалификация на иска – като такъв по чл.82 ЗЗД, като въззивният съд се е произнесъл по обективната отговорност на продавача. Съдебният състав на Софийския апелативен съд не е отчел елементите от фактическия състав на чл.82 ЗЗД, а се произнесъл по основанието за ангажиране обективната отговорност на продавача при недостатъци на вещта. Последната е различна от претендираната от ищеца отговорност за вреди по чл.82 ЗЗД. Предвид горното и на основание чл. 270, ал.3, изр.3 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл.293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 1119 от 04.07.2011 г. по гр.д.№ 182/2011 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, шести състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: