Ключови фрази
сила на пресъдено нещо * защита на трето лице срещу изпълнението * обжалване на действията на съдебния изпълнител * установяване право на собственост

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

185

София, 07.04.2009 г.

 

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март  през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА        

АЛБЕНА БОНЕВА            

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 56  по описа за 2009 г. взе предвид следното:

 

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от „Г” ЕООД, гр. С. чрез адв. Д срещу определение № 320/07.04.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 1327/2008 г.

С него е потвърдено определение на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото.

Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от 2007 г. от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над 1000 лв. и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.

Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответникът Е. И. С. изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Ответникът „С”ЕООД /в несъстоятелност/ не е отговорил по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение.

Представя приложение с основания за допускане на частното касационно обжалване, като се обосновава с противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че между страните има формирана сила на присъдено нещо по гр.д. № 1278/2004 г. на СГС, ІІ гражданско отделение относно собствеността на имота и се е позовал на Р-59-1968 г.

Въпросът дали в решение по чл. 332 ГПК /отм./ се формира сила на присъдено нещо относно собствеността върху имуществото, обект на изпълнението е от съществено значение за извода на въззивния съд за приложението на чл. 244 ГПК /отм/.

Разрешението, дадено в атакуваното определение, е в противоречие с приетото в приложените от жалбоподателя решения на състави на ВС и ВКС - № 2231-1968-І ГО, № 9* Това обуславя и приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2, поради което частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане.

Обжалваното определение е неправилно.

„Г” ЕООД, гр. С. е предявил иск по чл. 336 ГПК против Е. С. – взискател и „С” ЕООД, гр. С. несъстоятелност/ - длъжник по изпълнително дело № 4342/2003 г. на СИС при СРС.

Ищецът твърди, че е собственик на 14/20 от ¾ ид.ч. от подробно описано дворно място. Черпи права от нотариален акт № 27/2003 г. на нотариус И. Д.

В производството по гр.д. № 1278/2004 г. Софийски градски съд е разгледал жалбата на длъжника по изпълнението, а също така на третите лица – „О” АД, М. С. С. и „Г” ЕООД, гр. С. срещу действията на съдия изпълнителя – вписване на възбрана върху ½ ид.ч. от дворното място, находящо се на ул. „П” № 23 в гр. С..

Тя е оставена без уважение, защото е прието, че в изпълнителното производство бил представен само договорът за продажбата на част от имота в полза на М. С.

По това дело предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и претендираното материално право - правото на собственост върху описания недвижим имот. Те, в конкретния случай и не са изследвани от съда.

Както е разяснено и в ТР № 3* на ОСГК и ТК, това производство е двустранно спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване.

Уважаването или отхвърлянето на жалбата по чл. 332, ал. 2 ГПК /отм./ би могло да се дължи на различни причини, извън собствеността на третото лице или на длъжника по изпълнението, а мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на присъдено нещо /срв. ТР № 1 от 04.01.2000 г. ОСГК ВКС, т. 18/. Такава се формира относно обжалваното изпълнително действие, от което следва само, че съдът повторно не може да се занимава със същото изпълнително действие, а страните и съдия-изпълнителят следва да се съобразят в изпълнителния процес с постановеното от съда.

Ето защо, настоящият състав намира, че искът по чл. 336, ал.2 ГПК е допустим, въпреки наличието на решение, постановено по жалба съгласно чл. 332, ал. 2 ГПК.

Въззивният съд, като е приел обратното, е нарушил чл. 224 ГПК /отм./.

В отговора по частната жалба на Е. С. се прави довод за недопустимост на производството на осн. чл. 95 ГПК /отм./ Този въпрос не е бил обсъждан от въззивния съд, чийто определение проверява касационната инстанция. Липсват доказателства, въз основа на които и сам Върховният касационен съд да извърши проверка.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 320/07.04.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по ч.гр.д. № 1327/2008 г.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: