5 Р Е Ш Е Н И Е № 211 С., 30.01.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1120/2010 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 483 от 08.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение от 15.07.2010 г., постановено по гр. д. № 2972/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав. С посоченото решение е оставено в сила решение от 17.07.2008 г. по гр. д. № 13599/2007 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 1 200 лв. - неплатена част от цена по фактура № 61264/30.06.2006 г., и 142.31 лв. - обезщетение за забава за периода 30.06.2006 г. - 08.06.2007 г. Решението е обжалвано с касационна жалба от ищеца [фирма] - [населено място], с доводи за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон. К. поддържа, че становището на въззивния съд за неоснователност на исковете не е съобразено с процесуалната позиция на ответника, който не е оспорил сключването на договора за търговска продажба и издадената по повод на него данъчна фактура. Излага доводи, че при безспорно доказано плащане от страна на ответника на част от сумата по фактурата, съответстваща на цената на продадените стоки без ДДС, направеният от съда извод за недоказаност на продажбеното правоотношение и на задължението за плащане на остатъка от сумата, съответстващ на начисления върху цената ДДС, е необоснован и незаконосъобразен. Позовава се на необсъждане на заключението на съдебно - икономическата експертиза, с което е установено надлежното осчетоводяване на данъчната фактура, включването й в дневника за продажби и ползването на данъчен кредит от продавача. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, съставът на Софийски градски съд е приел, че претендираните с исковете вземания не се дължат от ответника поради недоказване на твърдяното в исковата молба основание за възникването им - договор за търговска продажба на стоки. Изложени са съображения, че представената от ищеца данъчна фактура № 61264/30.06.2006 г. на стойност 7 200 лв., включваща 6 000 лв. - цена на 10 000 кг. LDPE регранулат ІІІ, и 1 200 лв. - начислен върху цената ДДС, не доказва сключването на договор за търговска продажба, тъй като е изготвена едностранно от продавача и не е подписана. Като ирелевантни за спора са преценени установените чрез неоспореното заключение на съдебно - икономическата експертиза обстоятелства, че фактурата е осчетоводена надлежно в търговските книги на продавача [фирма], вписана е в дневника му за продажби за м. юни 2006 г., върху стойността на сделката е начислен ДДС и продавачът е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит по нея. Не е придадено доказателствено значение и на констатациите в заключението, че стоките по фактурата са заведени в складовото счетоводство на продавача въз основа на приемо - предавателен протокол за доставка и че на базата на проформа фактура № 149/19.06.2006 г. купувачът е превел на продавача тяхната цена в размер на сумата 6 000 лв., без начисления ДДС от 1 200 лв. Въззивният съд е отказал да възприеме защитния довод на ищеца, че плащането на цената без ДДС следва да се разглежда като извънсъдебно признание от страна на ответника за сключването на договора и за получаването на стоките. Посочил е, че доколкото по делото не е изяснено основанието за частичното плащане на сумата 6 000 лв., самото плащане не може да се разглежда като признание за дължимост на претендирания с иска по чл.327, ал.1 ТЗ остатък от цената в размер на 1 200 лв. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, след като в производството по чл.288 ГПК е констатирано отклонение от задължителната практика на ВКС при разрешаване на следните въпроси : Плащането на част от стойността на издадена от продавача данъчна фактура, съответстваща по размер на данъчната основа и на цената на стоката без ДДС, може ли да се разглежда като признание от страна на купувача за сключването на договора за търговска продажба; Какво е значението на счетоводното записване на фактурата в търговските книги на продавача, в частност - в дневника за продажби, и на последващото ползване на данъчен кредит по повод на сделката за доказването на договора за търговска продажба. Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. В посочения смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения, послужили като основание за допускане на касационното обжалване - решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. В същите е обосновано становище, че фактурата може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата; Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. Произнасяне по релевантните за конкретното дело въпроси се съдържа и в постановените след допускане на касационното обжалване решения по чл.290 ГПК - решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. В тези решения е прието, че дори фактурата да не съдържа всички предвидени в ЗСч. реквизити и да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита и превеждането на дължимия във връзка с продажбата ДДС от купувача по сметка на продавача. Въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна практика, която се възприема изцяло от настоящия съдебен състав. Решаващият извод, с който въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на иска с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на остатъка от цената по процесната данъчна фактура, е мотивиран с нередовността на фактурата като счетоводен документ поради неподписването й от продавача и купувача. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е ограничил преценката си относно действителните правоотношения между страните до съдържанието на фактурата, без да обсъди останалите доказателства по делото, които не са оспорени от ответната страна. Не е съобразено заключението на съдебно - счетоводната експертиза, с което по категоричен начин е установено, че оформената с данъчната фактура търговска продажба на 10 000 кг. LDPE регранулат ІІІ на стойност 7 200 лв. е осчетоводена надлежно в търговските книги на продавача [фирма], включена е в дневника за продажби за месеца, през който е реализирана, и по повод на нея продавачът е ползвал данъчен кредит. Неправилно е преценен като ирелевантен за съществуване на вземането по чл.327, ал.1 ТЗ същественият факт на извършеното от купувача [фирма] плащане на сумата 6 000 лв., съответстваща на цената на стоката без начисления ДДС от 1 200 лв. Разглеждано в неразривна връзка с всички други доказателства, плащането несъмнено съставлява извънсъдебно признание на ответника - купувач както относно сключването на договора за продажба, така и за възникването на задължение в негова тежест за плащане на цената на закупените стоки. Съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба на стоки със съдържание, отразено в представената от ищеца - продавач данъчна фактура, а липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на остатъка от цената в размер на сумата 1 200 лв. сочи на основателност на иска по чл.327, ал.1 ТЗ за заплащане на посочената сума. Основателен е и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху неплатения остатък от цената за периода от възникване на задължението по чл.327, ал.1 ТЗ - 30.06.2006 г., до предявяване на исковете - 08.06.2007 г. Според заключението на съдебно - икономическата експертиза дължимото обезщетение е в размер на сумата 149.78 лв., но тъй като искът е предявен за сумата 142.31 лв., обезщетението подлежи на присъждане в рамките на претендирания размер. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 ГПК и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество като се уважат изцяло предявените искове. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на касатора следва да се присъдят всички направени по делото разноски в размер общо на 497.92 лв. /в т. ч. 277.40 лв. - държавни такси и разноски за експертиза, и 220.52 лв. - юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Мотивиран от горните съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението от 15.07.2010 г., постановено по гр. д. № 2972/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, и вместо него постановява : ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, ап.11, да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], кв. К., С. промишлена зона, [улица], сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лв./ - неплатен остатък от цената на 10 000 кг. LDPE регранулат ІІІ по договор за търговска продажба и фактура № 61264/30.06.2006 г., на основание чл.327, ал.1 ТЗ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 08.06.2007 г., до окончателното плащане; сумата 142.31 лв. /сто четиридесет и два лв. и тридесет и една ст./ - обезщетение за забава върху сумата 1 200 лв. за периода 30.06.2006 г. - 08.06.2007 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, както и сумата 497.92 лв. – разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :