Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
С о ф и я, 01 ноември 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 о к т о м в р и 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
БЛАГА ИВАНОВА
при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 891/2017 година.
Касационното производство е инициирано с касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Б. С. от В. адв.Й.Р. от АК-В. против въззивно решение № 149 от 12.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 457/2016 г. от Варненския апелативен съд с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК с неопределено искане за отмяната му, а в допълнението на жалбата – за изменянето му, без да е конкретизирано в каква насока.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Подсъдимият С. и защитникът му адв.Р., редовно уведомени, не вземат участие в касационното производство.
Необжалвалият въззивното решение подсъдим М. Г. Л., уведомен за касационното производство, не взема участие, като служебният му защитник адв.Ж.Ж. от САК моли жалбата на подс.С. да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
Образувано първоначално като НОХД № 996/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд срещу подсъдимите И. Б. С. и М. Г. Л., двамата от В., след три съдебни заседания с протоколно определение № 364 от с.з. на 30.06.2014 г. съдебното производство е било прекратено на основание чл.288, ал.1 от НПК и делото е било върнато за ново разглеждане на прокурора за отстраняване на констатирани съществени отстраними нарушения на процесуалните правила.
Внесено наново, обвинението срещу двамата подсъдими С. и Л. е разгледано по НОХД № 1365/2015 г. от Варненския окръжен съд, по което с присъда № 78 от 27.09.2016 г. същите са признати за виновни и осъдени за извършено от тях на 10.08.2012 г. във В. в съучастие като извършители, а подс.С. и при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”а” от НК, като на основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.чл.29, ал.1, б.”а” от НК за първия и по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за втория, при условията на чл.54 от НК са осъдени съответно подс.С. на 5 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, а подс.Л. на 3 години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, в условията на затвор.
На основание чл.59, ал.1 от НК от така наложеното на подс.С. наказание съдът е приспаднал предварителното му задържане „от 13.08.2012 г. до 22.07.2015 г.”.
Разпоредено е с вещественото доказателство по делото – мобилен телефон „С. А 50” да се върне на собственика му Николай Ж..
В тежест на подсъдимите са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 1157,13 лева.
Присъдата е била обжалвана от защитниците на двамата подсъдими адв.Р. и адв.Я.Г. от АК-В. с оплаквания за нейната необоснованост и незаконосъобразност, постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения с искане за отмяната й и постановяване на нова изцяло оправдателна по предявеното им обвинение присъда, но с въззивното решение Варненският апелативен съд е отменил присъдата само в частта й досежно мястото за изтърпяване на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода и я е потвърдил в останалата част.
В касационната си жалба защитникът на подс.С. адв.Р. наново навежда доводите си за съществени процесуални пропуски на досъдебното производство, довели до ограничаване на правото на защита на подзащитния му и до несправедливото му осъждане, за незаконосъобразно игнориране на доводите им във въззивното производство и с искане за отмяна или изменяне на атакувания въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и срещу подлежащ на основание чл.346, т.1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество, за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
Оплакванията на защитника на подс.С. се основават на неоснователното кредитиране от съдилищата на неколкократно депозираните показания на пострадалия св.Н.Ж., в които изложил противоречиви версии на случилото се с него на 10.08.2012 г., но със заканата „да нареди” двамата подсъдими за нещо, което защитникът определя като „малък сутрешен побой”, дори „не и като дребно хулиганство”. На тази основа оспорва доказателствената обезпеченост на предявеното на подзащитния му обвинение, но без ясно формулирано искане към ВКС.
Всъщност, затрудненията в хода на разследването и на съдебното производство са се появили при установяване и осигуряване явяването на свидетелите от компанията на двамата подсъдими и откъслечните им възприятия от случилото се с пострадалия св.Ж.. За да получи преки впечатления от последния въззивният съд е провел допълнително съдебно следствие с преразпита му, в което и двамата подсъдими са изложили своите версии за инкриминирания инцидент. Именно при техния анализ съдът е утвърдил възприетата от окръжния съд фактическа обстановка, отстранявайки констатираното процесуално нарушение относно коментираните от първата инстанция първоначални обяснения на подс.С. на досъдебното производство, без да са били приобщени по реда на НПК. Неоснователно е възражението на защитника, че и други лица са участвали в упражненото над св.Ж. насилие, които не били привлечени към наказателна отговорност и заради което делото било връщано на прокурора. Последното, освен незаконосъобразно, не е съобразено с възведеното на двамата подсъдими обвинение не в нанасяне на телесна повреда или хулиганство, а за отнемане от тях на вещ и пари от пострадалия чрез употреба на сила, като предмет на доказване по делото. Чрез внимателния обективен, всестранен и пълен анализ на гласните доказателства, съвкупно с останалите доказателствени материали и експертизи, съдът е обосновал изводите си по основните факти, отговаряйки по този начин и на възраженията на защитниците (л.6-8 от мотивите на решението). Няма игнорирани или превратно оценени доказателства, които да опровергават възприетите от съда обстоятелства относно причините за възникване на конфликта със св.Ж., развитието му и неговото финализиране с отнемането по насилствен начин от него на предоставените му от св.Д. и налични негови пари общо 7,60 лева и мобилен телефон „С. А 50”, открит по-късно и иззет от полицията със съдействието на подс.Л.. Поради това ВКС намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото за новото му разглеждане от апелативния съд, още по-малко на първоинстанционния съд или на прокурора (последното вън от правомощията на касационната инстанция по чл.354, ал.3 от НПК).
Основанието по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК се поддържа единствено с възражението за недоказано по несъмнен и категоричен начин авторство на подс.С. при осъществяване на деянието в съучастие с другия подсъдим Л.. И в тази насока изводите на съда по приложимото право са правилни и законосъобразни. От действията на двамата е изведен инцидентният им умисъл да отнемат всичко, намиращо се у пострадалия Ж., като подс.С. не се е съобразил и с предупрежденията на св.К. да му върне телефона, който по-късно бил изхвърлен „в канала”. Правилно е приложен законът и няма основание за корекция на въззивното решение.
Основателно е обаче оплакването за явната несправедливост на наложеното на подс.С. наказание лишаване от свобода в размер на 5 години. Макар и да е определено на законовия минимум, същото явно не съответства на обществената опасност на деянието и на приноса на жалбоподателя при осъществяването му. Установено е, че подс.С., макар и вменяем към момента на деянието, е бил в тежка степен на алкохолно опиване, състояние, което е било „обичайно” за него и демонстрирано в хода на проведените по делото съдебни заседания. От друга страна, значително по-активни са били действията на подс.Л., комуто съдът е отсъдил по-леко наказание. Съществено значение има и ниският размер на отнетата сума и ниската стойност на отнетия телефон. Накрая, не без значение е и значителният период от време от извършване на деянието, без за това съществена вина конкретно да има касационният жалбоподател. Именно при тези обстоятелства ВКС намира, че наказанието на подс.С. следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, под законовия минимум, а именно на 3 години лишаване от свобода. В този му размер то ще удовлетвори изискванията за справедливост, ще спомогне за поправянето и превъзпитанието на този подсъдим и ще го възпира в бъдещия му живот от извършване на нови престъпления. Въззивното решение следва да бъде изменено, като се намали до посочения размер наказанието на подс.С., а в останалата част следва да остане в сила.
С първоинстанционната присъда е приложен чл.59, ал.1 от НК и е зачетен срок на задържането на подс.С. под стража, който не отговаря на действителния, но в тази част ВКС не може да коригира решението при липса на съответен протест.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.2, т.1 вр.ал.1, т.4 от НПК Върховният касационен съд – първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 149 от 12.06.2017 г., постановено по ВНОХД № 457/2017 г. от Варненския апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на подсъдимия И. Б. С., със снета по делото самоличност, от 5-пет години на 3-ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |