О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                           № 231   София,  23.03. 2010 година               ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година в състав :                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  ТАТЯНА ВЪРБАНОВА                                                                   ЧЛЕНОВЕ  :  КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА                                                                                             БОНКА ЙОНКОВА   изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 115/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :    Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/” Е. - гр. С. срещу определение № 782 от 27.11.2009 г. по ч. гр. д. № 599/2009 г. на Ловешки окръжен съд. С определението е потвърдено разпореждане № 3* от 27.08.2009 г. по ч. гр. д. № 1219/2009 г. на Ловешки районен съд, с което е отхвърлено заявление на „Райфайзенбанк /България/” Е. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против И. Т. Б. за сумите 12 791.26 евро – главница, 593.48 евро – лихва за периода 15.03.2009 г. – 13.08.2009 г., 75.01 евро – наказателна лихва за периода 15.04.2009 г. – 24.08.2009 г., и законна лихва от 24.08.2009 г. до окончателното плащане, претендирани въз основа на извлечение от счетоводни книги на заявителя за размера на дълга на И. Б. по договор за банков кредит от 30.08.2004 г. В частната касационна жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за непълнота на представеното със заявлението по чл.417 от ГПК извлечение от счетоводни книги по см. на чл.417, т.2 от ГПК. Твърди, че извлечението е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане за отразените в заявлението парични суми, тъй като съдържа всички реквизити, необходими за индивидуализиране на страните и на произтичащото от договор за банков кредит парично вземане, както и данни за обявена от банката – кредитор предсрочна изискуемост на кредита при уговорени в договора условия. По съображения, подробно развити в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение с произтичащите от това правни последици. Допускането на касационно обжалване на определението е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по значими за изхода на заповедното производство материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на ВКС, І т. о., решавани са противоречиво от съдилищата - определение № 728/09.11.2009 г. по ч. гр. д. № 602/2009 г. на Ловешки окръжен съд, постановено по аналогичен правен казус, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението не са формулирани изрично въпроси, произнасянето по които обуславя приложното поле на касационното обжалване, но в съответствие с т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС от съдържанието му може да бъде изведен и конкретизиран процесуалноправен въпрос в следния смисъл : Какви са необходимите реквизити, които трябва да притежава извлечението от счетоводни книги на банка като документ по смисъла на чл.417, т.2 от ГПК, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, посочен в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Ответникът И. Т. Б. не изразява становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи, приема следното : Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.280, ал.1 от ГПК. Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Райфайзенбанк /България/” Е. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично вземане и изпълнителен лист по чл.417 и чл.418 от ГПК срещу И. Т. Б., основано на извлечение от счетоводните книги на Банката за размера на дълга на И. Б. по договор за банков кредит от 30.08.2004 г. В заявлението са посочени размера и вида на вземането, формирано от сумите 12 791.26 евро - просрочена главница по непогасен кредит, 593.47 евро - просрочена редовна лихва за периода от 15.03.2009 г. до 13.08.2009 г., 75.01 евро - просрочена наказателна лихва за периода от 15.04.2009 г. до 23.08.2009 г., законни лихви от 24.08.2001 г. до изплащане на вземането и разноски за държавна такса; основанието, от което произтича вземането – договор за банков кредит от 30.08.2004 г.; данни за личността на длъжника и кредитора; данни за настъпила предсрочна изискуемост на банковия кредит при условията на чл.9.2 във вр. с чл.8.1 от договора за кредит – неплащане в срок на анюитетна вноска с падеж 15.04.2009 г., за която длъжникът е уведомен с писмо изх. № 800-128/05.08.2009 г. Със заявлението са представени цитираните в съдържанието му извлечение от счетоводни книги на „Райфайзенбанк /България/” Е. , договор за банков кредит от 30.08.2004 г. и писмо с обратна разписка за доставяне, с което длъжникът е уведомен за предсрочната изискуемост на остатъка по кредита и начислените лихви, обявена от Банката на основание чл.9.2 от договора след неплащане на анюитетна вноска с падеж 15.04.2009 г. За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че представеното от заявителя извлечение от счетоводни книги притежава необходимите реквизити на официален документ и е редовно от външна страна по смисъла на чл.418 от ГПК, но съдържащите се в него данни „са оскъдни” - не отразяват има ли неплащане и към кой момент на дължими суми по кредита. Непълнотата на извлечението е визирана като пречка да се извърши преценка относно частта от кредита, обявена от банката - кредитор за предсрочно изискуема, и хронологичното движение на операциите по сметката на длъжника. В заключение е направен извод, че макар да е редовно от външна страна, извлечението не удостоверява настъпила предсрочна изискуемост на вземането съгл. изискването на чл.418, ал.2 от ГПК и заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение подлежи на отхвърляне като неоснователно. Допускането на касационно обжалване на атакуваното определение е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК. Преценявайки мотивите към определението, настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК поради следните съображения : Процесуалноправният въпрос, с който е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване, е за необходимите реквизити, които трябва да съдържа извлечението от счетоводни книги на банка като документ по см. на чл.417, т.2 от ГПК, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника като условия за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 вр. с чл.418 от ГПК. Поставеният въпрос има обуславящо значение за изхода на конкретното заповедно производство, предвид решаващите изводи на съда за отхвърляне на подаденото от частния жалбоподател заявление - че макар да е редовно от външна страна, представеното със заявлението извлечение не съдържа данни за предсрочната изискуемост, размера и изпълняемостта на паричното вземане. Осъществена е и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като обуславящият въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.417, т.2 от ГПК във вр. с чл.418 от ГПК. В представеното с частната жалба определение № 264 от 07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на ВКС, І т. о., както и в други, служебно известни на настоящия състав определения на ВКС, постановени при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. и имащи характер на задължителна съдебна практика – напр. определение № 697/19.11.2009 г. по ч. т. д. № 618/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 706/23.11.2009 г. по ч. т. д. № 525/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, определение № 693/16.11.2009 г. по ч. т. д. № 731/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и др., е прието, че извлечението от счетоводни книги на банка, което съдържа данни за личността на длъжника и на кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, и за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, преценявано във връзка с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост, съставлява редовно изготвен документ по чл.417, т.2 от ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника и съставлява основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.418 от ГПК. Предвид наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, не следва да бъдат обсъждани алтернативно поддържаните от частния жалбоподател основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Представеното със заявлението по чл.417 от ГПК извлечение от счетоводни книги е редовно от външна страна и съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на кредитополучателя и на вземането, по отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно - основание, от което произтича вземането /договор за банков кредит от 30.08.2004 г./; размер на вземането – непогасен остатък от кредита /просрочена главница/, ведно с начислени просрочени редовни и наказателни лихви; период на неизпълнението. В извлечението са отразени изрично моментът на неизпълнение на задължението на кредитополучателя за плащане на анюитетни вноски – 15.04.2009 г., в който е възникнало право за банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем на основание чл.9.2 от договора, а също и непогасения остатък по кредита към този момент. Извлечението, ведно с представените от заявителя договор за банков кредит, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост на дълга в случай на просрочие на анюитетна вноска, и уведомително писмо с обратна разписка за доставяне, доказващо уведомяване на длъжника за обявена от Банката предсрочна изискуемост по чл.9.2 от договора, са достатъчни, за да обосноват извод за външна редовност на извлечението като документ по см. на чл.417, т.2 от ГПК и същевременно за удостоверителната му сила относно изпълняемостта на вземането, по отношение на което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.418 от ГПК. Приемайки обратното, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, като се постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно претендираните със заявлението по чл.417 от ГПК парични суми. В полза на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени и направените в първоинстанционното и във въззивното производство разноски за държавна такса в размер общо на сумата 789.77 лв. Разноски за касационното производство не са претендирани и не следва да се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,   О П Р Е Д Е Л И :   ОТМЕНЯ определение № 782 от 27.11.2009 г. по ч. гр. д. № 599/2009 г. на Ловешки окръжен съд, с което е потвърдено постановеното по ч. гр. д. № 1219/2009 г. на Ловешки районен съд разпореждане № 3* от 27.08.2009 г. за отхвърляне на подаденото от „Райфайзенбанк /България/” Е. заявление вх. № 4789/24.08.2009 г., вместо което постановява :   ОСЪЖДА И. Т. Б. с ЕГН ********** от гр. Л., ж. к. „Ч”, бл.111, вх. В, ап.1, да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” Е. със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Г” № 1* сумата 12 791.26 евро – непогасена главница по предсрочно изискуем договор за банков кредит от 30.08.2004 г., ведно със законната лихва от 24.08.2009 г. до окончателното плащане; сумата 593.48 евро – просрочена редовна лихва по договора за периода 15.03.2009 г. – 13.08.2009 г., и сумата 75.01 евро – наказателна лихва за периода 15.04.2009 г. – 24.08.2009 г.; както и сумата 789.77 лв. – разноски по делото.   ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми.   ВРЪЩА делото на Ловешки районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.   ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :