РЕШЕНИЕ             №235                                      София, 05 юни 2009 г.                              В  ИМЕТО НА НАРОДА                 ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на  ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ МАЙ две хиляди и девета  година, в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА                                                                        СЕВДАЛИН МАВРОВ     при  секретаря   ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурора от ВКП  МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА изслуша докладваното от съдия ВЕРОНИКА ИМОВА НД№ 224/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:     Производство пред ВКС е образувано по искане подадено от осъдения М. И. А., на основание чл.420,ал. 2 НПК, вр. с ч.422, ал.1,т.5 НПК, за възобновяване на внохд№304/08 год. на Търговищки ОС, по което с решение №15/16.02.09 год. е изменена присъда №126/30.10.09 год. по нохд№408/08 год. на Търговищкия РС . В искането, поддържано пред ВКС, се изтъква нарушение на закона и съществено процесуално нарушение изразено в неправилната проверка и оценка на доказателствата. Неправилно съдилищата са приели, че е извършено престъплението обсебване на чужда вещ, поради оценка на фактическите данни, която не е въз основа на тяхното действително съдържание. Не са отчетени гражданско-правните отношения, че автомобилът е бил предоставен от подсъдимия на пострадалия като гаранция срещу получената от него в заем парична сума, както и че сумата е върната на свид. А. , след като подсъдимият е продал автомобила , който никога не е бил във фактическата власт на пострадалия. При тези факти няма обсебване на чужда вещ , поради което се иска възобновяване, отмяна на съдебните актове и оправдаване по обвинението по чл.206 НК. Защитата на осъдения - адвокат И, от АК – гр. Т., поддържа молбата за възобновяване . Изтъква че не е взет предвид установеният по делото факт ,че преди прехвърлянето на автомобила от подсъдимия М. А. на третото лице, той е предал на свидетеля А сумата от 15 000 лева, с което е уредил отношенията си и няма получаване на облага с измамлива цел, от която да е последвало причиняването на вреда на свид. Б. А. Всички останали действия на свид. А. са с цел да си получи и лихвите от 5 000 лева, поискани след сключването на заема на подсъдимия със свидетеля и не са били част от уговореното. Частният обвинител и гражданският ищец А. , не се явява редовно призован и не взима становище по искането. Прокурорът от ВКП намира искането за допустимо, но неоснователно. Въззивният съд е приложил правилно закона въз основа на законосъобразна оценка на данните по делото. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на допустимостта и основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо. Подадено е от лице от кръга на посочените в закона, насочено е срещу влязъл в сила акт, непроверен по касационен ред, подлежащ на възобновяване и е в срока , предвиден в чл.421, ал.3 НПК. С присъда №126 от 30.10.09 год. по нохд№408/08 год. на Търговищкия РС, подсъдимият М е признат за виновен за престъпление по чл.206, ал.3, предл.първо ,вр. с ал.1 НК, за което вр. с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години и лишаване от права по чл.37, т.6 и т.7 НК. Осъден е и да заплати на гражданския ищец А. сумата 11 590 лева обезщетение за причинените му имуществени вреди от деянието. С решение №15/16.02.09 год. по внохд№304/08 год. на Търговищки ОС присъдата е изменена като подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл.206, ал.3, предл. първо НК за “големи размери “ на предмета на престъплението, както и за разликата над сумата 5 600 лева , до първоначално предявеният размер на предмета на престъплението . В частта относно гражданския иск е “обезсилил присъдата”, поради недопустимост на гражданския иск и е отменил същата в частта за присъдената държавна такса от 483,60 лева. В останалата част присъдата е потвърдена като правилна. Доводите в искането нямат фактическо и правно основание. Обстоятелствата на обвинението са установени при правилна оценка на доказателствените източници. Те не са ценени превратно, а според действителния им смисъл и съдържание. Първостепенният и въззивен съд са изградили изводите си при правилна оценка на фактите очертаващи поведението на подсъдимия и пострадалия. По делото е установено, а и не е било спорно установеното от доказателствената съвкупност , че свидетелят Б е дал в заем на подсъдимия Мnbsp;000 лева, с уговорката парите да му се върнат в определен срок, а като гаранция за връщането им, подс. А. е “прехвърлил” на А. управляваният с пълномощно изтготвено от собственика му, свид. Иван Т. /спр. пълномощно на л.92 по нохд№408/08 год. на ТРС/ лек автамобил, марка “Мерцедес” с рег. №ТО220АТ. Макар и подс. А. да не е бил собственик на автомобила, а и свидетелят А да е знаел това, прехвърлянето е било осъществено при спазването на реда и формата предвидени в закона, от действителният собственик И. Т. на свидетеля Б. Правилни са изводите, че юридическият собственик на процесната вещ е свидетелят А. По делото е установено , че автомобилът е останал във фактическата власт на подсъдимия, който е продължил да го ползва със съгласието на новият му собственик, свид. А. , през целия период за времето от 2006 год. до м.август 2007 год.. След като е катастрофирал с автомобила обаче, подсъдимият “го е продал” на свидетеля Я за 20 000 лева/ 10 000 евро, спр. разписка на л.23 от досъд.произв./, без съгласието на собственика , свид. Ахмедов. Независимо че не е била спазена формата на продажба , с тези фактически действия , подсъдимият А се е разпоредил с чуждата вещ- собственост на пострадалия, като със своя, като е предал владението й на трето лице, в което се състои актът му на разпореждането с процесната вещ. Без значение е и фактът дали това разпореждане е било възмездно или не. Правилни са изводите, че уговорката между подсъдимия и свидетеля, доколкото е съдържала съгласието дадено от пострадалия, подсъдимият да държи вещта , за да продължи да я използва, има правно значение само за правното основание, на което тя му е била предоставена от собственика А. Извън това съгласие, останалите уговорки са за уреждане на облигационните им отношения, извън създадените вещноправни отношения и са ирелевантни за наказателната отговорност на подсъдимия. Безспорно е установено по делото отчуждаването на вещта от подсъдимия, който е бил в качеството на владеещ я несобственик , без съгласието на собственика й – свидетелят А, с което действие на разпореждане е осъществен от обективна и субективна страна съставът на обсебване по чл.206, ал.1 НК. Макар да липсва отговор в мотивите на атакуваните съдебни актове по същите доводи на защитата, направени от нея и в искането за възобновяване, те са неоснователни. Без юридическо значение са данните по делото за уговорките между подсъдимия и пострадалия, че вещта е служела за залог или пък, че лицата са направили “уговорка за изкупуване”, по смисъла на чл.209 ЗЗД, която и без друго е нищожна. “Уговорката за обратно изкупуване на вещ” при която, ако продавачът не върне в срок получената в заем от него сума, купувачът става собственик на продадената му вещ, е нищожна. Тя противоречи на закона, тъй като на практика такава сделка прикрива “залог” и заобикаля забраната на чл.152 ЗЗД, който не позволява на лицето да стане собственик на вещта , дадена му в залог. Без правно значение е и доводът на защитата, че съдилищата не са взели предвид, че сумата, взета в заем, е била върната на свидетеля А от подсъдимия А. Първо, по делото няма никакви данни от събраните и обсъдени доказателства, че сумата по заема е върната от подсъдимия на свид. Ахмедов. Но и дори да бяха събрани, тези данни са ирелевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, за който е установено от обективна и субективна страна , че се е разпоредил фактически с чуждата вещ, без съгласието на собственика й. Действителните цели и намерения на страните , както и взаимно размерените помежду им престации на парични суми по повод заем, са несъставомерни. Те представляват облигационни отношения, които нямат нищо общо с деликвентното поведение на подсъдимия А спрямо собствената на свидетеля вещ. Обсебването е престъпление с което се засягат или увреждат отношенията, свързани със защита правото на собственост. Гражданско-правната форма на отношенията между А подсъдимия А не изключва наказателно правните последици от поведението на подсъдимия , което е обективирано в престъпно своене на чужда движима вещ. Следва да се отбележи, че диспозитивът на въззивното решение в гражданско осъдителната му част е формулиран неправилно. Недопустимите съдебни актове в наказателния процес не подлежат на обезсилване , каквото законът не предвижда, а на отмяна и прекратяване на производството в отменената част. С въззивното решение неправилно е постановено “обезсилване” на присъдата в гражданската и част, относно присъденото с нея обезщетение в размер на исковата сума. Вместо това, след като съдът е приел, че искът е недопустим, е трябвало да постанови отмяната на присъдата в гражданската й част и след това, да прекрати производството в тази част, както изисква приложимият чл.334,т.4 НПК. Въпреки тази непрецизност, няма нарушение от категорията на съществените. Правните последици на отмяната на присъдата и прекратяването на производството в гражданската му част са настъпили. Въззивният съд в решението си е оставил открит пътя за съдебна защита на пострадалия за гражданските последици от деянието по процесното обвинение, по реда на ГПК. Не са допуснати посочените в искането основания за възобновяване на производството по делото и същото трябва да се остави без уважение. Съгласно чл.426 вр. с чл.424 НПК, Върховният касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. И. А. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на ВНОХД №304/08 год. на Търговищкия Окръжен съд и нохд№408/08 год. на Търговищкия Районен съд, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО. РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :