5 Р Е Ш Е Н И Е № 358 София,19.12.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 956 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 167 от 14.02.2012 година е допуснато касационно обжалване на решение решение № 163 от 13.04.2011 г. по гр. д. № 251/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК, предявен от С. Д. Р. чрез нейната майка и законен представител С. В. Р., двете от [населено място] против Д. А. Р. от [населено място], осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева до настъпване на причина за изменението или прекратяването и. До предявения размер от 350 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 312, ал. 2 ГПК и в частност преклудира ли се възможността на ищеца да представи доказателства по направените от ответника оспорвания в бързото производство по иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК. По приложението на чл. 312, ал.2 ГПК: В общия исков процес ищецът може да посочва и представя доказателства във връзка с направените от ответника оспорвания до края на първото по делото съдебно заседание - чл. 143, ал. 2 ГПК. В бързото производство по реда на Глава ХХV ГПК, ищецът следва да направи доказателствените си искания по направените от ответника оспорвания в седмичен срок от връчване на писмения отговор на ответника, доказателствата към него и разпореждането на съда по доклада на делото и указанията за кои факти не се сочат доказателства и кои са допустимите са това доказателствени средства – чл. 312, ал.2 ГПК. Когато на страната не са дадени точни указания за релевантните за спора факти, за разпределението на доказателствената тежест и за кои от твърдяните от нея факти не се сочат доказателства, последиците на чл. 313 ГПК не могат да настъпят – страната може да посочи и представи доказателства до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, както и с въззивната жалба при въведено оплакване за допуснато от съда съдопроизводствено нарушение при изпълнение на задълженията му по чл. 312, ал.1 ГПК, съответно по чл. 146 ГПК в общия исков процес. Правилата за преклузията на възможността да се сочат нови обстоятелства и да се иска събиране на нови доказателства не се прилагат, когато по силата на закона съдът следи служебно за интереса на страна по делото - делата за поставяне под запрещение или отменяването му или при произнасяне по мерките относно упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака ненавършили пълнолетие деца и ползването на семейното жилище. В тези случаи съдът следва да събере и служебно всички доказателства от значение за интереса на страната, а страните могат да сочат нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция. В този смисъл и решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д. № 56/2010 г. ІV г.о. и решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 212/2011 г. на ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени в производство по чл. 290 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд, с което ответникът Д. А. Р. е осъден да заплаща на детето си С. на основание чл. 143, ал.2 СК месечна издръжка в размер на 100 лева, съдът е приел, че за издръжката на детето, родено на 07.10.1997 г., са необходими месечно 200 лева, които родителите следва да заплащат по равно; че майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето може да реализира около 630 лева месечен доход; че бащата не може да реализира доход по-висок от 400 лева месечно, тъй като е с намалена 50 % работоспособност. До предявения размер от 350 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Доказателствата за вероятен допълнителен доход на бащата не са приети по делото предвид представянето им след срока по чл. 312, ал. 2 ГПК. Касационна жалба против решението на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата между 150 и 350 лева е постъпила от С. Д. Р. чрез нейната майка и законен представител С. В. Р.. Поддържа се, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал доказателства за доходите на ответника, а при определяне на размера на издръжката не е отчел, че грижите за отглеждане и възпитание на детето се полагат изцяло от майката. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е допуснал поисканите с въззивната жалба доказателства за доходите на ответника. Доказателства, че ответникът е едноличен собственик на капитала на [фирма] са представени пред първоинстанционния съд, който в нарушение на задължението си да следи служебно за интересите на малолетното дете в производство по иск за издръжката му, не е допуснал доказателствата на основание чл. 313 ГПК. Поисканите с въззивната жалба доказателства за доходите на ответника, в т.ч. данъчните му декларации по ЗДДФЛ, както и тези за доходите от едноличното му търговско дружество са за факти, имащи значение за определяне издръжката на малолетното дете, поради което е следвало да бъдат събрани, вкл. и служебно при данни за реализирани от ответника доходи от търговска дейност. Основателно е и оплакването относно начина на разпределение на задължението за издръжка между родителите на детето, без да е отчетено обстоятелството, че майката полага всички непосредствени ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието му. Неправилен е и изводът, че майката няма задължение за издръжка към други деца, а бащата има задължения и към детето си В., ученичка в последен гимназиален клас, [дата на раждане] Съгласно чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, учещи редовно, само когато могат да я дават без особени затруднения. Евентуалното задължение за издръжка на пълнолетното дете не може да бъде съобразявано при определяне издръжката на малолетното, още повече при липса на доказателства, че бащата плаща издръжка на детето В. и при формиран от съда извод за изключително ограничени финансови възможности на бащата. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и делото върнато на въззивния съд за събиране на поисканите с въззивната жалба доказателства. Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 163 от 13.04.2011 г. по гр. д. № 251/2011 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта му, с която предявеният от С. Д. Р. чрез нейната майка и законен представител С. В. Р., двете от [населено място] против Д. А. Р. иск с правно основание чл. 143, ал. 2 СК е отхвърлен за разликата между 150 лева и 350 лева месечна издръжка. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишки окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: