Р Е Ш Е Н И Е № 531 Гр. София, 08.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Явор Гебов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1669 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по идентични жалби на частните обвинители и граждански ищци Ф. Я. А. и Б. Ф. А., чрез повереника им адв. П. В. Я., против нова присъда № 182 от 04.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1012/ 2012 г. на Старозагорски окръжен съд, с искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Наведени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Жалбоподателите сочат, че при обсъждане на доказателствата въззивният съд допуснал нарушение на процесуалните правила, като пренебрегнал останалите доказателствени средства и се позовал само на обясненията на подсъдимия и неговата съпруга за извършване на деянието при неизбежна отбрана. Изведените правни изводи довели до неправилно приложение на закона с оправдаването на дееца и отхвърлянето на гражданските искове. Изложените в писмен вид доводи се поддържат в съдебното заседание от повереника на частните обвинители и граждански ищци. Подсъдимият Ю. М. К. не взема становище в касационното производство. Неговият защитник адвокат П. П. счита жалбата за неоснователна и предлага оправдателната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Представителят на Върховна касационна прокуратура преценява жалбите за основателни и предлага делото да бъде върнато за ново разглеждане. Според изразеното становище въззивната инстанция допуснала нарушение на процесуалните правила, чрез погрешна интерпретация на доказателствения материал. Отразеният в мотивите доказателствен анализ не бил обективен, а част от съществените факти неправилно били отхвърлени, без те да са противоречиви или непоследователни. Върховният касационен съд, след като обсъди постъпилата касационна жалба, наведените от страните доводи и извърши проверка в очертаните касационни предели, намира за установено следното: С присъда № 191 от 14.11.2011г. по н.о.х.д. № 286/ 2011 г. Казанлъшкият районен съд признал подсъдимия Ю. М. К. за виновен в това, че на 21.10.2007 г., около 17.20 часа в с...., общ. К. причинил средни телесни повреди на повече от едно лице: средна телесна повреда на Ф. Я. А., изразяваща се в две прободно-порезни наранявания на гръдната кухина с навлизане на въздух и излив на кръв в същата, представляващи проникване в гръдната кухина и причиняващи разстройство на здравето временно опасно за живота, както и причинил средна телесна повреда на Б. Ф. А., изразяваща се в прободно-порезно нараняване на лявата мишница с частично срязване на лявата артерия и прободно-порезно нараняване на корема в ляво с три наранявания на тънкото черво и едно на опорака на червата, представляващи проникване в коремната кухина и причиняващо разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 129 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода, изпълнението на което отложил по реда на чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години. Подсъдимият Ю. М. К. бил осъден да заплати на гражданските ищци разноски в размер на петдесет лева, както и да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени вреди със сумите от шест хиляди лева за всеки един от тях, заедно със законовата лихва от 21.10.2007 г. до окончателното им изплащане. Гражданските искове за разликата до предявените размери от дванадесет хиляди лева били отхвърлени като неоснователни. Вещественото доказателство – нож, бил върнат на подсъдимия и в негова тежест били възложени разноските по делото от 774 лева и държавната такса върху уважената част от гражданските искове в размер на 480 лева. С присъда № 182 от 04.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1012/ 2012 г. Старозагорският окръжен съд отменил първоинстанционната присъда в наказателната и в гражданско-осъдителната част, както и в частта за разноските, и позовавайки се на института на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК оправдавал подсъдимия Ю. М. К. по повдигнатото му обвинение за причиняване на средни телесни повреди на повече от едно лице. Предявените от Ф. Я. А. и Б. Ф. А. граждански искове до 6 000 лева били отхвърлени. Касационните жалби срещу постановената оправдателна присъда на възизвната инстанция са основателни. Старозагорският окръжен съд е изградил своите изводи при неизяснена фактическа обстановка и едностранчив доказателствен анализ. С. доказателствени източници не са обсъдени съвкупно и всестранно, а някои от тях – и според точния им смисъл. Въззивният съд се позовал на противоречия между свидетелите по несъществени за делото факти, за да отрече изцяло достоверността на прочетените по реда на чл. 373, ал. 1 от НПК показания, излагащи важни сведения за протеклия инцидент. По този начин не е взел предвид значими за правилното изясняване на делото гласни изложения на очевидци на събитията. Декларативно в мотивите е посочил, че показанията на: Б. А., Ф. А., Р. Б., С. Н., К. А. и Т. Т. били „неубедителни, непоследователни, фрагментарни и вътрешно противоречиви”. Показанията на свид. Б. А. били игнорирани, защото споделеното от него, че слязъл от каруцата да пие вода от чешмата, не се подкрепяло от разказаното от свид. С. Н., който видял пострадалият да се насочва към подсъдимия. Съдът не е осъществил прецизно своите правомощия да съпостави изложенията на тези свидетели с разказаното от свидетелите Ф. А. и Т. Т. и да достигне до логическа връзка за местоположението на подсъдимия и близкото му отстояние до чешмата в центъра на селото. Показанията на свид. Н. били отклонени с житейските съображения на съдебния състав, че било невъзможно очевидецът да не е видял намушкването на двамата пострадали, след като следил всяко тяхно действие. Съдът направил този извод без да изследва позицията на свидетеля спрямо разположението на подсъдимия по време на причиняване на уврежданията и дали обективно е могъл да проследи пробождащите действия с ножа. Доверието от изложенията на свид. Ф. А. било снето, тъй като пресъздадените от него думи на малолетния му внук не били повторени и от други свидетели. Те също така не видели и захвърлената от свид. С. К. брадвичка към железните клейми на каруцата. Съдът е пренебрегнал обстоятелството, че това хвърляне е описано и в показанията на свид. Т. Т., както и на стр. 10 от мотивите. Неправдоподобно, според окръжния съд, било и твърдението на постр. Ф. А., че не усетил болка и не възприел пробожданията в тялото му. Съдът обаче не е изследвал разположението на двете тела едно спрямо друго в момента на нанасяне на прободно-поредните наранявания и дали заради близостта пострадалият не е могъл да види замахванията на подсъдимия с ножа. Свидетелят Т. Т. бил изключен, защото се возил в каруцата с пострадалите и това „компрометирало достоверността на изложеното” от него (стр. 10 от мотивите). Съдът е пропуснал още да съобрази, че свидетелят е възприел предприетите от подсъдимия намушквания в телата на пострадалите, без да може да бъде натоварен с очакванията на съдебния състав непременно на посочи раните така, както те са описани от специалист в медицинската документация по делото. Показанията на свид. Р. Б. били отхвърлени като недостоверни, защото тя не споделила за ругатни, чути от свид. М. Б.. Позовавайки се на несъществени противоречия и подхождайки незадълбочено спрямо част от доказателствените средства окръжният съд не възприел и пропуснал да обсъди редица значими за делото факти и обстоятелства. Не е обсъдил показанията на свидетелите, присъствали на мястото на инцидента и не ги е съпоставил в съвкупен доказателствен анализ с обясненията на подсъд. К. и със заключенията на съдебно-медицинските експертизи. Първоинстанционното съдебно следствие е протекло по реда на чл. 371, т. 1 от НПК. Личен разпит е проведен на свидетели (Б. и Ю.), изясняващи обстоятелства по предявените граждански искове, а също и на кмета на селото свид. Ф. Б.. От присъствалите на инцидента лица била разпитана само свид. Р. Б.. Показанията на останалите очевидци от досъдебното производство били прочетени. Старозагорският окръжен съд изследвал само фактите за счупената ръка на свид. С. К. (съпруга на подсъдимия). Не предприел други процесуални действия в хода на съдебното следствие, включително и личен разпити на свидетели, чийто показания са обсъдени по-късно като противоречиви. Подобно процесуално поведение не се забранява от приложения институт на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК. Въззивният съд на два пъти е обявявал съдебното производство за приключено и за да прецени необходимостта от провеждане на съдебно следствие е обсъдил доказателствата, но не е предприел необходимото за изясняване на противоречията, констатирани по-късно от него в мотивите към новата присъда. Не е съпоставил сведенията, изложени в показанията на свидетелите: пострадалите Б. и Ф. А., Т. Т., С. Н. (л. 22, л. 111 и л. 125 от д.п.) и К. А. (л. 108 от д.п.), спрямо обясненията на подсъд. Ю. М., показанията на неговата съпруга (С. К.) и на общопрактикуващия лекар свид. Х. Н. за действително протеклите събития по време на инцидента от 21.10.2007 г. и проследяване на действията на двамата пострадали и на подсъдимия. Не е преодоляно несъответствието в обясненията на К. за пристигналите с пострадалите лица (пред първоинстанционния съд той е твърдял, че дошли само двамата пострадали, докато в предходни негови обяснения по н.о.х.д. № 957/ 2008 г. на Казанлъшки районен съд в каруцата бил и пастирят Т. С. Т.). Неизяснено останало и противоречието с част от свидетелските изложения, че подсъдимият бил „натиснат” и „бит” от двамата пострадали, които заедно го удряли с тояги, докато свидетелите установяват последователност на действията на баща и син А., които изключват едновременното им и задружно нападение над подсъдимия. Затова и изведената в мотивите теза на неизбежна отбрана не e представена по несъмнен и убедителен начин от въззивният съд. Старозагорският окръжен съд не е осъществил правомощията по чл. 14 от НК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Допуснатото нарушение на закона налага отмяната на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новия доказателствен анализ следва отново да бъдат съпоставени и изследвани обстоятелствата, при които са били причинени съставомерните вредоносни последици, а също и констатираните два дни по-късно при лекарски преглед (от свид. Н.) лентовидни кръвонасядания по тялото на подсъд. К. и счупването на лява лакътната кост на С. К.. Съдът следва да прецени необходимостта от провеждане на личен разпит на свидетелите, присъствали на мястото на инцидента, като изясни в нужната степен последователността на действията на двамата пострадали и на подсъдимия, както и от кого е предприето нападение. Налага ли се разпит и на нови свидетели, тъй като на мястото на инцидента е имало много хора, освен разпитаните на досъдебното производство. Въззивната инстанция следва да съобрази още обстоятелството, че посочената в обвинителния акт и в първоинстанционната присъда прободно-порезна рана в областта на лявата мишница с размер 5/2 см, проникваща в триглавия мускул и обилно кървяща, не представлява средна телесна повреда и е несъставомерна, тъй като не засяга гръдната кухина на Ф. А. (за разлика от прободно-порезната му рана по предна мишнична линия вляво, на ниво 6-то междуребрие, с размери 3/1 см и проникваща в плевралната кухиня). Допуснатото процесуално нарушение от въззивния съд с липсата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото накърнява въведения в чл. 14, ал. 1 от НПК принцип за вземане на решенията по вътрешно убеждение, основано на изчерпателен, правилен и ясен доказателствен анализ, подчинен на закона. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 182 от 04.07.2012 г. по в.н.о.х.д. № 1012/ 2012 г. на Старозагорски окръжен съд. ВРЪЩА делото на Старозагорски окръжен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.