Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 42

София, 31.01.2020 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3133 /2019 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. Х. против решение № 93 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 112/2019 г. на Окръжен съд-Русе, с което е потвърдено решение № 1934 от 04.12.2018 г. по гр.д.№ 6371/2017 г. на Русенски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 108 ЗС против С. С. Н. по отношение на следния недвижим имот 176/207 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 207 кв.м., находящо се в [населено място], на ул. Й. Д.” № 67, представляващо ПИ .... от кв. .... по регулационния план на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и практиката на ВКС, приемаща, че решението, с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД има само облигационно действие, както и на нормата на чл. 115 ЗС, защото не е отчетено, че решението, с което е уважен искът по чл. 19, ал.3 ЗЗД е вписано много след изтичане на шестмесечния срок от влизането му в сила. Касаторът твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на събраните доказателства и конкретно на реда на извършените вписвания в Службата по вписвания. Твърди се и необоснованост на извода, че ищцата не се легитимира като собственик по сделка, чието вещно действие не е отпаднало или евентуално на основание придобивна давност, като не е отчетено, че решението по чл. 108 ЗС, с което е уважен иск против праводателя й е по предявен иск след като тя е придобила имота, т.е. това решение и е непротивопоставимо и не е прекъснало владението й.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: влязлото в сила решение, с което е уважен иск по чл. 135 ЗЗД какво влияние оказва по отношение правото на собственост, придобито с договора за покупко-продажба, вписан преди исковата молба по иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД за обявяване на окончателен на предварителен договор за същия имот, но с друго лице и иск по чл. 135 ЗЗД. По този въпрос се твърди противоречие с мотивите към т.1 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК. Следващият въпрос е Противопоставимо ли е решението по уважен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД на купувач по сделка от същия собственик, сключил предварителния договор като обещател, ако исковата молба по иска е вписана след вписване на сделката, а решението е вписано след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като е важен за развитието на правото, но по него няма съдебна практика. Третият въпрос, за който се твърди същото основание, е свързан с предходния и се отнася до това ако решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД е противопоставимо на купувач по сделка с обещателя, която е вписана преди исковата молба по чл. 19, ал.3 ЗЗД, какъв владелец е „купувача”.
Ответникът по касация не взема становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното:
Ищцата М. М. Х. е купила от М. Н. Ф. процесния имот: 176/207 ид.ч. от дворно място, цялото с площ 207 кв.м., находящо се в [населено място], на ул. Й. Д.” № 67, представляващо ПИ .... от кв. .... по регулационния план на [населено място] с н.а. № .... г. на нотариус Цв. М.. Сделката е вписана същия ден в Службата по вписвания с номер по входящия регистър 37 и номер в двойновходящия регистър 8399/23.06.2005 г. За този имот е бил сключен предварителен договор на 18.05.2005 г. между продавача М. Н. Ф. и ответника по настоящия иск С. С. Н.. В деня на сделката по нот. акт, но след него с номер във входящия регистър 71 и № в двойно входящия регистър 8428/23.06.2005 г. е вписана исковата молба от С. С. Н. против М. Н. Ф. за обявяване предварителния договор за окончателен. /сравни справка за вписванията л. 19-22 от делото на РС, справка № 7 и справката на л. 32 от делото на РС справка № 2/. С влязло в сила на 28.10.2006 г. решение е уважен иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Това решение обаче е вписано на 26.06.2012 г. /справка № 4 от справката на службата по вписване на л. 19-22/. С. С. Н. е предявил иск по чл. 135 ЗЗД против страните по сделката, оформена с н.а. № .... г. - продавача М. М. Х. и купувача М. Н. Ф. за обявяване на тази сделка за относително недействителна по отношение на него. Исковата молба по иска по чл. 135 ЗЗД е вписана на 21.06.2010 г. С влязло в сила решение на 20.08.2011 г. този иск е уважен. На 20.09.2012 г. С. С. Н. е предявил иск против праводателя на ищцата М. Н. Ф., който е уважен. Определението, с което е прекратено производството по настоящия спор поради наличие на сила на пресъдено нещо, създадена с това решение е отменено с определение по ч. гр.д.№ 159/2018 г. на РОС поради това, че ищцата е предявила правата си по сделката преди предявяване на предходния иск по чл. 108 ЗС и не е обвързана от силата на персъдено нещо.
РС е приел, че ищцата не се легитимира като собственик, тъй като с решението по иска по чл. 135 ЗЗД е установена относителната недействителност на договора по с н.а. № .... г. на нотариус Цв. М. и това решение е задължително за страните по него, между които са и страните по настоящото дело.
Въззивният съд е възприел този довод, а по евентуално предявеното основание – придобивна давност е приел, че не е установено от ищеца кога е отблъснато владението на действителния собственик, придобил имота с обявяването на предварителния договор за окончателен До отблъскване на владението, ищцата била само държател. От демонстрираното намерение за своене не били изтекли 10 години.
Макар изрично да не е изложил съображения за характера на иска по чл. 135 ЗЗД и действието на влязлото в сила решение по отношение на вещните права, придобити със сделката, предмет на този иск, като е приел, че ищцата не се легитимира като собственик, защото е уважаването против нея на П. иск на практика съдът е приел, че това решение има вещно действие. Не е коментирана поредността на вписванията на сделката, исковата молба по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД и по чл. 135 ЗЗД. Същевременно в мотивите към т.1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС и към т.2 от ТР № 2/09.07.2019 г. по тъл.д.№ 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че искът по чл. 135 ЗЗД е облигационен и цели да даде възможност на кредитора да реализира правата си, като изпълни по отношение на имота, предмет на обявената спрямо него за относително недействителна сделка. Затова по първият въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Следва да се допусне касационно обжалване и по другите два въпроса: Противопоставимо ли е решението по уважен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД на купувач по сделка от същия собственик, сключил предварителния договор като обещател, ако исковата молба по иска е вписана след вписване на сделката, а решението е вписано след изтичане на шестмесечния срок от влизане в сила на решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД и е уважен против преобретателя иск по чл. 135 ЗЗД и ако решението е противопоставимо на купувач по сделка с обещателя, какъв владелец е „купувача” по сделката в тази хипотеза. По тези два въпроса следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по тези въпроси няма съдебна практика при това съотношение на двата иска и относно вида владение, а отговорът е важен за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 93 от 13.03.2019 г. по гр.д.№ 112/2019 г. на Окръжен съд-Русе по касационна жалба, подадена от М. М. Х..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 39,69 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: