Р Е Ш Е Н И Е № 116 гр.София , 07 май 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП АНТОНИ ЛАКОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 222/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Образувано е по искане от осъдения К. Г. Л., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 6752/2009 г. на Софийски районен съд и внохд № 3505/2013 г. на Софийски градски съд, Х въззивен състав. В искането се съдържат съображения във връзка с основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди, че единствените данни, на които се основава присъдата, са самопризнанията на подсъдимите, че разпитът на обвиняемите пред съдия на досъдебното производство е бил проведен в нарушение на разпоредбата на чл. 222 НПК, че обвиняемите са били представлявани от служебни защитници без да бъде изяснено дали те са желаели да бъдат представлявани от упълномощени защитници по техен избор. Посочва се, че цененето на извършеното от св. С. разпознаване на св. В. не аргументира участието на осъдените в извършване на престъплението. Оспорват се изводите за използвани от осъдения СИМ-карти, като се твърди неаргументираност на тези изводи и се възразява срещу процесуалната годност на приложените и ценени разпечатки от мобилните оператори. Твърди се неизпълнение на задължението за разкриване на обективната истина, като се излагат доводи за необоснованост на изводите по отношение на предмета на деянието и по отношение на неговото авторство, като в тази връзка се интерпретират показанията на свидетелите К. Н. и В.. Прави се искане за възобновяване на наказателното дело, като бъдат отменени първоинстанционната присъда и потвърдителното въззивно решение и осъденият К. Л. да бъде оправдан, алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане, без да се конкретизира стадия. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на осъдения К. Л. - адв. Е. Й., поддържа искането за възобновяване на наказателното дело, като подчертава доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - назначаване на служебни защитници в нарушение на Закона за адвокатурата и неизпълнение от тези защитници на задълженията им по НПК и Закона за адвокатурата. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият К. Л. не взема лично участие в производството. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при формулирани основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С присъда от 30.11.2011 г., постановена по нохд № 6752/2009 г. по описа на Софийски районен съд К. Г. Л. е признат за виновен в това, че на 06.10.2008 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у Ц. Г. С. заблуждение и с това причинила на Ц. С. имотна вреда в размер на 3 000 лв. и на К. Н. - 17 000 лв., като причинената вреда е в големи размери, престъплението е извършено повторно в немаловажен случай, поради което е на основание чл. 210, ал. 1, т. 4, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение отложеното наказание по нохд № 362/2007 г. на Горнооряховския районен съд. Със същата присъда са осъдени и А. Г. Л. - за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, З. Н. З. - за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, А. Н. З. - за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Четиримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец сумата от 16220 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като гражданският иск е отхвърлен до размера от 19 400 лв. Присъдата е била проверена по реда на въззивното обжалване по жалби от защитниците на подсъдимите и с Решение № 1439 от 20.12.2013 г. по внохд № 3505/13 г. по описа на Софийски градски съд, Х въззивен състав, същата е била изменена в осъдителната й част по отношение на подсъдимите А. Л., З. З., А. З., които са оправдани за разликата в предмета на деянието над 19600 лв., а в останалата й част - касателно осъждането на К. Л. и уважаването на гражданския иск, е била потвърдена. В развитата мотивировка в искането за възобновяване се аргументират оплаквания, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Наведените оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебните актове са лишени от основание. Идентични доводи са били формулирани и във въззивната жалба от защитника на подс. К. Л. срещу първоинстанционната присъда, като Софийски градски съд им е дал обоснован отговор, изпълнявайки задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК – на стр. 5 от въззивното решение е обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в съдебния състав, чрез оценка на процесуалната годност на обясненията на подсъдимите, дадени на досъдебното производство и приобщени по предвидения процесуален ред, чрез мотивиране на изводи за тяхното кредитиране предвид на кореспонденцията им с други обективни доказателства. При така изложените в искането съображения във връзка с основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, проверката, която касационната инстанция следва да извърши, е за правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като следва да се има предвид, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда. ВКС е сезиран с искане за възобновяване на наказателно дело, който е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда и чиято цел е да установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания биха били допуснати при постановяване на акта нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които да поставят под съмнение законосъобразността му. Такива нарушения не се констатират по настоящето дело. Доводите в искането за формиране на фактическите изводи на решаващите съдебни инстанции върху ненадлежна доказателствена основа, свързани с възражения срещу законността на проведения разпит на обвиняемите пред съдия на досъдебното производство, не намират основание. Както А. Л., така и останалите привлечени към наказателна отговорност лица - К. Л., З. З. и А. З., са били разпитани на досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 222 НПК. Разпитът на обвиняемите лица е извършен от компетентния съд, при спазване на процесуалните правила за това, включително, като е извършено призоваване на другите обвиняеми и като в него са участвали служебно назначени защитници. Внимателният прочит на материалите по делото сочи, че разпитът на А. Л., след като е привлечен като обвиняем, е извършен пред съдия, като привлечените до този момент към наказателна отговорност лица И. В. и М. Л. са били уведомени за извършване на това действие, видно от приложените на л. 98 и л. 99 от ДП писмени документи, като са заявили отказ да участват. Разпитът на този обвиняем е извършен в присъствие на служебен защитник, назначен по предвидения в закона ред, след като А. Л. пред водещия разследването е направил изричен отказ да бъде защитаван от упълномощения от него защитник и е изразил желание да бъде защитаван от служебен такъв. При тези данни не се констатират процесуални нарушения при провеждането на разпита на обв. А. Л. пред съдия на досъдебното производство. К. Л., Злати З. и А. З. са привлечени като обвиняеми в по-късен момент - на 17.10.2008 г. В разпитите, законосъобразно следващи привличането, извършени от органа на досъдебното производство, тези обвиняеми са заявили желание да дадат обяснения по обвинението. В процедура по чл. 222 НПК тези трима обвиняеми са депозирали обяснения пред съдия от съответния компетентен съд. Видно от приложените на л. 131 и л. 132 писмени материали, останалите привлечени в качеството на обвиняеми лица - А. Л., М. Л. и И. В., са били уведомени за провеждане на разпита на другите трима обвиняеми, като са заявили отказ да присъстват. Разпитът е проведен с участие на обвиняемите К. Л., З. З. и А. З. и на техните служебно назначени защитници, като на обвиняемите са били изрично разяснени правата им, съответни на процесуалното им качество. Така че и при извършване на този разпит не се констатират нарушения на процесуалните правила. Установените в чл. 222 НПК правила за провеждане на разпит на обвиняемия пред съдия, включително и чрез препращане към правилата на съдебното следствие, имат за цел да осигурят възможността на бъдещите страни в съдебната фаза на наказателното производство да участват в събиране на доказателства на досъдебното производство, при създаване на условия за състезателност и равнопоставеност. Спазването на тези правила, което се установява в случая, дава възможност обясненията на обвиняемите, депозирани на досъдебното производство пред съдия, да бъдат приобщени в съдебната фаза и да бъдат ползвани в доказателствената съвкупност. Това е сторено от първоинстанционния съд, който, при положително установяване на предпоставките по чл. 279, ал. 1, т. 4 НПК, е приобщил чрез прочитане обясненията на подсъдимите, дадени на досъдебното производство при разпита им пред съдия. По този начин, и след като са спазени процесуалните правила, гарантиращи законосъобразното провеждане на такъв разпит, приобщените обяснения съставляват годен доказателствен източник. Като такъв те са ценени правилно от решаващите съдилища. Не намират основание и възраженията, релевирани в искането за възобновяване и пред настоящата инстанция, за нарушаване на законоустановените правила за назначаване на служебни защитници на обвиняемите лица на досъдебното производство. Видно от материалите по делото, след като изрично са им били разяснени правата по чл. 55 НПК, включително и правото на адвокатска защита, всеки един от обвиняемите - К. Л., З. З. и А. З., са заявили пред органа на досъдебното производство, че желаят да бъдат защитавани от служебен защитник. При това изрично изявление на привлечените към наказателна отговорност лица за разследващия орган не е било налице задължение да им осигурява възможност да упълномощят защитник по свой избор, каквито доводи се излагат в искането. В последващото развитие на наказателното производство обвиняемите не са заявявали желание да бъдат защитавани от защитник по упълномощаване, което да е било в конфликт с назначената служебна защита, а в съдебната фаза, след като подс. К. Л. е упълномощил защитник, служебно назначеният такъв е бил отстранен. Така че, правото на обвиняемите/подсъдимите да бъдат защитавани от защитник по собствен избор в никой момент от производството не е било накърнявано. Назначаването на служебни защитници на досъдебното производство не е сторено произволно и в нарушение на процесуалните правила, както се твърди в искането за възобновяване. От обвиняемите при привличането им в това качество е било заявено желание да бъдат защитавани от служебен защитник и органът на досъдебното производство е извършил преценка, че интересите на правосъдието изискват участие на защитници, което е довело до предоставяне на правна помощ на всички обвиняеми, при спазване на реда по НПК и ЗПП. Въпросът дали предоставената професионална защита е имала съответно качествено ниво, на фона и на изискването по чл. 98, ал. 2 НПК за съгласуване на линиите на защитата между обвиняемия и защитника, не може да бъде предмет на преценка нито от решаващия съд, нито от съдебния състав по искането за възобновяване. Допустимата намеса на съда в отношенията между защитавания и защитника е единствено при радикално неизпълнение на задълженията от защитника – било в манифестиран отказ от защита, било в поддържане на линия на защита във вреда на обвиняемия. Следователно, поведението на защитниците може да се обсъжда във връзка с правото на справедлив процес, единствено в случай на флагрантно нарушение на задълженията на защитника по чл. 98, ал. 1 НПК и по Закона за адвокатурата, на очевидно поведение на защитника, лишаващо обвиняемия/подсъдимия от защита, на осъществяване на защита в очевидна вреда на привлечения към наказателна отговорност. Такива обстоятелства не се установяват в настоящия случай, доколкото служебно назначените защитници на обвиняемите са участвали при извършване на процесуално-следствените действия на досъдебното производство и самите обвиняеми лица никъде не са заявили недоволство от предоставяната им правна помощ. В тази връзка, ЕСПЧ е формулирал стандарта за дължимите от държавните власти действия по предоставяне на служебна защита (решението по делото Камазински срещу Австрия, 1989 г., Д. срещу Португалия, 1998 г.). Посочено е, че държавата не може да бъде отговорна за всички недостатъци на назначения служебен защитник. От независимостта на адвокатската професия произтича основното положение, че воденето на защитата е предмет на уреждане главно между защитника и обвиняемия, поради което компетентните органи са длъжни да се намесят, единствено когато е налице „явно или достатъчно добре сведено до знанието им” неизпълнение на задълженията на служебния защитник да предоставя ефективно представителство. По-нататък, лишено е от основание и възражението срещу включването в доказателствената съвкупност на разпечатките от мобилни оператори. Правилно и законосъобразно тези разпечатки са ценени като писмени доказателства, съдържащи информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване. Изисканите на досъдебното производство по реда на чл. 159, ал. 1 НПК разпечатки, приобщени в хода на съдебното следствие като писмени доказателства, не са събрани в нарушение на разпоредби на НПК и на ЗСРС, доколкото не се касае до използване на СРС - технически средства и оперативни способи, водещи до ограничаване на гарантирани права и свободи на гражданите, а до приобщаване на информация за потребители на мобилни услуги, телефонни номера, изходящи и входящи повиквания и местонахождение на потребителите на услугата. Поради това, писмените доказателства за установяване на тези обстоятелства, чрез изискване на информация от съответните оператори, са допустими. Изложените съображения сочат, че не се установява вътрешното убеждение на решаващите съдилища да е било формирано върху ненадлежна доказателствена основа. Не се констатират и пороци при оценката на доказателствата. Както първоинстанционният, така и въззивният съд, не са нарушили установената в чл. 31, ал. 2 от Конституцията на РБ и в чл. 116 НПК забрана присъдата да не се обосновава само на самопризнанията на обвиняемия. По делото са приобщени чрез протичане по реда на чл. 279, ал. 1 НПК обяснения на четиримата подсъдими, дадени на досъдебното производство пред съдия и тези обяснения са били обект на преценка за достоверност и за подкрепеност с други доказателства. Според решение № 411/2008 г., ІІІ н.о., ВКС обясненията на всеки един от подсъдимите са доказателствено средство в наказателния процес и когато съдържащите се в тях изявления за определени факти се явяват правдоподобни с оглед съдържащите се в други доказателствени източници обстоятелства, съдът може да основе изводите си и на тях. Така че, самопризнанието трябва да бъде подложено на щателна проверка и оценено в съвкупност с всички останали доказателства по делото. На първо място, решаващите съдилища са обективирали преценка, че обясненията на привлечените към наказателна отговорност лица съдържат както признание за собствена престъпна дейност, така и фактически данни, уличаващи другите обвиняеми лица в извършване на престъпление. Преценката на тези доказателствени източници несъмнено следва да държи сметка за двояката им същност на доказателствено средство и средство за защита, и тази преценка е извършена от инстанциите по същество. Отчетено е, че доказателствените факти, касаещи инкриминираното деяние и съдържащи се в обясненията на всички подсъдими, са заявени от тях еднопосочно - налице е кореспонденция в обясненията им по отношение на времето на събитието, поведението и конкретното участие на всеки един от участващите - обажданията по мобилни телефони, съвместно пътуване и проследяване на таксиметровия автомобил, начин на получаване и разделяне на сумата. Тази констатация е дала първото основание за кредитиране на приобщените чрез прочитането им в съдебната фаза обяснения на подсъдимите, дадени на досъдебното производство. На второ място - решаващите съдилища правилно са извършили преценка, че уличаващите себе си и другите обвиняеми самопризнания, могат да служат като доказателствена основа за обосноваване на фактически изводи, само ако са подкрепени с други обективни доказателства. Подкрепеността на обясненията на подсъдимите по отношение на механизма на осъществяване на деянието, за извършването на което е осъден К. Л., и поведението на всеки един от тях, е вярно преценена от инстанционните съдилища и е намерила израз в постановените съдебни актове. Така, обясненията на подсъдимите по отношение на времето на събитието, по отношение на кореспонденцията чрез мобилни телефони със съответни абонатни номера, намират потвърждение в данните от разпечатките от мобилните оператори, съдържащи информация за входящи и изходящи повиквания от телефоните, ползвани от подсъдимите, както и клетките, от които се е осъществявала кореспонденцията, обективните данни за ползваните от подсъдимите номера на телефони. Соченото в обясненията на подсъдимите по отношение на ползваните от тях номера на мобилни телефони намира потвърждение в данните за иззетите при претърсванията и изземванията мобилни телефони, идентифицирани чрез и-мей, както и в протокола за оглед на веществени доказателства, а също и в писмени доказателства, касаещи договори с потребители на телефонни мобилни услуги. Фактическите данни, съдържащи се в обясненията на подсъдимите, макар и косвено, намират потвърждение в показанията на свидетелите К. Н. и И. В., както и в извършеното от св. С. разпознаване на св. В. на досъдебното производство. Действително, показанията на св. К. Н. са производни, но няма пречка те да бъдат ползвани поради недостъпност на първичните - показанията на нейната майка Ц. С.. Показанията на тази свидетелка съдържат фактически данни по отношение на времето и начина на възбуждане и поддържане на заблуждение у С., които са в унисон със заявеното от подсъдимите в обясненията им. Не е без значение и обстоятелството, че данните от разпечатката от оператора сочат на обаждания към домашния телефон на С., осъществени в определен времеви интервал на инкриминираната дата, именно от мобилен телефон, ползван от подс. К. Л., като телефонът се е намирал в покритието на клетка в [населено място] - местоживеенето на подс. К. Л.. Соченото от защитата обстоятелство, че разпечатките не съдържат информация за съдържанието на разговорите, не дискредитира фактическите изводи на решаващите съдебни инстанции по отношение на конкретиката на създаденото и поддържано у С. заблуждение, защото удостоверените в разпечатките данни несъмнено сочат на факта на проведени разговори, а съдържанието на тези разговори е изводимо от обясненията на подс. К. Л. и показанията на св. Н.. Показанията на тази свидетелка - Н., съставляват обективна основа за обосноваване на фактическите изводи по отношение на предмета на деянието - сумата от 20 000 лв., като тези свидетелски показания не са изолирани, а са в кореспонденция с обясненията на подсъдимите по отношение на величината на получената в пратката по таксиметровия шофьор сума, от която са били заделени 400 лв. за неговото възнаграждение и разликата впоследствие е била разделена между подсъдимите. Макар извършеното на досъдебното производство разпознаване от С. на св. В. да не допринася пряко за обосноваване на изводите за авторство на деянието измама, това разпознаване е в логическа връзка с останалите доказателства, каквито са показанията на св. В. по отношение на мястото на срещата със С. и предадения от нея предмет, и обясненията на подсъдимите във връзка възложеното на св. В. превозване и предаване на пратката. В тази насока, показанията на св. В. също не са преки по отношение на авторството на деянието. При все това, този свидетел категорично посочва един от подсъдимите като лице, осъществило контакт с него, описва в кореспонденция със заявеното в обясненията на подсъдимите обстоятелствата на датата и времето, когато е получил възлагането на курса, телефонните обаждания и указанията, които е получил, мястото на предаване на пратката. Тези заявени от свидетеля обстоятелства, макар и косвено, са в потвърждение на изводите за авторство и начин на извършване на деянието. Доводите в искането за необоснованост на съдебните актове не могат да бъдат обсъждани, доколкото необосноваността не съставлява касационно основание - респективно - основание за възобновяване, като основанията на тези доводи вече бяха разгледани на плоскостта на правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Изложените съображения мотивират изводите на настоящия съдебен състав за неоснователност на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с правилното формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Обстоятелствата, включени в предмета на доказване съобразно очертаната с обвинителния акт фактическа рамка, са изяснени обективно и в пълнота, като не е налице превратна или в нарушение на правилата на формалната логика оценка на доказателствата. Поради това и формулираното искане за отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав е неоснователно. При правилно установени факти съдебните инстанции са приложили и точният материален закон. Правилна е правната преценка на решаващите съдебни състави за това, че с обективираното си поведение подс. К. Л. е осъществил състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 4, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК. В рамките на установените факти, по отношение на които настоящата инстанция няма право на намеса, при констатациите за правилна доказателствена дейност, не може да бъде упражнено правомощието за оправдаване на осъдения К. Л.. В искането за възобновяване липсват конкретни доводи в подкрепа на декларативно заявеното оплакване за неправилно приложение на материалния закон, което не позволява на настоящата инстанция да извърши проверка за наличието на това касационно основание. Изложените съображения мотивират извода на касационната инстанция, че искането за възобновяване на наказателното дело по посочените в него съображения е неоснователно. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Г. Л., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 6752/2009 г. на Софийски районен съд и внохд № 3505/2013 г. на Софийски градски съд, Х въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.