Р Е Ш Е Н И Е № 47 Гр. София,12.02.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в открито заседание на десети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Зорница Хайдукова т. д. № 41 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „Брит инвест“ АД срещу решение № 514 от 21.07.2023 г. по т. д. № 856/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение № 2068/03.11.2017 г., постановено по т. д. № 2172/2016 г. по описа на СГС, в обжалваната част, са отхвърлени предявените от „Брит инвест“ АД срещу „К Консултинг“ ЕАД искове по чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД за сумата 802 061 евро, представляваща остатък от вземане за главница по договор за заем от 30.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 14.09.2015 г., до окончателното й изплащане, сумата 61 391,08 евро - възнаградителна лихва, уговорена в чл. 3, ал. 2 от договора за заем, и сумата 111 620,16 евро - неустойка по чл. 14 от договора за заем, и са присъдени разноски по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон. Излага, че въззивният съд хронологически последователно и точно е отразил съществуването на спорните материални права – вземанията по договора за заем от 30.04.2013 г., техният носител – „Глобал агро трейд“ ЕООД, и валидното прехвърляне на вземанията по договора за заем от 30.04.2013 г. от стария кредитор и цедент „Глобал агро трейд“ ЕООД на новия кредитор, цесионер и ищец по делото „Брит инвест“ АД с договор за цесия от 30.04.2015 г., който е породил действие спрямо длъжника и ответник по делото „К Консултинг“ ЕАД от 09.07.2015 г. – момента на уведомяването му за цесията. Сочи, че за установяване на последните факти е проведено пълно и главно доказване със събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Изтъква, че не е спорно по делото, че процесните права по договор за заем от 30.04.2013 г. са прехвърлени в хода на съдебния процес с договор за цесия от 10.06.2016 г., сключен между „Брит инвест“ АД и „Процес“ ООД, събран по делото като писмено доказателство и връчен на ответника „К Консултинг“ ЕАД на 01.08.2016 г., от която дата е проявил действие спрямо него. Оспорва като противен на закона – чл. 226, ал. 1 ГПК, извода на въззивния съд, че с оглед прехвърлянето на процесните вземания в хода на съдебния процес „Брит инвест“ АД не е легитимиран да търси изпълнение на договора. Поддържа, че последната процесуална норма дава право на ищеца да продължи да води делото до неговото завършване, независимо от настъпилото в хода на делото прехвърляне на спорните права. Счита, че в тази хипотеза ходът на делото продължава с първоначалната страна, която се явява процесуален субституент на правоприемника на материалното право. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира присъждането на разноски. Ответникът по касация, „К Консултинг“ ЕАД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на въззивното решение, като сочи, че ищецът е бил длъжен да съобрази процесуалното си поведение с настъпилата правна промяна и да иска осъждане не в своя полза, а в полза на новия носител на материалните права. Оспорва като неправилни изводите на въззивния съд по приложението на чл. 648 ТЗ, като поддържа, че с обявяването на сделката по иск по чл. 646 ТЗ или чл. 647 ТЗ за относително недействителна отчужденото имущество подлежи на реституция – третото лице дължи връщане на полученото в масата на несъстоятелността, а в неговия патримониум възниква право на вземане срещу несъстоятелното дружество за връщане на даденото. Изтъква, че предявяването на осъдителния иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ е необходимо, за да бъде проведено принудително изпълнение, но в процесния случай атакуваната сделка има за предмет прехвърляне на вземане, което не е погасено с плащане, поради което и не би могло да бъде постигнат осъдителен диспозитив. Оспорва като противни на закона и изводите на въззивния съд по приложението на чл. 223 ГПК. В хода на устните състезания поддържа, че липсва произнасяне от въззивния съд по въведените възражения за нищожност на договора за цесия, от който ищецът черпи права, и моли касационната инстанция да се произнесе по тях. По тези доводи моли обжалваното решение да бъде оставено в сила предвид постановения правилен краен резултат по отхвърляне на исковете като неоснователни. Не претендира присъждане на разноски. Третото лице помагач, „Глобал агро трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага доводи за правилност на въззивното решение и стриктно приложение от въззивния съд на правилото на чл. 226 ГПК, като сочи, че ищецът е бил длъжен да съобрази процесуалното си поведение с настъпилата правна промяна и да иска осъждане не в своя полза, а в полза на новия носител на материалните права. Изтъква, че обратното би означавало да се присъдят права на страна, която вече не ги притежава. Сочи, че касационната жалба е основана на смесването на термините процесуална и материална легитимация на ищеца. Поддържа, че постановеният краен резултат е правилен, освен по изложените от въззивния съд мотиви и по поддържаните доводи в сезиралата съда въззивна жалба. В хода на устните състезания поддържа доводи за нищожност на сделката, от която ищецът черпи права, като моли касационната инстанция да констатира нищожността. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно. С определение № 1869 от 03.07.2024 г. по т. д. № 41/2024 г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос: „Какви са правните последици от прехвърляне на спорното право в хода на съдебния общ исков процес?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че установената по делото фактическа обстановка обосновава извод за неоснователност на предявените от „Брит инвест“ АД срещу „К Консултинг“ ЕАД искове. Посочил е, че ищецът „Брит инвест“ АД основава исковата си претенция срещу „К Консултинг“ ЕАД на договор за цесия от 30.04.2015 г., с който „Глобал агро трейд“ ЕООД му е прехвърлил вземанията си към „К Консултинг“ ЕАД, произтичащи от договор за заем от 30.04.2013 г. и анекси към него, сключени между „Глобал агро трейд“ ЕООД като заемодател и „К Консултинг“ ЕАД като заемополучател. Приел е, че се установява по категоричен начин, че ищецът ,,Брит инвест“ АД не е титуляр процесното вземане към „К Консултинг“ ЕАД, респ. няма активна материалноправна легитимация по спора, но не по поддържаните с въззивната жалба доводи с оглед постановеното по иск по чл. 647 ТЗ решение за обявяване на договора за цесия от 30.04.2015 г. за относително недействителен по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността. Подчертал е, че отменителните искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ са конститутивни по своя характер, като чрез тях се търси съдебна защита на преобразуващи субективни права. Изтъкнал е, че с уважаването им не се установява абсолютна, с действие по отношение на всички и изначална, нищожност на атакуваните сделки или действия, а се предизвиква правна промяна, изразяваща се в обявяване от съда на относителната недействителност на разпоредителната сделка или действие, спрямо посочените в разпоредбата на чл. 649, ал. 5 ТЗ лица - синдика, длъжника и всички кредитори в производството по несъстоятелност. Посочил е, че тъй като обявяването на относителната недействителност предполага наличие на валидна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици между страните, които са я сключили, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо посочените по-горе лица, с влизането в сила на решението, с което иск по чл. 647 ТЗ е уважен, със сила на присъдено нещо е установено и че сделката е породила правни последици между сключилите я страни. В този смисъл се е позовал на практиката по решение № 67/18.08.2020 г. по т. д. 465/2019 г. по описа на ВКС. Обобщил е, че при съобразяване последиците от обявяването на договора за цесия от 30.04.2015 г. за относително недействителен с влязлото в сила решение по иска по чл. 647 ТЗ, се явяват несъстоятелни доводите на жалбоподателите, че с влизане в сила на решението по отменителния иск с обратна сила е отпаднало основанието, с което „Брит инвест“ АД се легитимира като носител на вземането и кредитор на „К Консултинг“ ЕАД и че съставлява юридически факт, който изменя материалните правоотношения между страните по договора за цесия от 30.04.2015 г. Допълнил е, че с успешно проведения отменителен иск е установена със сила на пресъдено нещо непротивопоставимостта на договора за цесия спрямо кредиторите на несъстоятелността, или че след влизане в сила на решението последиците от договора за цесия се считат за ненастъпили по отношение на кредиторите на несъстоятелността от момента на сключване на сделката, но същата е породила действие между страните. Подчертал е, че идентично е действието на решението и по отношение на „ К Консултинг“ ЕАД, участвало в производството по това дело като трето лице помагач. Изтъкнал е, че целената с уважаване на иска по чл. 647 ТЗ правна последица от атакуваните сделки е възстановяване на масата на несъстоятелността в състоянието, преди тяхното извършване, тоест връщане в масата на несъстоятелността на правата/ вземанията /вещите /имотите, предмет на обявените за недействителни сделки. Посочил е, че в случая, въпреки наличието на предпоставките за това - уважен иск по чл. 647 ТЗ, синдикът на „Глобал агро трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, не е предявил нито в условията на обективно съединяване, нито в отделно производство осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ срещу цесионера „Брит инвест“ АД за връщане в масата на несъстоятелността на вземането, предмет на обявената за недействителна сделка /договор за цесия/. Добавил е, че действително по предявен от синдика на „Глобал агро трейд“ ЕООД срещу „К Консултинг“ ЕАД осъдителен иск е постановено влязло в сила решение № 207/20.12.2019 г. по т. д. 141/2019 г. на ОС - Враца, с което „К Консултинг“ ЕАД е осъдено да заплати на „Глобал агро трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, суми, дължими по договор за заем, сключен между тях на 30.04.2013 г., вземането по който договор е прехвърлено на „Брит инвест“ АД с договора за цесия от 30.04.2015 г., но е подчертал, че в това производство цесионерът - ищец „Брит инвест“ АД не е участвал, поради което по отношение на него решението не формира СПН. Обобщил е, че предвид установената по делото фактическа обстановка и по гореизложените правни изводи приема, че сключеният между „Брит инвест“ АД и „Глобал агро трейд“ ЕООД договор за цесия е породил действие между тях и по силата на този договор „Брит инвест“ АД е придобил вземането на цедента спрямо „К Консултинг“ ЕАД, произтичащо от договора за заем, респективно е станал негов кредитор. Изтъкнал е, че нова промяна в субектите на облигационното правоотношение е настъпила с договора за цесия от 10.06.2016 г., сключен между „Брит инвест“ АД като цедент и „Процес“ ООД като цесионер, доколкото с него са прехвърлени вземанията на „Брит инвест“ АД срещу „К Консултинг“ ЕАД, предмет на т. д. 2172/16 г. по описа на СГС, описани по идентичен начин на описаните такива в договора за цесия от 30.04.2015 г. Посочил е, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Счел е, че в случая договорът за цесия от 10.06.2016 г. и уведомлението до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е представено в хода на първоинстанционното производство с молба вх. № 86868/18.07.2016 г., която молба, ведно с договора за цесия и уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, са връчени на длъжника - „К Консултинг“ ЕАД на 01.08.2016 г. Приел е, че доколкото липсва законово предвидена форма за уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, следва да се приеме, че към този момент- 01.08.2016 г., цесията е породила действието си и по отношение на длъжника. Подчертал е, че ефектът от уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, опровергаващ активната материалноправна легитимация на ищеца като титуляр на процесното вземане към „К Консултинг“ ЕАД, доколкото то вече е прехвърлено с договора за цесия от 10.06.2016 г. на „Процес“ ООД. Счел е, че сключеният на 10.06.2016 г. договор за цесия е произвел действие спрямо длъжника и от момента на връчване на уведомлението за цесията - 01.08.2016 г., за длъжника е възникнало задължение да престира на новия кредитор ,,Процес“ ООД. По тези доводи е приел, че ищецът „Брит инвест“ АД не е активно материалноправно легитимиран да търси изпълнение по договора за цесия от 30.04.2015 г., което води до неоснователност на предявените от него искови претенции. По тези мотиви е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърлил предявените искове като неоснователни. По релевирания правен въпрос настоящият състав на съда съобразява утвърдената съдебна практика, намерила отражение в тълкувателните мотиви на ТР 3/19.12.2013 г. по т. д. 3/2013 г. по описа на ОСГК на ВКС, и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 60 от 14.07.2020 г. по гр. д. 2565/2019 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 74 от 16.07.2021 г. по гр. д. 4064/2020 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, решение № 32 от 30.05.2016 г. по т. д. 95/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 6 от 17.06.2020 г. по т. д. 2174/2016 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, и решение № 30 от 11.05.2022 г. по т. д. 1908/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с която правилото на процесуалната норма на чл. 226 ГПК, находяща се в Част Втора „Общ исков процес“ на ГПК, е изтълкувано в смисъл, че делото продължава своя ход между първоначалните страни, като по реда на чл. 226, ал. 2, изр. второ ГПК приобретателят може да замести своя праводател само със съгласието на страните и на лицето, което встъпва като страна по делото. Прието е, че ако подобно съгласие не бъде постигнато, делото продължава своя ход с участието на първоначалните страни - прехвърлителят участва в процеса като процесуален субституент на приобретателя, като процесуалната му легитимация произтича от самия закон. Посочено е, че прехвърлянето на процесното право представлява правомерно, разрешено от закона действие, тъй като с предявяването на иска ищецът не губи правото си да се разпорежда с притежаваните права. Добавено е, че конституирането на приобретателя наред с прехвърлителя не е необходимо, тъй като прехвърлителят участва като процесуален субституент на приобретателя, процесуалната му легитимация произтича от самия закон, въпреки че не е носител на материалното право и съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо както за страните, така и спрямо приобретателя. В този смисъл и при преценка основателността на предявения иск при приложение правилото на чл. 226, ал. 1 ГПК е счетено за ирелевантно настъпилото в хода на спора прехвърляне на правото от ищеца на трето за спора лице, в случаите когато последното не е заместило ищеца при приложение правилото на чл. 226, ал. 2 ГПК, като при разглеждани осъдителни искове претендираното вземане е присъждано в полза на ищеца при съответно обвързване на страните и приобретателя от силата на пресъдено нещо на решението. Дадените разрешения с горецитираната практика на ВКС изцяло се споделят и възприемат от настоящия състав на съда. По основателността на касационната жалба: Въззивната инстанция правилно е установила фактическата обстановка по спора, като страните не поддържат пред касационния съд възражения в обратен смисъл. Предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, в нарушение на процесуалния закон и утвърдената съдебна практика по приложението му въззивният съд е приел, че доказаното прехвърляне на спорните вземания в хода на делото с договора за цесия от 10.06.2016 г., сключен между „Брит инвест“ АД като цедент и „Процес“ ООД като цесионер, с връчено уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжника „К Консултинг“ ЕАД на 01.08.2016 г., има за правна последица неоснователност на предявените искови претенции само на това основание. По вече изложените правни доводи при настъпилото в хода на спора прехвърляне на правото от ищеца на трето за спора лице, в случаите когато последното не е заместило ищеца при приложение правилото на чл. 226, ал. 2 ГПК, при предявен осъдителен иск претендираното вземане се присъжда в полза на ищеца при съответно обвързване на страните и приобретателя от силата на пресъдено нещо на решението – чл. 226, ал. 3 ГПК. Неправилен е и даденият отговор от въззивния съд на поддържаните със сезиралата го въззивна жалба възражения във връзка с приложението на чл. 648 ТЗ, вр. чл. 647 ТЗ, подробно развити и с депозирания писмен отговор на касационната жалба от ответника „К Консултинг“ ЕАД. Предвид установените по делото и безспорни между страните факти ищецът „Брит инвест“ АД основава исковата си претенция срещу „К Консултинг“ ЕАД на договор за цесия от 30.04.2015 г., с който „ Глобал агро трейд“ ЕООД му е прехвърлил вземанията си към „К Консултинг“ ЕАД, произтичащи от договор за заем от 30.04.2013 г. и анекси към него, сключени между „Глобал агро трейд“ ЕООД като заемодател и „К Консултинг“ ЕАД като заемополучател. С влязло в сила решение № 1988/24.10.2017 г. по т. д. 7977/2016 г. по описа на СГС по предявен от синдика на „Глобал агро трейд“ ЕООД иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ договорът за цесия от 30.04.2015 г., от който „Брит инвест“ АД претендира да черпи права, е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Глобал агро трейд“ ЕООД. Решението е постановено при участието на „К Консултинг“ ЕАД като трето лице помагач на страната на ищеца. Предвид нормата на чл. 649, ал. 5, изр. второ ТЗ влязлото в сила решение по разгледан иск по чл. 647 ТЗ има действие за длъжника, синдика и всички кредитори, а по отношение на участвалото трето лице помагач „К Консултинг“ ЕАД действието е съобразно нормата на чл. 223 ГПК – установително в отношенията с насрещните страни „Брит инвест“ АД и „Глобал агро трейд“ ЕООД. С нормата на чл. 648 ТЗ са уредени правните последици от постановено решение, с което е уважен иск по чл. 647 ТЗ. По приложението й е налице утвърдена съдебна практика, намерила отражение в решение № 60172 от 24.08.2022 г. по т. д. № 2501/2020 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 11 от 22.06.2021 г. по гр. д. 977/2020 г. по описа на ВКС, ГК, II ГО, решение № 4 от 25.02.2021 г. по т. д. 2910/2019 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение № 104 от 09.09.2019 г. по т. д. 1954/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение № 136 от 02.12.2010 г. по т. д. № 242/2010 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и решение № 105 от 25.11.2009 г. по т. д. № 90/2009 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, съобразно която при уважаване на исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ с влязло в сила решение правото се връща в патримониума на прехвърлителя, решението има реституционно/ транслативно действие, а когато то не се намира у приобретателя по причина на например погиване на вещта или на отчуждаване, за насрещната страна по сделката на основание чл. 34 ЗЗД, вр. чл. 57 ЗЗД възниква право да получи равностойността на същото право. Настоящият състав на съда споделя даденото тълкуване с горецитираната съдебна практика и приема, че с уважаването на предявения от синдика на „Глобал агро трейд“ ЕООД иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен на договора за цесия от 30.04.2015 г. с влязло в сила решение, постановено по т. д. 7977/2016 г. по описа на СГС, прехвърлените с договора вземания в полза на цесионера „Брит инвест“ АД са се върнали в масата на несъстоятелността на „Глобал агро трейд“ ЕООД. По вече изложените доводи на съда всички страни по настоящия спор са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по иска по чл. 647 ТЗ и настоящият състав на съда зачита конститутивния ефект на решението и приема, че ищецът „Брит инвест“ АД не е носител на твърдените вземания на заявеното основание – договор за цесия от 30.04.2015 г., и исковете му като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. Само за пълнота следва да бъде добавено, че поддържаните в хода на устните състезания възражения от ответника по касация и третото лице помагач за осъществени от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неразглеждане на възраженията им за нищожност на договора за цесия от 03.04.2015 г., са преклудирани предвид невъвеждането им в установените преклузивни срокове за подаване на жалба, респективно писмен отговор на жалбата. Не са налице и разяснените с ТР 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС хипотези, при които съдът и сам, без съответно въведени възражения от страните, следва да се произнесе по нищожността на сделка или на отделни клаузи от нея, които са от значение за решаване на правния спор. По горните мотиви на касационната инстанция предявените искове са неоснователни. Макар въззивният съд да е допуснал твърдените от страните нарушения на процесуалния и материалния закон, е постановил правилно като краен резултат решение, като е отхвърлил исковете, което на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото право на разноски има ответникът по касация. Изрично заявява, че не претендира разноски и не доказва извършване на такива, поради което и разноски няма да бъдат присъждани с настоящото решение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 514 от 21.07.2023 г. по т. д. № 856/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника - „Глобал агро трейд“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК]. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.