9 Р Е Ш Е Н И Е № 49 София, 12.10.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Гергана Никова при участието на секретаря Емилия Петрова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 887 от 2008 година, образувано по описа на ВКС, IІ ГО и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на §2, ал.3 ПЗР на ГПК, обн. ДВ.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г., във вр. с чл.218и, ал.1, ГПК /отм./. Образувано е по касационна жалба, подадена от Районен кооперативен съюз - [населено място] срещу постановеното при повторно разглеждане след отменително решение на ВКС въззивно решение №511/18.04.2007г. по гр.д.№600/2005г. по описа на Окръжен съд-Хасково, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение на Хасковския районен съд от 04.07.2001г. по гр.д.№937/1999г., е прието за установено по отношение на Р.-Х., че А. Х. З., Л. И. В., И. З. В., М. С. З., П. С. В., П. Х. З., Д. В. С., Р. В. С., Й. М., И. Г. С., Н. В. З. и Д. Р. С. са собственици на два броя складови помещения, едното от които понастоящем незаконно реконструирано като бензиностанция, находящи се в имот пл.№8205 в Източната индустриална зона на [населено място], при граници на последния: от две страни улици, наследници на братя Щ. и „Ю.“-Х. и на основание чл.108 ЗС Р.-Х. е осъден да предаде владението, като в частта, с която е прието, че А. Х. З., Л. И. В., И. З. В., М. С. З., П. С. В., П. Х. З., Д. В. С., Р. В. С., Й. М., И. Г. С., Н. В. З. и Д. Р. С. са собственици на застроено място с площ от 7208кв.м., находящо се в м.“Б.“, Х. землище, представляващо към настоящия момент имот пл.№8205 в Източната индустриална зона на [населено място], при граници: от две страни улици, наследници на братя Щ. и „Ю.“-Х. и Р.-Х. е осъден да предаде владението по реда на чл.108 ЗС, решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо с доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на предпоставки за реализиране на правата по чл.2, ал.5 и 6 ЗВСОНИ във вр. с чл.6, ал.1 ЗОСОИ, както и че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила-отменителни основания по смисъла на чл.218б, ал.1, буква „б“ и “в” ГПК /отм./. Моли решението да бъде отменено и вместо това предявеният срещу него иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците по касационна жалба не са подали писмен отговор в срока по чл.218г ГПК/отм./. В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът Д. Р. С. изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В представената по делото писмена защита назначеният от съда представител на ответника И. З. В. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в писмената защита съображения. Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в, ал.2 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК/отм./, приема следното: По реда на чл.108 ЗС е предявен иск за предаване владението на застроено място от 8378кв.м., находящо се в м.“Б.“, землището на Х., представляващо имот пл.№8205 по плана на Източната индустриална зона на града, както и на две от построените в имота сгради – складово помещение откъм портала и сграда, представляваща понастоящем бензиностанция. За да достигне до извода, че така предявеният иск е основателен по отношение на построените в имота два броя складови помещения, едното от които понастоящем незаконно реконструирано като бензиностанция, въззивният съд е приел, че наследодателите на предявилите иска лица са били собственици на нива от 10 дка в м.“Я. чешма“ до одържавяването на имота. Прието е, че със заповед №5055/17.10.1956г. на зам.министъра на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството, с която е одобрено изменение на регулацията на терена на ДСП “Текстилни влакна“ и отреждане на терен за нуждите на Р. е извършено само преотреждане на вече отчужден за държавни нужди недвижим имот, което не води до промяна на собствеността от държавна в кооперативна, доколкото съгласно действащото към момента на постановяване на заповедта изменение на чл.39 ЗПИНМ /Изв.бр.54 от 06.07.1956г./ улично-регулационният план има отчуждително действие в полза на кооперациите или обществените организации само относно имоти на частни лица, които са отредени за обществени мероприятия, като собствеността се придобива след изплащане на обезщетението, а когато, както в настоящия случай, имотът е държавен и е налице преотреждане за друго мероприятие, това не води до промяна на собствеността по силата само на улично-регулационния план. Прието е, че не се касае и до предаване на държавен имот на кооперативна организация, за което е предвиден специален ред съгласно действащите по същото време разпоредби на П. и ЗС, а до предоставяне на държавния имот за стопанисване и управление, при което титуляра на правото на собственост не се променя. Поради това, включително с оглед съображенията, изложени от тричленния състав на ВКС в отменителното решение №1742/15.09.2005г., постановено по гр.д.№211/2004г. на Четвърто ГО на ВКС, които са задължителни за въззивния съд, е прието, че с извършените впоследствие с ПМС №27/1970г. действия от Р. е отнето само фактическото държане, но не и правото на собственост, което право се е запазило в патримониума на държавата и към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила, с оглед на което е налице първата от изискуемите предпоставки за реституиране на имота. Прието е въз основа на заключението на назначената по делото техническа експертиза, както и с оглед мотивите в отменителното решение на ВКС, които са задължителни за въззивния съд, че имотът съществува реално в размерите, в които е отчужден. По отношение на сградите в имота е прието, че предявилите иска лица владеят складово помещение от 540кв.м., което е във вида, в който е национализирано, докато останалите постройки, както и останалата незасегната от регулационните промени част от имота с площ от 7208кв.м. се владее от Р.. Въз основа на приетия като доказателство архитектурен проект за фабрична сграда на братя З. и допълнителното заключение на вещото лице, въззивният съд е приел, че имотът е идентичен с имота по нотариалния акт на праводателите на предявилите иска лица /№77/1942г./. Въз основа на заключението на вещото лице е прието, че ситуираната в източната част на имота сграда е бившата фабрична постройка на братя З. /с оглед констатацията, направена на база на архитектурния проект, извършен оглед на място и предвид вида, характеристиката и материалите на строежа/, както и на показанията на разпитаните при повторното разглеждане на делото свидетели. Прието е, че различията в застроената площ на тази сграда се обясняват с обстоятелството, че от одържавяването на имота до реституирането са извършени промени, като е съборена една Г-образна част от тази постройка. Въз основа на данните по делото, в това число заключенията на вещото лице и показанията на свидетелите е прието за установено, че в имота е имало построени още две сгради, представляващи складови помещения, като редовни строителни книжа за изграждането им не са представени, поради което съдът е приел, че същите са незаконно построени и доколкото сградата, построена в южната част на имота е изцяло във вида, в който е построена, то следва като статут собствеността на имота. По отношение на постройката в западната част на имота въз основа на заключението на в.л.Донка Янчева е прието, че е била отразена в кадастралния план още към 1948г., представлявала е две паянтови постройки, съединени с навес, които по-късно са преустроени от Р. в склад, в каквато насока са показанията на разпитаните по делото свидетели. Въз основа на заключението е прието също така, че по местоположение постройките, както са ситуирани в кадастъра от 1948г., съвпадат със сега съществуващата бензиностанция, за която има издадено разрешение за преустройство на съществуваща сграда, издадено през 1997г. на името на наемател на Р.. Прието е, че сградата и самата бензиностанция са създадени в резултат на незаконен, съвсем нов строеж на мястото на старата постройка, изградена от наследодателите на предявилите иска лица, и представлява склад за горивно-строителни материали. Поради това, както и с оглед обстоятелството, че преустройството на бензиностанцията е извършено във времето, когато предявилите иска лица вече са притежавали правото на собственост върху имота, въззивният съд е приел, че всички постройки, освен основната, която е изградена по утвърден архитектурен проект, са незаконно построени и имат характера на приращения по смисъла на чл.92 ЗС, т.е. са собственост на предявилите иска лица. И доколкото по делото е установено, че постройките се владеят от Р. без да е установено правно основание за това, предявеният иск по отношение на двете складови помещения, едното от които понастоящем е незаконно реконструирано като бензиностанция, както и по отношение на мястото с площ от 7205кв.м. е приет за основателен. Обжалваното решение на въззивния съд е валидно постановено, процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Неоснователни са наведените от касатора доводи за недопустимост на обжалваното решение. Обстоятелството, че предявената претенция многократно е била уточнявана, не обуславя недопустимост на предявения по реда на чл.108 ЗС иск - с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по претенцията така, както същата е уточнена с молба вх.№12698/14.12.2005г. с оглед указанията на въззивния съд, дадени в изпълнение на указанията, съдържащи се в отменителното решение на ВКС, постановено на 15.09.2005г. от състав на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№211/2004г. за уточняване на претенцията чрез идентифициране на бившите национализирани сгради и на частта от имота, която се владее от ответника по предявения иск. Действително само един от ищците е изпълнил своевременно дадените от съда указания, но това негово действие по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон ползва и останалите, поради което не обосновава извод за недопустимост на решението по отношение на тях. Неоснователен е и доводът на касатора, че реалното обособяване на частта от отчуждения имот, за която се твърди, че правото на собственост е възстановено, следва да бъде извършено по административен ред към момент, предхождащ предявяването на иска за собственост. Както е прието в т.2 на ТР №8/2014 от 23.02.2016г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2014г., искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, са допустими. Липсата на техническо отразяване на границите на един реституиран имот в действащите подробни устройствени планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права, когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в акта за собственост. Основателно е обаче оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила /чл.188 и чл.189 ГПК-отм./ при преценката на събраните по делото доказателства и извършването на фактически констатации за осъществяването на релевантните за спора факти досежно момента и начина на изграждане на процесните постройки. Спорът по настоящето дело противопоставя права на наследници на лицата, от които през 1948г. по реда на Закона за национализацията на частните индустриални и минни предприятия е отчужден недвижим имот, които твърдят, че отчужденият имот /фабрика на братя З./ е съществувал във вида, в който е бил отнет, към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила, и кооперативна организация, чиито процесуални представители поддържат, че след отчуждаването на фабриката сградите /освен основната фабрична постройка/ са съборени, след което са построени сега съществуващите постройки /складове и бензиностанция/, което считат за пречка за възстановяване на собствеността. От съществено значение за разрешаването на този спор е обстоятелството кога са били построени процесните две сгради /склад и бензиностанция/, дали тези сгради представляват ново строителство /изградени на мястото на съществуващи към момента на отчуждаването постройки, които са били разрушени/ или настоящето им състояние е следствие само на извършено преустройство на съществуващи към момента на отчуждаването постройки, т.е. дали имотът към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила е съществувал във вида, в който е бил отчужден. По отношение на терена /представляващ според съставения на 20.09.1950г. А. нива от 8378кв.м. в м.“Б.“, Х. землище, при граници: шосето за Х., братя Щ., път и зеленчукова градина на Х. затвор/ изводът на въззивния съд, че част от него съществува реално в границите, в които е бил отчужден, съответства на данните, съдържащи се в събраните по делото доказателства. Съобразявайки констатациите на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, правилно въззивният съд е приел, че независимо от обстоятелството, че площта на имота е променена като последица от урегулирането му /реализирано мероприятие за улица, в която попадат 1170кв.м./, част от отчуждения имот и понастоящем съществува във вида, в който е отчужден – отчужденият имот е идентичен с имот пл.№1447 по кадастралния план от 1948г.; по регулационния план от 1988г. не е нанесен като самостоятелен, но попада в имот пл.№8205, парцел I в кв.9, отреден за обществен център /представлява северозападната част от този парцел/УПИ/ и след влизане на ЗВСОНИ в сила със заповед №1510/1993г. е отреден парцел /УПИ/ VIII за промишлени нужди с площ от 3675кв.м. /СТЕ на в.л.Х. С. от 03.04.2000г./. Неправилно обаче въззивният съд е приел, че понастоящем площта от бивш имот пл.№1447 /отчуждена нива/ заема 7208кв.м. от имот пл.№8205, владян от Р.. От заключението на в.л.Донка Янчева /11.01.2006г./ се установява, че частта от бившия имот пл.№1447, попадаща в имот пл.№8205, след регулационните промени, е 6050кв.м., като възможно максималната част, отговаряща на изискванията за отреждане на парцел /урегулиран поземлен имот/ е посочена в заповедта за деактуване /заповед №736/02.06.1993г. на кмета на [община]/, а именно 3675кв.м. Констатации в същия смисъл се съдържат и в заключението на приетото по делото заключение на СТЕ на в.л.С. от 03.04.2000г. По отношение на тази част от отчуждения имот, в която се намира и понастоящем основната фабрична сграда със същата площ и конфигурация като предвидените по одобрения през 1943г. архитектурен проект, следва да се приеме за установено по категоричен начин от събраните по делото доказателства, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за възстановяване на собствеността на наследниците на братя З.. По отношение на останалата част от имота /до установените като идентични с отчуждения имот 6050кв.м./ е установено, че е застроена с две постройки, едната от които преустроена в бензиностанция. Именно по отношение на тези постройки по делото съществува спор дали представляват ново строителство /построени след разрушаването на съществуващи към момента на отчуждаването сгради/ или са преустроени стари постройки. По отношение на постройката, представляваща понастоящем бензиностанция, въз основа на цялостна преценка на събраните по делото доказателства /свидетелски показания, експертни заключения и писмени доказателства/ въззивният съд е приел, че е била отразена в кадастъра още през 1948г. в западната част от имота /представлявала е две паянтови постройки, съединени с навес, които по-късно са преустроени от Р. в склад/, но представлява изцяло нов, макар и незаконен строеж – за да бъде изграден от Р. складът за горивни и строителни материали, а впоследствие и резервоар за гориво с две бензиноколонки, старите постройки са разрушени. По отношение на другата постройка обаче въззивният съд е приел, че е съхранена изцяло във вида, в който е била построена, без да вземе предвид данните за застрояването на имота, съдържащи се в приетите като доказателство по делото – извлечение от дълготрайните материални активи на Р.-Х., които според сметки 201 и 203 по инвентарните картони, инвентарната книга и данъчните декларации по чл.17, ал.1 ЗМДТ, обхващат и тази постройка като построена в имота след 1960г.; заповед № РД-16-16/24.01.1994г. на министъра на търговията за възстановяване по реда на чл.1, ал.5, чл.2 и чл.3 от ПМС №192/1991г. на собствеността на Р.“Х.“, в която е посочено, че всички складове в имота са строени след 1966г., с изключение на склада за хранителни стоки, предаден на наследниците на Х. З. В.. Въз основа на тези писмени доказателства и на показанията на разпитаните по делото свидетели следва да се приеме, че и тази постройка представлява ново строителство /построена е след одържавяването след разрушаване на съществуващи стари постройки/. Тази постройка, както и постройката, преустроена понастоящем в бензиностанция, са построени от Р. в имот, отреден за негови нужди с предвижданията на одобрения през 1958г. улично-регулационен план, като сгради за осъществяване на обществените задачи на Р. по смисъла на чл.42, ал.3 ЗПИНМ, поради което по отношение на тях не са налице предпоставките на чл.2 ЗВСОНИ за възстановяване правото на собственост. Обстоятелството дали тези две постройки са законно построени или не е ирелевантно по отношение наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността, доколкото по делото е установено по категоричен начин, че са строени след отчуждаването. Обстоятелството, че едната постройка е преустройвана и след влизане на ЗВСОНИ в сила не променя този извод. По отношение на тази постройка не са били налице предпоставки за възстановяване на собствеността към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила, с оглед на което следва да се приеме, че предявилите иска лица не се легитимират като нейни собственици на поддържаното в исковата молба основание. По така изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск за признаване правото на собственост и предаване владението на два броя складови помещения, едното от които понастоящем незаконно реконструирано като бензиностанция, находящи се в имот пл.№8205 в Източната индустриална зона на [населено място] е неоснователен. В тази част обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо това спорът бъде решен по същество, като предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен като неоснователен. По отношение на мястото, както вече беше отбелязано по-горе, е установено, че е идентично с отчуждения имот за площ от 6050кв.м. Доколкото имотът е застроен и по отношение на две от сградите не са налице предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване правото на собственост на наследниците на братя З., с оглед указанията по приложението на този закон, дадени в ТР №1/1995г. на ОСГК на ВС и ТР №6/10.05.2006г. по т.д.№6/2005г. на ОСГК на ВКС следва да се приеме, че спрямо построените след отчуждаването на имота сгради възниква суперфициарна собственост в полза на организацията, която ги е построила, в случая Р.-Х.. Построените след отчуждаването сгради имат правното положение на строеж в чужд имот, при което отношенията със собственика на терена следва да бъдат уредени по правилата на чл.63 ЗС. С оглед на това правото на собственост на наследниците на лицата, от които имотът е бил отчужден, следва да бъде признато, но искането им за предаване на владението следва да бъде уважено при съобразяване правото на суперфициарно ползване на лицето, построило сградите, което обхваща както пространството, застроено със сгради, така и пространството около тях, необходимо за обслужването им. По настоящето дело обаче необходимата за обслужване на сградите площ не е установена, поради което настоящият състав приема, че в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което Р.-Х. е осъдено да предаде владението на земята /с площ от 6050кв.м./ обжалваното решение следва да бъде отменено и бъде даден ход по същество пред настоящата инстанция за назначаване и изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за пространството, необходимо за обслужването на двете складови помещения, едното от които понастоящем преустроено в бензиностанция, представляващо прилежащата към тези сгради площ. В частта, с която на наследниците на братя З. е признато право на собственост и е уважен предявеният по реда на чл.108 ЗС ревандикационен иск за площ над 6050кв.м. до 7208кв.м. обжалваното решение следва да бъде отменено и предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №511/18.04.2007г., постановено по в.гр.д.№600/2005г. по описа на Окръжен съд-Хасково в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Хасковския районен съд от 04.07.2001г. по гр.д.№937/1999г. е прието за установено по отношение на Р.-Х., че А. Х. З., Л. И. В., И. З. В., М. С. З., П. С. В., П. Х. З., Д. В. С., Р. В. С., Й. М., И. Г. С., Н. В. З. и Д. Р. С. са собственици на два броя складови помещения, едното от които понастоящем незаконно реконструирано като бензиностанция, находящи се в имот пл.№8205 в Източната индустриална зона на [населено място], при граници на последния: от две страни улици, наследници на братя Щ. и „Ю.“-Х. и на основание чл.108 ЗС Р.-Х. е осъден да предаде владението на тези две постройки, както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение на Хасковския районен съд от 04.07.2001г. по гр.д.№937/1999г. в частта, с която е прието, че А. Х. З., Л. И. В., И. З. В., М. С. З., П. С. В., П. Х. З., Д. В. С., Р. В. С., Й. М., И. Г. С., Н. В. З. и Д. Р. С. са собственици на застроено място с площ над 6050кв.м. до 7208кв.м., находящо се в м.“Б.“, Х. землище, представляващо към настоящия момент имот пл.№8205 в Източната индустриална зона на [населено място], при граници: от две страни улици, наследници на братя Щ. и „Ю.“-Х. и в частта, с която Р.-Х. е осъден да предаде по реда на чл.108 ЗС владението на застроено място с площ от 6050кв.м., находящо се в м.“Б.“, Х. землище, представляващо към настоящия момент имот пл.№8205 в Източната индустриална зона на [населено място], при граници: от две страни улици, наследници на братя Щ. и „Ю.“-Х. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. З. /А. Б. З./, Л. П. В., И. З. В., М. С. З. /Г./, П. С. В. /П. С. В./, И. Й. М. /наследник по закон на починалата в хода на производството Донка Л. В./, К. Й. Л. /наследник по закон на починалата в хода на производството Донка Л. В./, З. К. З. /наследник по закон на починалия в хода на производството П. Х. З./, К. Х. З. /наследник по закон на починалия в хода на производството П. Х. З./, П. Х. З. /наследник по закон на починалия в хода на производството П. Х. З./, Д. В. С., Р. В. С., И. Г. С. и Д. Р. С. срещу Районен кооперативен съюз – [населено място] по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване владението на две масивни складови помещения /едното от които понастоящем преустроено в бензиностанция/, находящи се в западната част на имот с пл.№8205, представляващ северозападната част от УПИ I – Обществен център, в кв.9 по ПУП на Източната индустриална зона на [населено място], одобрен със заповед №988/1988г., при граници на имота: от две страни улици, наследници на братя Щ. и „Ю.“-Х.. ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Х. З. /А. Б. З./, Л. П. В., И. З. В., М. С. З. /Г./, П. С. В. /П. С. В./, И. Й. М. /наследник по закон на починалата в хода на производството Донка Л. В./, К. Й. Л. /наследник по закон на починалата в хода на производството Донка Л. В./, З. К. З. /наследник по закон на починалия в хода на производството П. Х. З./, К. Х. З. /наследник по закон на починалия в хода на производството П. Х. З./, П. Х. З. /наследник по закон на починалия в хода на производството П. Х. З./, Д. В. С., Р. В. С., И. Г. С. и Д. Р. С. срещу Районен кооперативен съюз – [населено място] по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване владението на част от имот с пл.№8205, представляващ северозападната част от УПИ I – Обществен център, в кв.9 по ПУП на Източната индустриална зона на [населено място], одобрен със заповед №988/1988г. с площ от 1158кв.м. /разликата между признатия с решение №511/18.04.2007г. по гр.д.№600/2005г. на Хасковския окръжен съд обем от права върху 6050кв.м. и разликата до 7208кв.м. площ/. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №511/18.04.2007г., постановено по в.гр.д.№600/2005г. по описа на Окръжен съд-Хасково в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Хасковския районен съд от 04.07.2001г. по гр.д.№937/1999г. е прието за установено по отношение на Р.-Х., че А. Х. З., Л. И. В., И. З. В., М. С. З., П. С. В., П. Х. З., Д. В. С., Р. В. С., Й. М., И. Г. С., Н. В. З. и Д. Р. С. са собственици на част от имот с пл.№8205, представляващ северозападната част от УПИ I – Обществен център, в кв.9 по ПУП на Източната индустриална зона на [населено място], одобрен със заповед №988/1988г. с площ от 6050кв.м. /по скицата към заключението на в.л.Донка И. Янчева, приподписана от съда и представляваща графична част от настоящето решение/, при граници на имота: от две страни улици, наследници на Братя Щ. и „Ю.“-Х.. ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО в частта по претенцията на А. Х. З. /А. Б. З./, Л. П. В., И. З. В., М. С. З. /Г./, П. С. В. /П. С. В./, И. Й. М. /наследник по закон на починалата в хода на производството Донка Л. В./, К. Й. Л. /наследник по закон на починалата в хода на производството Донка Л. В./, З. К. З. /наследник по закон на починалия в хода на производството П. Х. З./, К. Х. З. /наследник по закон на починалия в хода на производството П. Х. З./, П. Х. З. /наследник по закон на починалия в хода на производството П. Х. З./, Д. В. С., Р. В. С., И. Г. С. и Д. Р. С. срещу Районен кооперативен съюз – [населено място] за предаване владението върху част от имот с пл.№8205, представляващ северозападната част от УПИ I – Обществен център, в кв.9 по ПУП на Източната индустриална зона на [населено място], одобрен със заповед №988/1988г. с площ от 6050кв.м. ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице, след оглед на място, да даде заключение за необходимата прилежаща площ към всяко едно от двете масивни складови помещения /едното от които понастоящем преустроено в бензиностанция/, находящи се в западната част на имот с пл.№8205, представляващ северозападната част от УПИ I – Обществен център, в кв.9 по ПУП на Източната индустриална зона на [населено място], одобрен със заповед №988/1988г., като изготви скица с графично и буквено обозначение на тази площ, при депозит 400лв., вносим от Р.-Х. в едноседмичен срок от съобщението. Определя за вещо лице инж.Донка И. Янчева от [населено място], [улица], вх.Г, ап.11. Насрочва делото за 21.02.2019г. от 10.00 часа, за която дата да се призоват страните. Вещото лице да бъде призовано след представяне на доказателства за внесен депозит. Председател: Членове: