Р Е Ш Е Н И Е № 383/2015 г. София, 29.01.2016 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 2225 по описа за 2015 година Производство по чл.290 ГПК. С определение № 950/21.07.2015 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Ц. Н. К., приподписана от адв. Г. Н., против решение № 635 от 13.12.2014 г., постановено по възз.гр. д. № 974/2014 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 1139/27.06.2013г., постановено по гр.д. № 527/2013 г. на Плевенски районен съд и П. В. М. и И. Т. И. са осъдени общо да заплатят на Ц. Н. К. на основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД сумата от 3 000лв. /всеки по 1500лв./ като получена на отпаднало основание – развален предварителен договор от 28.03.2006 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на делото – 30.10.2012 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 6 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по обуславящия изхода на делото материално-правен въпрос – в хипотезата на неизпълнение и от двете страни по договора, може ли всяка от неизправните страни по него да го развали. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, съобрази следното: Правото да се развали двустранен договор кореспондира с липсата на интерес у страните или у една от тях облигационната връзка да продължи да съществува. Предвид основния принцип на договорното право, че договорите се сключват, за да се изпълняват, в чл. 87 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за кредитора да развали договора в случай, че длъжникът не го изпълни поради причина, за която отговаря. Посочената разпоредба не поставя изрично условие страната, която разваля договора да бъде изправна, а се акцентира върху качеството „кредитор“ в облигационната връзка. То е присъщо и на двете страни по двустранния договор, тъй като при този вид договори съществува синалагматична връзка между правата и задълженията на страните. Ето защо, ако и двете страни са неизправни, всяка от тях може да развали едностранно договора. Това е така, тъй като двустранното неизпълнение не е равнозначно на прекратяване на облигационното отношение, а правото не се стреми да запазва връзка, която не води до осъществяване на желаните от страните правни цели. Следователно при неизправност на двете страни, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията, при липса на взаимната им обусловеност и при липса на готовност за изпълнение на задълженията и в хода на процеса по двустранен договор, всяка от тях може да развали договора едностранно. Това становище е възприето и в решение № 151/09.12.2014г. по т.д. 1970/13, ВКС, ТК, I т.о., което е станало известно на настоящия състав след допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По касационните основания В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация П. В. М. и И. Т. И. не са представили отговор, в който да изразят становище. За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение взе предвид следното: Въззивната инстанция е приела, че е сезирана с иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД за сумата 6000 лева, получена на отпаднало основание. Приела е, че ищецът е изправна страна по предварителния договор - той е изпълнил задължението си да заплати цената на имота. Същият не е направил волеизявление за сключване на окончателен договор, тъй като преди да е изтекъл уговореният за това срок, имотът е бил продаден, и с това е бил лишен от възможността да поиска сключването на окончателен договор. Ответниците не са изпълнили задължението си да сключат окончателен договор, поради което ищецът като изправна страна е имал право да поиска развалянето на договора поради неизпълнение и това е сторил с исковата молба. С получаване от ответниците на преписи от исковата молба до тях е достигнало волеизявлението му за разваляне на договора, като от датата на получаване на преписите, предварителния договор е развален по реда на чл.87, ал.2, пр.1 ЗЗД, от страна на ищеца относно правото му да придобие 1/3 ид.ч. от имота. По делото няма данни облигационната връзка между страните, създадена със сключения между тях предварителен договор да е била отпаднала/унищожена, развалена/ преди извършеното едностранно разваляне на същия от страна от ищеца. Прието е, че в случая се касае за виновна невъзможност за изпълнение, което е основание за прекратяване на договора, без да се дава срок за изпълнение на длъжника, при условията на чл.87, ал.2, пр.1 ЗЗД, а не до невиновна невъзможност, при която задължението на ответниците да се е погасило. Не била налице обективна невъзможност за изпълнение, тъй като не е имало пречка от обективен характер за сключване на окончателен договор с купувачите по предварителния договор, а умишлено е прехвърлен имотът на трето лице. За да е налице невъзможност за изпълнение, която да освободи длъжника от всякаква отговорност по смисъла на чл.81, ал.1 ЗЗД е необходимо да се констатира и докаже, че изпълнението е неосъществимо, поради практически или правно непреодолимо препятствие, настъпването на което не може да бъде вменено във вина на длъжника. За да бъде едно събитие непреодолима пречка за престиране, то следва да е създало такова състояние, че с оглед добросъвестността и достъпните способи за изпълнение, всички усилия на длъжника да осъществи задължението си да са били лишени от практически резултат, какъвто не е настоящия случай. Приела е, че за да има право ищецът да получи обратно цената заплатена за продажбата на 2/3ид.ч. от имота в размер на 6000лева, е необходимо договорът да е развален изцяло - и по отношение на другата част от имота и от другия купувач. Преценявайки обстоятелствата по делото, съдът е приел, че дори да са се споразумели К. да направи изявление за разваляне на договора и от името на Д. и дори последният да го е упълномощил за това, то такова волеизявление няма да породи целения правен ефект по прекратяване на договора относно този купувач, тъй като той не е изправна страна по предварителния договор. Имайки пълномощно да сключи окончателен договор като прехвърли на себе си и ответника имота, той не го е сторил. Следователно няма право да иска разваляне на договора поради неизпълнението на другата страна, нито да потвърждава такива действия, които са извършени от негово име без представителна власт. С оглед на така установеното съдът е приел, че не е отпаднало основанието за даването на цялата сума от 6000лева. С оглед правата на ищеца като купувач да придобие ½ ид.ч. от продаваните 2/3ид.ч. от имота е приел, че иска е основателен за сумата 3000 лева, която при разваляне на договора /поради неизпълнение/за съответната 1/3 част от имота, той има право да получи. За другата част от имота договора не е развален на посоченото правно основание и следователно основанието за плащане на разликата до 6000лева не е отпаднало. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо, но е частично неправилно поради нарушение на материалния закон. По силата на сключения предварителен договор от 28.03.2006 г. продавачите И. Т. И. и П. В. М. са се задължили да прехвърлят на купувачите Б. А. Д. и Ц. Н. К. правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от нива с площ от 27,649 дка в местността „М. п.“ на [населено място] срещу заплащането на продажна цена от 6 000лв. Видно от съдържанието на договора сумата е изплатена напълно и в брой при подписването му. Безспорно установено е,от приложеното по делото споразумение от 15.10.2012 г., между купувачите и декларацията от 14.11.2014г., издадена от Б. А. Д., че цената е заплатена изяло от Ц. Н. К. и другият купувач няма претенции по отношение на нея. Съгласно чл. 5 от предварителния договор, страните са се задължили да сключат окончателен договор в срок до 31.12.2007 г. Сключването на окончателен договор е станало невъзможно, тъй като на 01.11.2006 г. имотът, предмет на предварителния договор, е продаден на трети лица по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №1, том Х, рег. № 7984, н.д. № 1517/2006г. В обжалваното решение неправилно е прието, че купувачът Б. А. Д. е неизправна страна по предварителния договор, тъй като макар да е бил упълномощен от продавачите с пълномощно от 24.10.2006 г. да продаде на лица и цена по своя преценка процесния имот, той не го е прехвърлил на правоимащите по предварителния договор от 28.03.2006г.,поради което ,като купувач не бил легитимиран да развали договора и респективно по отношение на неговите права не може да се реализира института на връщане на даденото на отпаднало основание. Упълномощителната сделка между И. Т. И. и П. В. М. от една страна и Б. А. Д. от друга страна не се отразява на отношенията между страните по предварителния договор, който е създал задължение за продавачите да прехвърлят собствеността върху съответните идеални части от недвижимия имот. Фактът на упълномощаването изисква единствено добросъвестност от страна на упълномощения, като в случай, че пълномощникът реализира предоставените му права, той следва да положи дължимата грижа. В случая Б. Д. не е бил упълномощен да изпълни задълженията на упълномощителите/продавачи по предварителния договор, тъй като последните не са лимитирали представителната му власт ,като изрично посочат на кого и при какви условия може да продаде имота.Полагайки дължимата грижа добросъвестният пълномощник е следвало да продаде имота на най-добрата цена, така че да удовлетвори в най-голяма степен интереса на упълномощителите си.Следователно с предоставената неограничена разпоредителна власт по отношение на имота,продавачите са допринесли за невъзможността договорът да бъде изпълнен,т.е. неизправна страна по сключения предварителен договор за покупко-продажба са единствено продавачите. Правото да се развали двустранен договор е самостоятелно правно средство, което се дава на титуляра на едно право, породено от двустранен договор, чието насрещно задължение не се изпълнява. За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне, т. е. да докаже настъпването на някоя от предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи право на разваляне без даване на срок за изпълнение. В настоящия случай се установи, че в срока за изпълнение на предварителния договор за покупко-продажба, собствеността върху процесния имот е прехвърлена на трети лица, следователно изпълнението на договора от 28.03.2006г. е станало невъзможно.Волеизявлението на Б. Д. за разваляне на договора и от негово име поражда целения правен резултат.С предявяване на исковата молба, ищецът К. е упражнил правото да развали сключения предварителен договор и за него е възникнало правото да получи изплатената при сключването на договора продажна цена в пълен размер, тъй като същата е дадена на отпаднало основание. При тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в обжалваната част,в която искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 6000 лв.и на основание чл.293,ал.1 ГПК вместо него постановено друго,с което този иск бъде уважен. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 635 от 13.12.2014г., постановено по възз.гр. д. № 974/2014 г. на Плевенски окръжен съд в обжалваната част, с която искът на Ц. Н. К. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3 срещу П. В. М. с ЕГН [ЕГН], [населено място] и И. Т. И. с ЕГН [ЕГН], [населено място] с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 6000лв.и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. В. М. с ЕГН [ЕГН], [населено място] и И. Т. И. с ЕГН [ЕГН], [населено място] да заплатят общо на Ц. Н. К. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3 на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 3000 лв./всеки по 1 500 лв./ като получена на отпаднало основание – развален предварителен договор от 28.03.2006г. за покупко-продажба на 2/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ нива от 27, 649 дка – имот с № 013056, трета категория в местност „М.п.“ по КВС на [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска 30.10.2012 г. до окончателното й изплащане. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: