Р Е Ш Е Н И Е №680 гр. С., 4.11.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: С. ДИМИТРОВА Б. ЦОНЕВ при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 1690 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. М. Л. срещу въззивно решение № 357/12.12.2008 г. по гр. дело № 1108/2008 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решението от 12.12.2007 г. по гр. дело № 19586/2006 г. на Софийския районен съд, в частта му, с която е уважен предявения от касатора срещу „Британски съвет", иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за сумата 2 800 лв., като вместо това е постановено отхвърляне на иска за тази сума и е оставено в сила първинстанционното решение в останалата му част, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 2 800 лв. до пълния му предявен размер от 8 400 лв. К. навежда оплакване за частична недопустимост на обжалваното въззивно решение - в отменителната му и отхвърлителна части за сумата 2 800 лв. В тази връзка сочи, че въззивната жалба на ответника е била върната от първоинстанционния съд, поради което в предмета на въззивното производство влиза само въззивната жалба на касатора срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. К. навежда и оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В жалбата и в писмени бележки излага подробни доводи в тази насока и моли съда да отмени въззивното решение, претендира и присъждане на разноските за касационното производство по делото. Ответникът по касационната жалба „Британски съвет" оспорва същата, като в отговора си излага подробни съображения за нейната неоснователност. С определение № 625/17.06.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по процесуалноправния въпрос относно допустимостта на обжалваното въззивно решение, предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, преди да реши спора по същество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с подадената касационна жалба и като провери процесуалната допустимост и правилността на въззивното решение, намира следното: Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби и от двете страни по делото. К.-ищец го е обжалвал в частта, с която искът му е отхвърлен за разликата над сумата 2 800 лв. до пълния му предявен размер от 8 400 лв. Ответникът е обжалвал първоинстанционното решение в осъдителните му части - за сумата 2 800 лв. и относно разноските по делото. В. жалба на ответника е върната като просрочена, с разпореждане от 28.02.2008 г. на първоинстанционния съд, което не е било обжалвано с частна жалба и е влязло в сила. За да постанови обжалваното въззивно решение, въззивният съд е пререшил изцяло правния спор по същество, като е приел, че предявеният иск по чл. 222, ал. 3 от КТ е изцяло неоснователен, поради това, че трудовото правоотношение между страните не е прекратено на 01.04.2006 г. на основание чл. 331, ал. 2 от КТ, тъй като ответникът-работодател не е престарал уговореното между страните обезщетение в рамките на срока по чл. 331, ал. 3 от КТ. По този начин въззивният съд е разгледал и се е произнесъл, както по процесуално допустимата въззивна жалба на касатора-ищец, така и по процесуално недопустимата и поради това - върната от първоинстенционния съд, въззивна жалба на ответника. Като е разгледал върнатата, процесуално недопустима въззивна жалба на ответника, и като е отменил по нея първоинстанцинното решение в осъдителната му част за сумата 2 800 лв. и е постановил отхвърляне на иска за тази сума, въззивният съд - в противоречие с диспозитивното начало, установено в чл. 2 от ГПК от 1952 г. (отм.), по реда на който процесуален закон се е развило въззивното производство, е постановил процесуално недопустимо в тази му част въззивно решение. С оглед на това и на основание чл. 270, ал. 3, изреч. 1, във вр. с чл. 293, ал. 4, предл. 2 от ГПК, в тази негова част въззивното решение следва да бъде обезсилено. В останалата му част, с която първоинстанционното решение е оставено в сила в отхвърлителната му част за разликата над сумата 2 800 лв. до пълния предявен размер от 8 400 лв. на иска по чл. 222, ал. 3 от КТ, въззивното решение е процесуално допустимо, а като краен извод - правилно, макар и не по изложените от въззивния съд съображения за това. Спорът между страните относно съществуването на задължението на ответника към касатора-ищец за заплащане на процесното обезщетение до размер 2 800 лв., равняващи се на брутното трудово възнаграждение на ищеца за 2 месеца - в първата хипотеза на чл. 222, ал. 3 от КТ, е разрешен с осъдителната част на първоинстанционното решение, което по същество е останало необжалвано от ответника - предвид връщането на подадената от нгго недопустима въззивна жалба. Поради това спорът между страните във въззивното производство е останал очертан само от въззивната жалба на ищеца, а именно - дали ищецът е работил при ответника през последните 10 години от трудовия си стаж, респ. дали ответникът му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца - във втората хипотеза на чл. 222, ал. 3 от КТ. И пред двете съдебни инстанции по съществото на спора, ищецът не е доказал по делото да е работил при ответника през последните 10 години от трудовия си стаж. Представените в тази връзка осигурителни книжки на ищеца с № 67737, с № [ЕГН] и с № [ЕГН]-продължение удостоверяват работа по трудово правоотношение при ответника само през периода от 01.01.1998 г. до датата на прекратяването на трудовото правоотношение - 01.04.2006 г., т.е. по-малко от 10 години. Това е така, защото никъде в първата осигурителна книжка с № 67737 (в препис по делото) не е посочен ответникът Британски съвет като работодател на ищеца. От горното следва, че като краен резултат, въззивният съд правилно е приел за неоснователен и е отхвърлил иска по чл. 222, ал. 3 от КТ за разликата над сумата 2 800 лв. до пълния му предявен размер от 8 400 лв., като е оставил в сила първоинстанционното решение в тази му отхвърлителна част. С оглед на това и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 от ГПК, в тази негова част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати: на касатора-ищец - сумата 195.33 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, съразмерно с уважената част от иска; както и по сметка на ВКС - сумата 56 лв. - държавна такса за касационното производство, съразмерно с уважената част от иска. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА решение № 357/12.12.2008 г. по гр. дело № 1108/2008 г. на Софийския градски съд, в частта му, с която е отменено решението от 12.12.2007 г. по гр. дело № 19586/2006 г. на Софийския районен съд, в частта му, с която е уважен предявения от Ц. М. Л. срещу „Британски съвет" иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за сумата 2 800 лв., и вместо това е постановено отхвърляне на иска с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ за сумата 2 800 лв.; ОСТАВЯ В СИЛА решение № 357/12.12.2008 г. по гр. дело № 1108/2008 г. на Софийския градски съд в останалата му част; ОСЪЖДА „Британски съвет", с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Ц. М. Л., с адрес: [населено място], [улица], вх. „А", ап. 18, сумата 195.33 лв. - разноски по делото; ОСЪЖДА „Британски съвет", с адрес: [населено място], [улица], да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 56 лв. -държавна такса. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.