5 Р Е Ш Е Н И Е № 451/2011 София, 26.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на петнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1023/09 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. Т., Д. И. П. и Е. И. Г., чрез процесуалните им представители адв. Л. М. и адв. К. Н. против решение № 435 от 09.04.2009 г. по в.гр.д. № 2190/08 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 2418 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 7844/07 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от И. Г. Т., Д. И. П. и Е. И. Г. против Г. В. Г. и С. Й. Г. и против М. А. Н., С. Т. Н. и Г. Т. Н. искове за ревандикация на сгради и постройки, изградени в ПИ № 2 в кв. 2 по плана на 26 подрайон на [населено място], идентичен с УПИ VІІІ-2 в кв. 5а. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответниците по касация Г. В. Г. и С. Й. Г. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответницата по касация С. Т. Н. също изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: Жалбоподателите в настоящото производство са наследници на Г. И. Н., поч. на 25.03.1987 г. И. Г. Т. е негова дъщеря, а Д. И. П. и Е. И. Г. са деца на неговия син И. Г. И., поч. през 1997 г. Предмет на предявения от тях иск за ревандикация са помещения с жилищно и обслужващо предназначение, обособени условно с исковата молба за нуждите на процеса в три дяла: дял І- жилищна сграда, състояща се от три стаи и входно антре, дял ІІ- жилищна сграда, състояща се от стая, входно антре, кухня, склад, тоалетна и дял ІІІ- жилищна сграда, състояща се от две стаи, входно антре, салон, работилница, кухня и навес. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че приживе наследодателят на ищците Г. Н. се е разпоредил с цялото си имущество, поради което към момента на откриване на наследството процесните сгради не са били в неговия патримониум. Мотивирал се е с това, че с Удостоверение № 11052 от 28.12.1966 г. на Г. – В. на Г. Н. било признато на основание чл. 4 от Закона за уреждане правата на лица, които са заели или получили държавни дворни места, право на строеж върху 1/2 ид. част от държавно дворно място 35, кв. 871 по плана на [населено място], [улица] от построената в него жилищна сграда. През 1984 г. Г. Н. продал на своята съпруга Р. П. Н. недвижим имот, представляващ стая, кухня, клозет на двора и навес за натурии, построени върху посоченото дворно място. Съдът е приел, че продавачът е бил собственик само на 1/2 ид. част от описаните помещения, поради което и договорът за продажба е произвел валидно прехвърлително действие в полза на Р. Н. до този обем права. В резултат на извършената приживе прехвърлителна сделка, наследодателят е изгубил правото си на собственост върху процесните сгради. Поради това по наследяване от Г. Н. касаторите не се легитимират като собственици на същите и предявеният от тях иск за ревандикация се явява неоснователен. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса дали когато единият съпруг се разпореди възмездно в полза в полза на другия съпруг по време на брака със свое лично имущество, съпругът - приобретател става индивидуален собственик на придобитото. И. на съпружеската имуществена общност е въведен с влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г./ отм./ Съгласно чл. 13, ал.1 от него всички недвижими и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. С разпоредбата на чл. 13, ал.2 СК/ 1968 г./ от обхвата на имуществената общност са изключени недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389 а-389д ГПК/ отм./, както и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие. В т.3 от ППВС № 5/ 1972 г. е прието, че не принадлежат общо на двамата съпрузи и придобитите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи, ако придобиването е станало със средства, получени срещу вещи, индивидуална собственост на единия съпруг, които той е притежавал преди брака или получени по време на брака по наследство или дарение. Нормата на чл. 13, ал.2 СК/ 1968 г./ визира изключение от правилото на чл. 13, ал.1, поради което тя не може да се тълкува разширително. При действието на СК от 1968 г. и на СК от 1985 г. правната уредба на имуществените отношения между съпрузите има императивен характер и изключва възможността тези отношения да бъдат уредени от съпрузите по начин, различен от предвидения в закона. С оглед на изложеното следва да се приеме, че при действието на СК от 1968 г. когато единият съпруг се разпореди възмездно в полза в полза на другия съпруг по време на брака със свое лично имущество, вещта ще стане обща собственост на двамата съпрузи, освен ако не се касае за трансформация на лично имущество на съпруга - приобретател. При това разрешение на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, изводът на въззивния съд, че касаторите не са придобили по наследяване право на собственост върху построеното в имота поради извършеното от наследодателя им през 1984 г. възмездно разпореждане в полза на неговата съпруга Р. Н. с построената през 1945 г. къща, е неправилен, тъй като при липса на други доказателства следва да се приеме, че върху прехвърления имот е възникнала съпружеска имуществена общност. Бракът между Г. Н. и Р. Н. е прекратен със смъртта на съпруга през 1987 г., т.е. при действието на СК от 1985 г. При това положение следва да се приеме, че на собствено основание и по наследяване от Г. Н. съпругата се легитимира като собственик на 4/6 ид. части от прехвърления имот, а всяко от децата на Г. Н. ще придобие по наследяване по 1/6 ид. част. По делото обаче не е изяснен по несъмнен начин нито дали прехвърлените помещения са били обособени в самостоятелен обект на правото на собственост, нито дали Г. Н. е притежавал правото на собственост върху тях в пълен обем или е бил собственик само на ½ ид. част. Изводът на въззивния съд, че Г. Н. е бил собственик само на ½ ид. част от прехвърлените помещения, е направен въз основа на факта, че с удостоверение № 11052 от 28.12.1966 г. на Г. – В. на същия е било признато право на строеж само върху ½ ид. част от дворното място, а правото на строеж върху другата 1/2 е било признато на Т. Г. Н.. Данните по делото сочат, че последният е син на съпругата Г. Н. – А. С. Н., поч. през 1960 г. По делото са били представени декларации, подадени от Г. И. Н. и от Т. Г. Н. през 1965 г., с които всеки от тях е декларирал, че притежава къща в дворното място. Тези декларации не са обсъдени от въззивния съд. От заключението на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза се установява, че в дворното място са построени общо 24 помещения. В частта от имота с административен адрес [улица] попада жилищна сграда, състояща се от антре, салон, две стаи / помещения №№ 17, 18, 19 и 20 по скицата на в.л. инж. Й. Б.// със застроена площ 38.74 км.м, работилница / № 21 / със застроена площ 13.47 кв.м, лятна кухня / № 22/ със застроена площ 9.16 кв.м, баня- тоалетна / № 23/ със застроена площ 3.00 кв.м и навес / № 24/ със застроена площ 6.80 кв.м. В частта от имота с административен адрес [улица] се намира: жилищна сграда, състояща се от антре, стая, кухненски бокс и баня- тоалетна / помещения №№ 1, 2, 3, 4/ със застроена площ 29.11 кв.м, със самостоятелен вход откъм улицата; жилищна сграда, състояща се от 11 помещения: две входни антрета, 3 стаи, стая - кухня, баня- тоалетна, антре, ниша, килер / №№ 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15/ със застроена площ 74.60 кв.м, със самостоятелен вход от улицата през двора и гараж / № 16/ със застроена площ 15.08 кв.м. По делото има данни, че застрояването в имота е извършвано в различни периоди - 1945 г.,1951 г., 1958 , 1969 и 1992 г. По делото е останало неизяснено кои помещения кога са построени, кои от тях са били предмет на договора за покупко- продажба през 1984 г. и били ли са обособени в самостоятелно жилище. Не са изложени никакви мотиви относно статута и собствеността на построените по - късно помещения. В тази насока въззивният съд се е задоволил да посочи, че те не са собственост на ответниците Г. и С. Г., но не се е произнесъл по правата на ищците. В обобщение, изводът на въззивния съд, че към момента на откриване на наследството Г. Н. не е притежавал право на собственост върху процесните сгради и постройки, е направен при допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, което съставлява основание по чл. 281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение. На основание чл. 293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което следва да бъдат изяснени изложените по - горе обстоятелства. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 435 от 09.04.2009 г. по в.гр.д. № 2190/08 г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Бонка Дечева към решението по гр.д.№ 1023/2009г. на І гр.о. ВКС.. Особеното ми мнение касае отговора на материално правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване – дали когато единия съпруг се е разпоредил възмездно в полза на другия съпруг по време на брака със свое лично имущество – съпругът преобретател става индивидуален собственик на придобитото. Считам, че и при продажбата между съпрузи на имот, индивидуална собственост на единия от тях, при която насрещната престация е парична сума следва да се счита оборена презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /отм, при действието на който е прекратен брака между съпрузите Г. и Р. Н. поради смъртта на съпруга през 1987г. В този случай съпругът-купувач става индивидуален собственик на имота, предмет на сделката и не е необходимо в съдебно производство да установява трансформация. Аргументите са следните: Основанието на договора за продажба е купувачът да получи правото на собственост върху целия имот, предмет на сделката, а продавача – уговорената продажна цена. Да се приеме, че съпругът преобретател придобива само половината, а съпругът прехвърлител остава собственик на другата половина от вещта, предмет на сделката и тя става съпружеска общност означава да се отрече основанието на договора за продажба с имот индивидуална собственост на единия съпруг в полза на другия, т.е. сделката да е нищожна на основание чл. 26, ал.2 пр.3 от ЗЗД и то изцяло предвид неделимостта на съпружеската общност /чл. 14, ал.2 от СК от 1968г., респективно чл. 22, ал.1 от СК от 1985г./. Това би противоречало на волята на съпрузите, изразена при сключването на договора, а и на закона. Съгласно чл. 24 от СК от 1985г. /отм/, а и по аргумент от чл. 13, ал.5 от СК от 1968г. всеки от съпрузите може да се разпорежда с личното си имущество спрямо трети лица и спрямо другия съпруг. Тази норма не предвижда ограничение съпрузите да се разпореждат по между си с имот, индивидуална собственост на единия съпруг и на вида сделка, с която могат да направят това.. С ПП № 5/1972г.т.6, ал.2 се прие, че между съпрузи са допустими обичайните дарения и всички видове сделки между тях, които не накърняват съпружеската имуществена общност, а с ПП № 4/1983г. се даде разяснение, че договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с имот индивидуална собственост на единия съпруг в полза на другия са допустими. Становището е обосновано с това, че така съпруга-собственик удовлетворява своя неотложна потребност. Следователно щом продажбата между съпрузи с имот индивидуална собственост на единия съпруг е допустима сделка, то не можем да изключи основанието на тази сделка – да се прехвърли изцяло собствеността върху предмета на сделката срещу определена парична сума. Несъстоятелна е тезата, че цената се плаща по време на брака със семейни средства. При действието на СК от 1985г. единствено паричните влогове са съпружеска имуществена общност. При действието на СК от 1968г. и сега действащия кодекс не включват паричните влогове в съпружеската общност. Не съставляват такава вземанията за трудово възнаграждение, облигационни вземания, обезщетенията, наградите. Следователно не може да се предполага, че изплащането на цената е станало именно със суми от паричен влог, който е съпружеска общност. В конкретния случай сделката е сключена при действието на СК от 1968г. Презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. касае само съвместния принос, който се изразява в труд, работа в домакинството и отглеждането на децата. Защитата при разпореждане с влог, съпружеска общност се осъществява по друг специален ред – чл. 22, ал.5 от СК от 1985г., поради което правата на съпруга-прехвърлител не следва да се охраняват чрез общия режим на съпружеската общност, като се приема, че той остава собственик въпреки изразената от него воля да се разпореди с целия предмет на сделката, за което получава цена. /Тук не следва да се коментира възможността сделката да е привидна, тъй като това е възможност за всеки вид сделка, между всички правни субекти и от това не зависи отговора на поставения правен въпрос/. При насочване на изпълнението върху вещ-съпружеска имуществена общност за дълг на единия съпруг, изплатен от другия, вещта става индивидуална собственост по изричното разпореждане на закона – чл. 13, ал.2 от СК от 1968г., чл. 20, ал.1 изр.2 от СК от 1985г., чл. 22, ал.1 изр.2 СК от 2009г. и чл. 259-261 от ДОПК. Няма основание при доброволна продажба между съпрузи на вещ, индивидуална собственост на единия съпруг да се приеме противното. И в двата случая съпругът- купувач плаща цената. Непогасяването на задължението на съпруга-длъжник може да не се дължи на липса на средства, за да се приеме, че в този случай съпругът -- недлъжник е платил със свои парични средства. Законодателят изключва съпружеската общност в тези случаи въпреки, че придобиването е възмездно и по време на брака, тъй като съпругът, който не е длъжник не би платил чужд дълг, ако не би придобил правото на собственост на другата част изцяло. И това формира неговия интерес наред с избягване на принудителното изпълнение и продажбата на вещта на трето лице и съответства на същността и последиците от проданта. На последно место съпружеската общност е уредена в интерес на двамата съпрузи и семейството. Тя охранява интересите на съпруга, който не е титуляр по сделката, с която възмездно се придобива имущество със средства, които съпрузите са спестявали общо за задоволяване на нужди на семейството.. Когато двамата съпрузи договарят по между си, те най-добре биха могли да преценят интересите си като семейство. При наличие на свободни пазарни отношения следва да се отчита интересът на съпрузите от възмездна сделка, с която единия съпруг, за да удовлетвори свои лични потребности от парични средства /професионални нужди, обучение на собствено дете от друг брак, дълго пътуване и др./ прехвърля свой личен имот на другия съпруг срещу заплатена от него парична сума, която не е съпружеска общност предвид основанията за придобиване. Придобиването от него на предмета на продажбата като лична собственост в този случай не следва да се отрича особено при действието на. СК от 1968 г.- и от 1985г., които не познава друг режим освен този на съпружеската общност за разлика от сега действащия, при който съпрузите биха могли да уредят действителните си отношения чрез брачен договор, или като изберат режим на разделност. съдия.................. /Бонка Дечева/