Ключови фрази
Иск за защита на нарушено владение * нарушено владение * произнасяне по непредявен иск * недопустимост на решение


1

РЕШЕНИЕ

№ 142/23.09.2013 г.

В името на народа

Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова
като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр.дело № 533 по описа за 2012 год и за да се произнесе взе предвид следното :


Производството е по чл.290 от ГПК.
Касаторът Х. Д. Т. от [населено място] обжалва въззивното решение от 29.2.2012 г по гр.дело № 3416/2011 г на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, Осми граждански състав, с което е обезсилено решение № 3368 от 10.10.2011 г по гр.дело № 11356/2010 г на Пловдивски районен съд, 16 гр.състав в частта, с която е отхвърлен предявения от Х. Д. Т. срещу П. Д. Т. и И. Д. Т. иск по чл.75 от ЗС за осъждането им да предадат собствеността и владението върху югоизточното жилище, състоящ се от стая и сервизни помещения с общ вход и общо входно антре на адрес : [населено място], „Ген.Т.”№ .., което жилище е построено в сграда в държавно /сега общинско място/, представляващо ПИ с идентификатор..... с площ от 194 кв.м, при съседи на имота : ......, ......, ....., ..... и ....... и делото е върнато на Пловдивски районен съд за произнасяне по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.С решението си въззивния съд е потвърдил решение № 3368 от 10.10.2011 г по гр.дело № 11356/2010 г на Пловдивски районен съд, 16 гр.състав в частта, с която е отхвърлен предявения от Х. Д. Т. срещу П. Д. Т. и И. Д. Т. иск по чл.75 от ЗС, преквалифициран от въззивния съд като иск по чл.76 от ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението върху западното жилище от сутерен и етаж, всеки от по две стаи и салон, ведно с дворна чешма и външен клозет, на адрес : [населено място], „Ген.Т.” № 19, което жилище е построено в сграда в държавно /сега общинско/ жилище, съставляващо ПИ с идентификатор ...... с площ от 194 кв.м, при съседи на имота : ......, ......., ......, ........ и .........С първоинстанционното решение Пловдивски районен съд е отхвърлил предявените от Х. Д. Т. срещу П. Д. Т. и И. Д. Т. искове по чл.75 от ЗС за предаване владението върху западното жилище от сутерен и етаж, всеки от по две стаи и салон, ведно с дворна чешма и външен клозет, както и етажа от югоизточното жилище, състоящ се от стая и сервизни помещения с общ вход и общо входно антре в [населено място], на [улица].
В касационната жалба се подържа, че атакуваното решение е недопустимо, респ.неправилно, постановено при нарушение на материалния закони при съществено нарушение на процесуалните правила.Подържа се, че с исковата молба са предявени два иска с правно основание чл.75 от ЗС за възстановяване на нарушено владение, съответно върху западното и югоизточното жилище в имота.Твърди се, че съдът неправилно е квалифицирал единия иск по чл.75 от ЗС като такъв с правно основание чл.76 от ЗС, доколкото в хода на съдебното производство пред двете инстанции ищецът не е твърдял, че владението му е отнето чрез насилие и измама.Твърди се също така, че вторият от обективно и субективно съединените искове по чл.75 от ЗС неправилно е преквалифициран от съда като иск по чл.108 от ЗС, тъй като ищецът никога не е твърдял, че е придобил този имот по давност, а е твърдял единствено, че е осъществявал върху него фактическа власт повече от 6 месеца, поради което може да брани нарушеното си владение с иска по чл.75 от ЗС.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище по същата.
С определение № 136 от 13.3.2013 г, постановено по гр.дело № 533/2012 г на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение като е прието, че съгласно задължителните разрешения, дадени с ТР 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГК в касационното производство в стадия на селектиране на касационните жалби следва да намери приложение т.10 от ТР 1/2001 г на ОСГК и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо ВКС допуска решението до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му извършва с решението по същество на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид посоченото основание за касация на решението счита следното :
Касационната жалба е допустима : подадена е от легитимирано лице, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване.
Досежно основанието, на което е допуснато касационно обжалване и с оглед отговора на въпроса следва да бъде разгледан предмета и страните на исковете по чл.75 и 76 от ЗС.
Чрез иска по реда на чл. 75 от ЗС може да бъде защитавано владение на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца.Стига да са налице посочените предпоставки, както и да е спазен шестмесечният срок от нарушаването до предявяването на иска, владението може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. При разглеждането на иска за нарушено владение не могат да се преценяват спорове за собственост. Действията на нарушителя могат да се състоят в отстраняване на фактическата власт на владелеца и установяване на своя фактическа власт, както и в лишаване на владелеца от възможността сам да упражнява фактическа власт върху вещта.
В производството по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС ищецът следва да установи единствено факта на осъществяване на владението и факта на нарушението. При иска по чл. 76 ЗС е длъжен да установи и обстоятелство, отнасящо се до отнемане на владението по скрит или насилствен начин. Другите права на страните върху имота не подлежат на изследване в това производство.
Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца и което е вън от неговата воля. Искът по чл. 75 от ЗС защитава самото владение като фактическо състояние.
Ответник по иск с правно основание чл. 75 от ЗС може да бъде както лице, което фактически извършва действие, с което пречи на владелеца или го отстранява от осъществяване на фактическа власт върху имота (като например съдебен изпълнител, който осъществява въвод във владение, макар въводът във владение да е акт на държавна власт), така и всяко лице, което поддържа това неправомерно отнемане на владението от владелеца. Владелецът може да се защити ефективно срещу осъществен от съдебен изпълнител въвод във владение с владелчески иск, само ако е придобил владението на имота-предмет на въвода преди предявяване на иска, по който е постановено решението, което се изпълнява.
По основателността на касационната жалба.
Съдът е сезиран с кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни владелчески искове по реда на чл. 75 от Закона за собствеността.В исковата молба и последвалите я уточнителни молби ищецът сочи, че по наследство и делба е собственик на югоизточното жилище, състоящо се от стая и сервизни помещения с общ вход и общо входно антре на адрес : [населено място], „Ген.Т.”№ .., което жилище е построено в сграда в държавно /сега общинско място/, представляващо ПИ с идентификатор ..... с площ от 194 кв.м, при съседи на имота : ........, ......., ........., ........ и .........Подържа, че от 12 години е установил фактическа власт и върху западното жилище от сутерен и етаж, всеки от по две стаи и салон, ведно с дворна чешма и външен клозет, на адрес : [населено място], „Ген.Т.” №..., което жилище е построено в сграда в държавно /сега общинско/ жилище, съставляващо ПИ с идентификатор ...... с площ от 194 кв.м, при съседи на имота : ......, ......,......, ..... и ......, което по силата на делбата е било поставено в дял на сина на ответниците В. Т., който се е разпоредил с имота в полза на баща си П. Т. /л.2 от депозираната искова молба/.Подържа, че на 11.5.2010 г владението върху описаните жилища му е отнето неправомерно чрез извършения от частен съдебен изпълнител М. О. въвод, основан на изпълнителен лист от 20.2.1996 г, издаден по гр.дело № 3122/94 г на Пловдивски районен съд въвод.Въводът е незаконосъобразен, тъй като изпълнителното производство по издадения изпълнителен лист е погасено по давност.Освен това е извършено и друго нарушение : ищецът е отстранен не само от владението на западното жилище, но на практика е отстранен и от владение на собственото му югоизточно жилище, до което е възпрепятстван достъпа му.Тъй като владението върху имотите е продължило повече от 6 месеца за него възниква правния интерес да го брани с осъдителни искове за нарушено владение, поради което моли съда да ги уважи като възстанови нарушеното владение във вида в който е съществувало до 11.5.2010 г.
Ищецът основава иска си за защита на владението на обстоятелството, че през последните 12 години упражнява фактическа власт върху собственото си жилище, така и върху това на ответниците, което му е отнето на 11.5.2010 г с извършения от съдия-изпълнителя въвод във владение.Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, както и от последвалите я уточнителни молби ищецът не излага твърдения, които да водят до извод, че се позовава на право на собственост върху имота на ответниците, което той да брани с иск за ревандикация. Материалното право, което ищеца брани с предявения иск е владението върху недвижимия имот.Владението върху вещ е самостоятелно вещно право и подлежи на защита от владелеца по отношение на всички лица, в т. ч. и по отношение на собственика на вещта, като за целта владелецът разполага със специален предвиден в закона ред - владелческия иск по чл. 75 от ЗС. Обстоятелствената част исковата молба не обосновава и извода, че отнемането на владението е извършено от съдия-изпълнителя по „насилствен или скрит начин”.Напротив ищецът подържа, че въводът е осъществен въз основа на изпълнителен лист, но счита, че „изпълнителното дело което е образувано е погасено по давност”.
При това положение се налага изводът, че въззивният съд се е произнесъл по искове, които не са предявени, а по предявените искове по чл.75 от ЗС за защита срещу отнемане на владението, станало на 11.05.2010 г. не се е произнесъл, поради което решението следва да се обезсили като недопустимо и делото да се върне за постановяване на ново решение по същество на спора с оглед защитата на твърдяното от ищеца нарушено владение.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА изцяло въззивното решение от 29.2.2012 г по гр.дело № 3416/2011 г на Пловдивски окръжен съд, Гражданска колегия, Осми граждански състав и
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждате от друг състав и постановяване на решение по предявените искове по чл. 75 ЗС .
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :1.



2.