Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр.София, 07.05.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на осми април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2359 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./ срещу решение № 1245/27.05.2019г. по т.д. № 1399/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвръдено решение № 2388/15.12.2017г. по т.д. № 1452/2017г. на СГС в частта, с която е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка”АД (н.) по предявен от синдиците на банката в несъстоятелност срещу касатора иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН прихващането, извършено от „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./ с изявление с вх. № 8698/11.09.2014г., с активно вземане в размер на 16 258 640лв., придобито с договор за цесия от 10.09.2014г. с „БТК” АД, както и в частта за разноските.
Касаторът „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД /н./ излага становище за неправилност на решението на САС. Необоснован и в противоречие на материалния закон е изводът на въззивния съд за наличие на знание у касатора за настъпила неплатежоспособност на банката. Предположенията на средностатистическия гражданин за настъпила неплатежоспособност не доказват занание за обективно съществуваща такава. В случая кредиторът е следвало да знае фактите, които според закона – чл.36, ал.2 ЗКИ и чл.51, ал.1, т.1-3 ЗВПКИИП покриват правната квалификация „неплатежоспособност“. Доказване в тази насока не е било проведено. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на друго за отхвърляне на иска по чл.59, ал.3 ЗБН.
В писмения си отговор А. Д. и К. М., в качеството им на постоянни синдици на „Корпоративна търговска банка” АД/н/, оспорват основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 от ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че между „КТБ”АД и „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД са били сключени два договора за банков кредит – от 14.07.2009г. и от 10.02.2011г., по които са възникнали задължения за длъжника – кредитополучател да върне предоставените в заем суми. С договор за цесия от 10.09.2014г. касаторът е придобил от „БТК”АД вземания на последното спрямо банката, които цесионерът е прихванал със своите задължения към кредитора, като уведомлението до банката за прихващането е от 11.09.2014г. САС е преценил, че както възникването на задължението на касатора, така и придобиването от него на вземания спрямо банката, са настъпили преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ”АД. На осн. чл.59, ал.3 ЗБН САС е счел, че спорно се явява обстоятелството дали към датата на придобиване на вземането или задължението касаторът е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Доколкото нито задължението, нито вземането са били придобити след датата на вписване на решенето на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност въззивната инстанция е приела, че презумпцията на чл.59, ал.4 ЗБН за знание не се прилага. Съдът е обсъдил, че към датата на уведомлението до банката за извършеното прихващане – 11.09.2014г., искане за откриване на производството по несъстоятелност на банката не е било подадено, затова за решаване на спора единствено релевантно е дали касаторът е знаел за настъпилата неплатежоспособност /датата на неплатежоспособността – 20.06.2014г., е преди придобиването на вземането въз основа на процесната цесия/. Изложил е съображения, че смисълът на изискването за знание за настъпилата неплатежоспособност не се свързва с надлежното й установяване с доказателствени средства в съда, а със знанието на средностатистическия гражданин и/или търговец за това, че банката не е в състояние да обслужва всичките си задължения и което именно състояние мотивира сключването на договора за цесия и извършването на прихващане с оглед създаване на преферентно състояние, което да позволи удовлетворяване на кредитора извън производството по несъстоятелност. Съдът е приел, че така посоченото състояние е било признато от самата банка в уведомление от 20.06.2014г. до БНБ, в което се признава изрично липсата на ликвидност и преустановяване на разплащанията. Този факт е бил широко отразен чрез средствата за масова информация и няма как да не е станал известен на представляващите дружеството-касатор. Съобразно посочените доказателства САС е формирал извод за знание у извършващия прихващане кредитор към датата на цесията, че е настъпила неплатежоспособност на банката.
С определение № 335/18.05.2020г. по т.д.№ 2359/2019г. на ВКС, I т.о. е допуснато на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване по въпроса: Дали знанието на обективните факти на спиране на плащанията, покрива признаците и достатъчно ли е, за да се приеме за установено наличието на знание за настъпила неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН? за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение №160/04.07.2018г. по т.д. №1164/2017г. на ВКС, II т.о.
В цитираното решение е изразено разбирането, че знанието за настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на активните вземания не би могло да се приравни на опасност от неплатежоспособност по смисъла на чл.115 от Закона за кредитните институции, при наличие на която /в регламентираните от законодателя хипотези/ БНБ може да постави банка под специален надзор. Поради това е възприето становището, че при преценка на субективния елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност, са ирелевантни знанието на цесионера-кредитор за евентуална неплатежоспособност или за опасност от неплатежоспособност на банката.
На настоящият състав на ВКС са известни и други постановени решения на ВКС: решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. № 1721/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 161/17.12.2020 г. по т.д.№ 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 131/21.12.2020 г. по т.д.№ 751/2019 г. на ВКС, І т.о., решение № 130 от 15.01.2021г. по т.д. № 2597/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 21.01.2012г. по т.д. № 1904/2019г. на ВКС, II т.о., в които се дава непротиворечив отговор на правен въпрос, свързан с приложението на чл.59, ал.3 ЗБН, аналогичен с правния въпрос, по който е допуснат касационен контрол по настоящото дело. Съгласно така формираната практика, към която настоящият състав се присъединява, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не може да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ. Прието е, че под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр.62/2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства.
По основателността на касационната жалба:
Обоснован е изводът на въззивния съд за наличие на част от елементите на фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН - отправено от касатора до обявената в несъстоятелност „КТБ“ АД валидно изявление за прихващане; придобиване на активните вземания от касатора на основание договор за цесия и възникване на задълженията му към банката по договори за банков кредит преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Правилен е и изводът на въззивния съд за неприложимост на презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН с оглед обстоятелството, че придобиването на активните вземания е станало преди вписването на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД по реда на чл.36, ал.2 ЗКИ, поради което наличието на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване от ищците, чиято е доказателствената тежест.
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело, е неправилен изводът на въззивния съд, че към момента на отправяне на волеизявлението за извършване на прихващане от кредитора у него е съществувало знание за неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, обосновано със знание на общоизвестните факти на спиране на плащанията и писмо-уведомление от банката до БНБ от 20.06.2014г. с признание за липса на ликвидност и преустановяване на плащанията, предмет на масово и продължително огласяване в медиите. Публикациите в медиите, отразяващи изявления и мнения на различни лица, не могат да бъдат определени като обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ. Предвид изложеното и при липса на други доказателства не може да се приеме, че е доказан по категоричен начин субективният елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН, което е основание за отхвърляне на иска за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността „КТБ“ АД /н/ на процесното прихващане.
С оглед изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е неправилно и следва да бъде отменено, а предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН следва да бъдат отхвърлен.
Предвид изхода на спора на ответника по касация разноски не се дължат, а касаторът не е поискал присъждане на разноски.
На основание чл.59, ал.7 ЗБН дължимата държавна такса за трите инстанции в размер на общо 1 300 691,20 лева следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД/н/.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1245/27.05.2019г. по т.д. № 1399/2018г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 2388/15.12.2017г. по т.д. № 1452/2017г. на СГС в частта, с която е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка”АД (н.) по предявен от синдиците на банката в несъстоятелност срещу „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./ иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН прихващането, извършено от „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./ с изявление с вх. № 8698/11.09.2014г., с активно вземане в размер на 16 258 640лв., придобито с договор за цесия от 10.09.2014г. с „БТК” АД, както и в частта за държавната такса, дължима от „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./ като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на “Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./ иск с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н/ на прихващане, извършено с изявление вх. № 8698/11.09.2014г. от „Техно Резиденшъл Парк 2”ЕАД/н./, с активно вземане в размер на 16 258 640лв., придобито с договор за цесия от 10.09.2014г. с „БТК” АД.
ОСЪЖДА “Корпоративна търговска банка“ АД /н/, [населено място] да плати за сметка на масата на несъстоятелността, в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 1 300 691,20 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |