Р Е Ш Е Н И Е № 154 гр. София, 29 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи април, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Антоанета Данова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Мадлена Велинова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №326 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия А. С. К.- Г. срещу решение №374 от 03.11.2014 г., постановено по ВНОХД №808/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.София. С присъда №2218, постановена на 27.05.2014 г. по НОХД №20141200200035/2014 г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград подсъдимата К.- Г. е призната за виновна в това, че на 10.12.2012 г. в [населено място] на [улица], при управление на МПС- лек автомобил „Л. 3“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушила чл.20, ал.1 е чл.116, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на Е. Д. В., като на основание чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.58а, ал.1 и чл.373, ал.2 НПК са й наложени наказания две години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и е лишена от право да управлява МПС за срок от две години. С присъдата подсъдимата е осъдена да заплати и разноски по водене на делото в размер на 545 лева. С въззивно решение №374, постановено на 03.11.2014 г. по ВНОХД №808/2014 г. по описа на Апелативен съд- гр.София, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена. С касационната жалба се правят оплаквания, свързани с инвидуализацията на наложените наказания, като се поддържа, че те са завишени и затова явно несправедливи. Поддържа се, че незаконосъобразно не е определено наказанието при приложението на чл.55 НК, като предходните решаващи съдилища неправилно са приели, че отказа да бъдат дадени обяснения от страна на подсъдимата има значение за определяне на наказанието. Оспорва се преценката на съдилищата, че извършените нарушения на ЗДвП трябва да бъдат отчетени при определяне на наказанието, като се твърди, че същите представляват част от фактическата страна на престъплението и не могат да бъдат ценени като отегчаващо отговорността обстоятелство. Поддържа се, че неправилно наказанията на подсъдимата са определени по реда на чл.58а НК, а не при приложението на чл.55 НК, след като при индивидуализацията им съдилищата са отчели единствено смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства. На тези основания се предлага да бъде постановен касационен съдебен акт, с който да бъде изменено атакуваното въззивно съдебно решение и бъдат намалени наложените на подсъдимата наказания. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба, като възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли при преценка на справедливостта на наложените наказания да бъде отчетено и съпричиняването от страна на пострадалата. Моли да бъде изменено въззивното решение, като бъдат намалени наложените наказанията. Повереникът на частните обвинители моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Твърди, че правилно предходните съдебни състави са преценили, че липсват основанията за приложение на разпоредбата на чл.55 НК и за определяне на наказанията под предвидения в нормата на чл.343 НК специален минимум. Поддържа, че чистото съдебно минало на подсъдимата и обстоятелството, че тя е майка на три деца са отчетени при индивидуализация на наказанията, но те не могат да обосноват извод, че същите са явно несправедливи. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде оставена без уважение. Поддържа, че правилно първостепенният и въззивният съд са приели, че не следва да бъде определяно наказание при приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, тъй като в случая липсват както многобройни смекчаващи, така и изключителни такива обстоятелства и предвиденото в закона наказание не е несъразмерно тежко. Подсъдимата К.- Г. моли за снизхождение и поддържа, че не заслужава такава присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд прие, че единствените оплаквания, отразени в касационната жалба са свързани с начина на индивидуализацията на наказанията на подсъдимата и конкретно с незаконосъобразното, според защитата, определяне на наказанието по реда на чл.58а, ал.1 НК, а не при приложението на чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55 НК. Независимо, че в касационната жалба са посочени всички касационни основания, доколкото липсват конкретни оплаквания, относими към допуснати в хода на воденото наказателно производство съществени нарушения на процесуални правила или неправилно приложение на материалния закон, съдът ще разгледа атакувания съдебен акт единствено в оспорената му част и конкретно ще провери дали правилно са били определени наказанията на подсъдимата К.- Г.. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на предходните съдилища, че при индивидуализацията на наказанието на подсъдимата следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото й съдебно минало, добрите й характеристични данни, трудовата й ангажираност, ниската степен на обществена опасност на подсъдимата, и съдействието, оказано от нея на органите на досъдебното производство. Законосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство е ценено това, че К.- Г. е нарушила повече от едно от разпоредбите на ЗДвП. При този анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства правилно наказанията на подсъдимата са определени при значителен превес на смекчаващите отговорността, като основното наказание е определено към минималния предвиден в разпоредбата на чл.343, б.“в“ НК размер, а кумулативното е съобразено с нормата на чл.49, ал.2 НК. Касационната инстанция приема, че правилно наказанията на подсъдимата са определени в рамките, определени в разпоредбите на чл.343, б.“в“, а не под предвидения от законодателя специален минимум, тъй като по делото липсват основания да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК. Липсват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключителни такиваь както и предвиденото минимално наказание не е несъразмерно тежко. Определянето на наказанието по посочения по- горе ред е възможно когато са налице посочените две кумулативни предпоставки, а те в конкретния случай не са налични. Не може да бъде възприето и оплакването на касационния жалбоподател, че като отегчаващо отговорността обстоятелство неправилно е ценено извършеното нарушение на ЗДвП. Няма спор, че осъществяването му е съществен елемент от обективната страна на престъплението, но когато са допуснати повече от едно нарушения на правилата за движение по пътищата (както е в случая) това обстоятелство следва да бъде отчетено при индивидуализация на наказанието. Ето защо отчитането му от предходните съдилища не представлява нарушение на закона, както твърди защитата. Касационният съд не споделя и оплакването, че отказа да бъдат дадени обяснения от страна на подсъдимата е отчетено при индивидуализация на наказанието. Първостепенният съд единствено е отразил в мотивите си, че не може да отчете изразено съжаление от страна на подсъдимата като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като тя не е дала обяснения пред съда и не е изразила това отношение към случилото се. Този извод е верен и затова оплакването е неоснователно. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че при определяне на наказанията на подсъдимата К.- Г. не са допуснати нарушения на материалния или процесуалния закон, същите са правилно определени и не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Наказанията не трябва да бъдат редуцирани, тъй като са определени правилно по вид и размер, съответни са на извършеното от подсъдимата престъпление и гарантират постигането на целите на чл.36 НК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №374 от 03.11.2014 г., постановено по ВНОХД №808/2014 г., по описа на Апелативен съд- гр.София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.