Р Е Ш Е Н И Е № 246 гр. София, 11.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: 1. Биляна Чочева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Колова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 613 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Д. Н. против решение № 17 от 4.02.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1129/2013 г. В жалбата се развиват доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наказанието. Твърди се, че при определяне на срока на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, съдът не е отдал нужната тежест на доказаните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства. Направено е искане да се измени решението, като се намали срока на наказанието по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, наложено на подсъдимия. В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Частните обвинители и техния повереник, редовно призовани не се явяват, като чрез представената писмена защита изразяват становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 29 от 20.11.2012 г. по н. о. х. д. № 473/2012 г. на Врачанския окръжен съд подсъдимият П. Д. Н. П. е признат за виновен в това, на С присъда № 29 от 20.11.2012 г.- по н. о- х. д. № 473/2012 г. на Врачанския окръжен съд подсъдимият П. Д. Н. е признат за виновен в това, на 26.11.2011 г. на изхода на гр.О. при управление на моторно превозно средство - „ Б... И” с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на Х. М. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” и чл. 58а, ал. 1 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години на основание чл. 66, ал. 1 НК На основание чл. 343г НК е наложено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от пет години. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С въззивно решение № 17 от 4.02.2014 г. по в. н. о. х. д. № 1129/2013 г. на Софийския апелативен съд присъдата е изменена, като наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство е намалено на три години и шест месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Подсъдимият е осъден да заплати на частните обвинители разноски по делото. Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Изброените от подсъдимия смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, поведението му след пътно-транспортното произшествие, демонстрирано разкаяние и съжаление за случилото се, приносът на пешеходеца, който неправомерно се е движил по пътното платно, са били взети предвид от Софийския апелативен съд и са довели до решението за намаляване на наказанието. Останалите посочени от жалбоподателя обстоятелства поначало не са смекчаващи отговорността (неправилно отчитани и от съда) – подсъдимият не управлявал лекия автомобил след употреба на алкохол или в пияно състояние, не избягал, а останал на местопроизшествието и не допуснал многобройни нарушения. В конкретния случай съвкупно определената санкция отговаря на тежестта на престъплението и личността на дееца, както и на целите по чл. 36 НК. Срокът на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство държи сметка за всички релевантни обстоятелства, в т.ч. конкретното проявление на допуснатото грубо нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП с оглед избраната величина на скоростта (108,73 км/ч.), което очертава в неблагоприятна светлина подсъдимия като участник при движение по пътищата. Предвид отсъствието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17 от 4.02.2014 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1129/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: