Р Е Ш Е Н И Е № 215 София, 17.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: ВАСИЛКА ИЛИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 722 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1571 от 14.12.2011 година е допуснато касационно обжалване на решение № І – 120 от 15.12.2010 г. по гр.д. № 1714/2010 г. на Бургаски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. И. Я. от [населено място] против Д. ф. „З.”, [населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 815 от 25.03.2010 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 8171,25 лева Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос относно съдържанието на трудовия договор със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ. По изведения въпрос по приложението на чл. 70, ал.1 КТ, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение счита следното: Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 11 от 24.01.2012 г. по гр.д. № 1873/2010 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него; в срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71, ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. За да възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор, освен задължителните реквизити по чл. 66, ал.1 КТ, следва по ясен и недвусмислен начин, че трудовото правоотношение е със срок за изпитване - да се отрази, че договорът се сключва при условията на чл. 70, ал.1 КТ или да се възпроизведе текстово основното съдържание на текста. В обжалваното въззивно решение на Бургаски окръжен съд е прието за установено, че трудовият договор с ищцата, изпълнявала длъжността „началник отдел” в отдел „Прилагане схеми и мерки за подпомагане” при ДФ „З.” е бил прекратен от работодателя при липса на предпоставките по чл. 71 КТ, тъй като уговорката за срок за изпитване не е била отразена в трудовия договор ясно и недвусмислено. Прието е, че уволнението е извършено незаконно и поради обстоятелството, че от 2005 г. ищцата е заемала по договор за съвместителство друга по-висшестояща длъжност (директор на ОД при ДФ „З.”, [населено място]), с което възможностите и квалификацията и са изпитани, поради което трудовият договор със срок за изпитване е сключен в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ. В касационната жалба против решението на Бургаски окръжен съд, постъпила от ДФ „З.”, [населено място] се поддържа, че съдът е приложил неправилно чл. 70 КТ, тъй като уговорката за срок за изпитване е отразена в трудовия договор, а уволнението е извършено в срока и при предпоставките на чл. 71 КТ. Ответницата по касационната жалба М. И. Я. я оспорва като неоснователна. Претендира съдебни разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания за неправилно приложение на чл. 70, ал.1 КТ са основателни. Изводът на въззивният съд, че уговорката за срок за изпитване не е била отразена ясно и недвусмислено в сключеното между страните допълнително споразумение от 09.11.2009 г. е неправилен. Съгласно текста на договора, ищцата е назначена на длъжността „началник отдел” при условията на чл. 70, ал.1 КТ вр. с чл. 119 КТ, от което и с оглед чл. 70, ал. 2 КТ следва, че съществуващото безсрочно трудовото правоотношение за длъжност „експерт” при регионална дирекция на ДФ „З.”, [населено място] е променено в срочно за длъжността „началник отдел” с шестмесечен срок за изпитване, уговорен в полза на двете страни. Така формираният неправилен извод не налага отмяна на въззивното решение с оглед формираният краен извод за незаконност на уволнението. В съответствие с доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че договорът по чл. 70, ал.1 КТ е сключен в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ, поради което уговорката за срок за изпитване е недействителна и договорът следва да се счита сключен за неопределено време. По делото е установено, че на 01.11.1999 г. ищцата е била назначена на длъжност „експерт” в регионална дирекция [населено място] на ДФ „З.”; че на 22.08.2005 г., при условията на чл. 110 КТ, между страните е сключен договор за допълнителен труд, по силата на който ищцата е изпълнявала функциите за длъжността „Директор на ОД ДФ „З.”, [населено място] до 28.10.2009 г., когато договорът е прекратен на основание чл. 334, ал.1 КТ, а на 09.11.2009 г. е преназначена от длъжност „експерт” на длъжност „началник отдел” при условията на чл. 70, ал.1 КТ. В периода от 22.08.2005 г. до 28.10.2009 г. ищцата е изпълнявала в ДФ „З.” ръководна длъжност, чиито трудови функции са включвали организацията и контрола на цялостната дейност на областното поделение, в т.ч. и работата на заемащите длъжността „началник отдел”. Сравнението на длъжностните характеристики за длъжностите „Директор на ОД ДФ „З.” („ръководител на Областно поделение на ДФ „З.”) и „началник отдел” сочи, че в продължение на четири години ищцата е осъществявала цялостен контрол върху работата на заемащия длъжността „началник отдел” и същевременно пряко е отговаряла за изпълнението на работата му. С това годността и да изпълнява работа на „началник отдел” е изпитана, поради което клаузата по чл. 70, ал.1 КТ в споразумение № 1704 от 09.11.2009 г. е недействителна - недействително е всяко следващо споразумение между страните по трудовото правоотношение за изпълнение на работа, за която работникът вече е изпитан, в който смисъл Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 366 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 1023/2009 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Предвид изложеното, изводът на въззивният съд, че уволнението, извършено със заповед № 815 от 25.03.2010 г. на основание чл. 71 КТ е незаконно е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството разноски в размер на 1000 лева, изплатени по договор за правна помощ от 31.03.2011 г. с адвокат Ц. В. от Бургаска адвокатска колегия. Изложеното Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № І – 120 от 15.12.2010 г. по гр.д. № 1714/2010 г. на Бургаски окръжен съд. с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. И. Я. от [населено място] против ОСЪЖДА Д. ф. „З.”, [населено място] да заплати на М. И. Я. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 1000 (хиляда) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: