Решение № 75 гр. София,09.05.2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 17.04., две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2365/18г. и за да се произнесе взе предвид следното: Предявен е иск от пълномощника на С. Г. Х. срещу „Агенция за събиране на вземания”ЕАД- София с правно основание чл. 47 ал.2 ЗМТА за прогласяване нищожността на решение на АС при Стопанска асоциация-гр.Пловдив по АД №1143/2014 по описа на същия. Искът е обоснован с твърденията на ищеца, че предметът на спора не подлежи на арбитраж. Срокът по чл.48 ал.1 ЗМТА е спазен, с оглед датата на издаване на поканата за доброволно изпълнение по ИД № 20179100400360 на ЧСИ Р. Р.,рег. №910 на КЧСИ, с р-н на действие ОС-Пловдив. Ответникът „Агенция за събиране на вземания”ЕАД не изпраща писмен отговор на ИМ и не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, за установено следното: Със ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) - чл.19 ал. 2 ГПК е създадена забрана за арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП; допълнена е разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на потребителите, и в новата ал. 4 е предвидено, че е недействителна всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон. Съгласно §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове по см. на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, се прекратяват. Следователно по тях арбитражно решение не може да се постанови. Съгласно сега действащата разпоредба на чл. 47 ал. 2 ЗМТА(изм. ЗИД ГПК - Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Това следва и от даденото в т.3 на Решение №9/24.10.2002 г. по конст.дело №15/2002 г. на Конституционния съд на РБ тълкуване на защитата срещу постановените в арбитражно производство решения. Същата,според КС се осигурява в два стадия: първи стадий в рамките на арбитражния процес пред арбитражния орган и следващ стадий- защита по исков ред пред ВКС. Съгласно сега действащата нормативна уредба, подлежи на прекратяване завареното производство в първия стадий - пред арбитражния орган - чл. 19 ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК - Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), вр. §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.). От това следва изводът, че ако защитата срещу постановено арбитражно решение, е преминала във своя втори стадий и е налице производство за защита по исков ред пред ВКС, последният следва да констатира, че арбитражното решение е било постановено по спор, неподведомствен на арбитража, което решение, съгласно чл. 47 ал. 2 ЗМТА(изм.Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) се прогласява за нищожно като постановено по неарбитрум към тази дата висящ спор. Този извод може да се обоснове и въз основа разпоредбата на чл. 405 ал. 5 ГПК(нова, ЗИД ГПК-Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), която предвижда, че съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл. 47 ал. 2 ЗМТА - процесуална норма, която действа от влизането й в сила. На по-голямо основание ВКС дължи преценката за нищожност по висящите производства, образувани по иск по чл. 47 ЗМТА, заварени от ЗИД ГПК (Д.в. бр.8/24.01.2017 г.). Ищецът по делото има качеството на потребител , съгласно §13 т.1 от ДР на ЗЗП, като страна по договор за заем, предоставен на физически лица , цедиран на ответника и търси защита на правата си в това качество и предявеният иск е за отмяна на арбитражно решение , с което е решен спор на потребител по см. на §13 т.1 от ДР на ЗЗП с „Агенция за събиране на вземания”ЕАД- София, който спор е неарбитруем, от което следва, че арбитражното решение, чиято отмяна се иска пред ВКС във втората фаза на защитата, следва да се прогласи за нищожно. Ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца –адв. С. Л. Б. от АК-Пловдив сумата от 336,68 лева-за процесуално представителство по реда на чл.38 т.2 и т.3 ЗАдв и разноски пред ВКС, с оглед представените договор за правна помощ и пълномощно и 60,99 лева-внесена от ищеца държавна такса. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 30.10.2014 г. на АС при Стопанска асоциация-гр.Пловдив по АД №1143/2014 по описа на същия. . ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания”ЕАД- София да заплати на С. Г. Х. ЕГН: [ЕГН] сумата от 60,99 лева- разноски пред ВКС. ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания”ЕАД- София да заплати на адв. С. Л. Б. от АК-Пловдив сумата от 336,68 лева- възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38 т.2 и т.3 ЗАдв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: