Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нарушено право на участие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 225

София, 13.10.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 3130 /2014 година
Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 11839 от 22.04.2014г. подадена от Ч. Г. М. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила решение № 1296 от 17.06.2013г. по гр.д.№ 3575/2012г. на Варненски окръжен съд, с което той е осъден на основание чл. 284 ЗЗД да плати на Г. Ч. М. сумата 40 000 евро, дължима по мандатно правоотношение, възникнало на основание пълномощно от 04.05.2004г. чрез което е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.04.2009г. и е платен от купувачката О. Ч. М. задатък в размер на същата сума, ведно със законната лихва от 10.12.2012г. и 8736 лв. деловодни разноски.
Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, като твърди, че поради нарушение на процесуалните правила при призоваването му е нарушено правото му на защита и е бил не надлежно представляван в хода на производството. Твърди, че по друго дело е бил редовно призован на същия адрес, а и че ищецът е знаел адреса, на който е пребивавал. Счита, че е следвало да бъде призован чрез пълномощника си по друго дело между същите страни.
Ответникът по молбата Г. Ч. М. оспорва молбата. Твърди, че процедурата е спазена, че молителят е призован на адреса, на който е бил постоянния му и настоящ адрес, и който сочи сега в молбата.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена от надлежна страна против, която е постановено неблагоприятно за нея решение, връчено на назначения й служебен пълномощник на 18.06.2013г. и влязло в сила на 05.08.2013г. Предвид представения протокол от 07.03. по в.н.чхд № 349/2013г., от който е видно, че по това частно наказателно дело е представено съдебното решение по настоящото дело и наведеното основание за отмяна, съдът приема молбата за подадена в рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал.1 т.5 ГПК от узнаването, поради което съдът я преценява за допустима
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска молителят е осъден да заплати на Г. Ч. М. сумата 40 000 евро, дължима по мандатно правоотношение, възникнало на основание пълномощно от 04.05.2004г.
По делото е установено следното: Ищецът е син на ответника. С н.а. № 80,т.І/04.05.2004г. Ч. Г. М. и съпругата му Р. М. даряват на двете си деца Г. и О. М. по 1/3 ид.ч. от ПК 423 по плана на м. „А.” в землището на [населено място] без сградата в него. На същата дата било заверено и пълномощно от името на двамата преобрататели, с което упълномощават баща си – молителя Ч. М. да ги представлява като съсобственици, като от тяхно име се разпорежда с имота както намери за добре и на когото прецени и да подава искания за издаване на документи от общината. Отношенията между страните се влошили от това, че синът се оженил за жена, която бащата не одобрявал поради това, че имала дъщеря. Бащата, като пълномощник на сина и от негово име сключил предварителен договор с О. М. на 21.04.2009 г., с който го задължил да продаде собствената си 1/3 ид.ч. от имота на сумата 60 000 евро, от която като задатък била платена сумата 40 000 евро. Поради това, че обещателят Г. М. не сключил окончателен договор, бил сезиран от О. М. Арбитражния съд във Варна и с решение от 03.10.2012г. обещателят Г. М. бил осъден да заплати на О. М. сумата 40 000 лв., представляваща част от дължимия от него задатък в двоен размер - 80 000 евро. По това дело е предприето изпълнение чрез запор на трудовото възнаграждение на Г. М..
По настоящото дело Г. М. е претендирал от баща си изпълнение на задълженията му по отчетната сделка – да му предаде получените от него като пълномощник 40 000 евро на основание чл. 284 ЗЗД. Бащата, като ответник е призован на посочения в исковата молба адрес - Варна, с.о. „А.” ПИ 423. Изпратената пратка чрез пощата не е потърсена от адресата. Посоченият адрес при направената справка в НБД „Население” се оказва постоянен и настоящ адрес от 29.05.2006г. Съдът е разпоредил връчването да стане чрез призовкар, на който е указано ако не може да връчи призовката да залепи съобщение на адреса. Ищецът е задължен да осигури транспорт до адреса поради отдалечеността му от центъра на града. Поради това, че ответникът не е намерен на адреса, е залепено уведомление до молителя на 28.01.20013г. В двуседмичен срок адресатът не се е явил в съда да получи съдебните книжа. На основание чл. 47, ал.3 ГПК ответникът /сега молител/ е приет за редовно призован, определена е сума в размер на 2100 лв., която ищецът е внесъл за назначаване на особен представител на основание чл. 47, ал.6 ГПК. Определена е от адвокатския съвет адвокат Т. Т., която е назначена от съда за особен представител. Тя е подала отговор на исковата молба от името на молителя. На 17.06.2013г. е постановено съдебното решение. Особеният представител на молителя е уведомен за решението лично от деловодителя на 18.06.2013г. Не е подал въззивна жалба, поради което решението е влязло в сила.
С молбата за отмяна се представя друга искова молба, подадена в деня на подаване и на иска по настоящото дело по която е образувано гр.д.№ 3574/2012г. С нея Г. М. предявява против молителя иск по чл. 108 ЗС. В тази искова молба е посочен същия адрес на ответника – Варна, м. „А.” ПИ 423. Представена е отново справка от НБД за постоянен и настоящ адрес на молителя, от която се установява същия адрес, който към 14.01.2013г., когато е направена справката не е променен. Представен е от ответникът по молбата изпълнителен лист, издаден въз основа на решението по настоящото дело, в който молителят е посочен със същия адрес ведно с призовка за доброволно изпълнение, също връчена на молителя.
Представените доказателства и данните по делото не установяват нарушение на процедурата за призоваването на молителя. Съдебните книжа са изпратени на постоянния и настоящ адрес на лицето. Същият адрес той сочи и в молбата за отмяна. Не се представят никакви доказателства, които да установяват, че лицето е живяло на друг адрес към момента на връчване на съдебните книжа – м. януари 2013г. и той да е бил известен на ищеца, или на съда. Не може да се преззюмира, че съобщението е било отлепено в деня на залепянето и че това е станало умишлено от сина Г. Ч.. В тази насока няма никакви доказателства, а твърденията на молителя не са такива. Дори лицето да е имало упълномощен адвокат по друго дело между същите страни, той не е бил пълномощник на лицето по настоящото дело, поради което не е могло да стане редовно връчване на книжата на адвоката му по него. Посочването на съдебен адрес касае само делото, по което този адрес е посочен. Съдът няма задължение да връчва съдебните книжа на съдебен адрес, посочен по друго дело.
По изложените съображения, молителят е надлежно представляван чрез назначения особен представител, поради което не е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение. Молбата е неоснователна и затова ще се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответникът по молбата следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски до доказания размер 1000 лв.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 11839 от 22.04.2014г. подадена от Ч. Г. М. за отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила решение № 1296 от 17.06.2013г. по гр.д.№ 3575/2012г. на Варненски окръжен съд
ОСЪЖДА Ч. Г. М. да заплати на Г. Ч. М. деловодни разноски за това производство в размер на 1000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ