О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 62

гр.София, 31.01.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2920 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. М. против решение № 262892 от 10.5.2021 г., постановено по гражданско дело №8773 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „В“ състав, с което е потвърдено решение №335210 от 9.2.2018 г. по гр. д. № 53910 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, I ГО, 45 състав, в частта за отхвърляне на предявения от касатора против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление над сумата от 7 000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната част е необосновано и неправилно - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност на решението и т.1 и т.3 чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1.Следва ли да се приеме, че е налице съпричиняване при липса на ясни доказателства, че е търсено надлежно и не е намерено на постоянния му адрес по лична карта на подсъдимия, както и при липса на доказателства да е бил търсен същият по друг начин, включително и чрез съдействието на всички административни ресурси за това?
2. Следва ли да се прецени наличие на съпричиняване само за периода на задържане на лицето, за което евентуално би му се вменила вина, а за останалия период на задържане, за който не се установява вина, да се определи обезщетение на лицето?
3. При оправдателна присъда, водеща съответно до неоснователност на задържането под стража, следва ли да се разглежда въпросът за съпричиняване по чл.5, ал.2 от ЗОДОВ?
4. Какво е значението, което има тежестта на повдигнатите обвинения при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди? По какви критерии може да бъде определена финансовата взаимовръзка между формулираното обвинение и определяното обезщетение за неимуществени вреди?
5. Какво е значението, което има продължителността на наказателното производство при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди? По какви критерии може да бъде определена финансовата взаимовръзка между продължителността на наказателното приозводство и определяното обезщетение за неимуществени вреди?
6. Какво е значението, което има възрастта на неправилно обвинения при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди? По какви критерии може да бъде определена финансовата взаимовръзка между възрастта на неправилно обвинения и определяното обезщетение за неимуществени вреди?
7. Какво е значението, което има видът и продължителността на прилагане на определената мярка за неотклонение при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди? По какви критерии може да бъде определена финансовата взаимовръзка между продължителността на прилагане на определената мярка за неотклонение и определяното обезщетение за неимуществени вреди?
8. Може ли да се очертае изчерпателно кръгът на обективните критерии, които са от значение за определянето на решение по чл.53 от ЗЗД и какви са тези критерии?
9. Следва ли при определяне на решение по критерия „справедливост“, установен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, да бъдат обсъдени всички обстоятелства, допринесли за понасянето на неимуществените вреди?
Разрешенията, дадени от въззивния съд относно критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди противоречат на практиката на ВКС, съдържаща се в раздел II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., а по отношение на приетото съпричиняване е налице несъответствие с т.3 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3.2004 г. на ОСГК на ВКС.
Очевидната неправилност на решението се състои според касатора в несправедливото и занижено обезщетение за неимуществени вреди и намаляването на обезщетението поради недоказано съпричиняване.
Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Срещу А. К. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като разследването и е било предявено лично на 11.02.2009 г., за което тя се е подписала. За свой адрес А. К. е посочила [населено място], [улица], ет.2, ап.5. Въпреки всички положени от Софийския районен съд усилия, включително справка за постоянен и настоящ адрес и връчване чрез органите на полицията, тя не е била намерена на посочения от нея адрес. Тъй като не е изпълнила задължението си по чл.66, ал.1 от НПК да уведоми съда за промяната на адреса, което е причинило петкратно отлагане на делото, наказателният съд в публичното съдебно заседание на 29.9.2010 г. и е наложил мярка за неотклонение „задържане под стража“. Ето защо при рутинна проверка на нейния автомобил е била задържана на 7.01.2011 г. и е престояла в затвора в [населено място] до 21.01.2011 г., когато мярката за неотклонение е била отменена. Наказателното производство срещу нея е приключило с влязла в сила на 27.5.2013 г. оправдателна присъда. След това А. К. е завела срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на 25 000 лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди. Първоинстанционният съд е уважил иска за 7 000 лева и го е отхвърлил за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 25 000 лева. При определяне размера на обезщетението този съд е взел предвид продължителността на наказателното производство от шест години и четири месеца, тежестта на престъплението, в което ищцата е била обвинена/тежко умишлено престъпление/, обстоятелството, че е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в продължение на петнадесет дни, възрастта на ищцата и възрастта на детето и, което е отглеждала сама, конкретно изживените отрицателни емоционални преживявания-чувство на притеснение, тревожност, неудобство, нежелание да контактува с близки и приятели, притеснения, свързани с отглеждане на детето и, но без данни за съществени психични разстройства. За тези вреди съдът е счел, че необходимото обезщетение е 8 000 лв., но го е намалил на 7 000 лв. заради нейното съпричиняване по отношение на вредите от задържането и под стража, за които тя е допринесла.
Въззивният съд се е съгласил с определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението от 8 000 лв. Зачел е следните конкретни обстоятелства: обвинението е за тежко умишлено престъпление, ищцата е била с чисто съдебно минало, наказателното производство е продължило за дълъг период от време, през който ищцата е търпяла стрес, безпокойство, притеснения, засягане на доброто име, честта и достойнството и, което е обусловило затваряне в себе си и ограничаване на контактите и. Отчел е също така, че първоначално е била постановена осъдителна присъда, което е обусловило по-силни по интензитет негативни емоции, обстоятелството, че ищцата е отглеждала сама малолетното си дете, включително не е могла да сподели рождения ден на детето. Взел е предвид обаче и обстоятелството, че след отмяната на най-тежката мярка за неотклонение е взета най-леката мярка-подписка. Споделил е извода на първата инстанция, че ищцата е допринесла с поведението си за налагане на мярката за неотклонение „задържане под стража“, която е била с най-голяма негативна тежест. Подробно е описал как неизпълнението на задължението на ищцата по чл.66, ал.1 от НПК е довело до отлагане на наказателното дело и до постановяване на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Ето защо Софийският градски съд е счел, че обезщетението следва да се намали заради съпричиняването от 8 000 лв. на 7 000 лв., поради което е потвърдил решението на Софийския районен съд.
От така изложеното съдържание на мотивите на обжалваното решение не се констатира твърдяната от касатора явна несправедливост на присъденото обезщетение или недоказаност на възражението за съпричиняване като основания за очевидна неправилност на решението. Ето защо касационно обжалване на решението на въззивния съд поради очевидната му неправилност не следва да се допуска.
Формулираните от касатора въпроси, с които се отрича съпричиняването, довело до намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, съдържат превратно тълкуване на фактическата обстановка и на мотивите на въззивния съд. Не е осъществена описаната от пълномощника хипотеза, при която държавните органи не са изпълнили задълженията си грижливо да я потърсят и заради това ищцата е била задържана за 15 дни, а затворническата администрация даже е осуетила своевременното и явяване пред съда. Напротив, Софийският градски съд подробно е обосновал как и защо неизпълнението от страна на ищцата на задължението и да посочи точен адрес, е довело до задържането и под стража и до неоправданото удължаване на съдебното производство. Затова изводът на въззивния съд за съпричиняване и съответно за намаляване размера на обезщетението не противоречи а съответства на т.3 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според която отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и преценката се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Ето защо касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по първия, втория и третия въпрос не следва да се допуска.
По останалите въпроси на касатора съществува многобройна и трайна практика на ВКС, основана на т. ІІ на ППВС №4/1968 г. Така например в решение № 233 от 13.01.2020 г. по гр.д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС е прието, че при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Отбелязано е също, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Всички критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди не могат да бъдат изчерпателно изброени и зависят от установените по делото обстоятелства. Обжалваното въззивно решение не противоречи, а съответства на тази практика на ВКС. Противно на твърдението на касатора въззивният съд е взел предвид възрастта на ищцата, както обстоятелството, че не е могла да присъства на рождения ден на сина си. Следователно са били съобразени всички факти и обстоятелства по делото, които са доказани и обуславят размера на обезщетението: продължителността на наказателното производство, фактическата и правната му сложност, наложените мерки за процесуална принуда, негативните изживявания на пострадалия. Ето защо по тази група въпроси/4, 5, 6, 7, 8, 9/ касационно обжалване на въззивното решение също не следва да се допуска.
По тези съображения, настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 262892 от 10.5.2021 г., постановено по гражданско дело №8773 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „В“ състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: