О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 12 София, 04 февруари 2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при становището на прокурора от ВКП Стелияна Атанасова, като изслуша докладваното от съдия Дaниела Атанасова н.ч.д. № 15/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Същото е инициирано по повод постановено разпореждане от 21.12.2018 г. по н.ч.х.д. № 1287/2018г. на Районен съд – гр. Ямбол, с което е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – гр. Ямбол и Районен съд – гр. Костинброд. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура на Република България изразява мнение, че делото е подсъдно на Районен съд – гр. Костинброд с оглед мястото на извършване на деянието, като се позовава на чл. 36, ал. 1 от НПК. Върховният касационен съд, в рамките на предоставените му от процесуалния наказателен закон правомощия, за да се произнесе взе предвид следното: На 13.04.2018 г. в Районен съд – гр. Костинброд е било образувано н.ч.х.д. № 104/2018 г. по повод подадена тъжба от Р. С. Ч. срещу В. Г. В. за престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК. С определение от 13.12.2018 г., съдът е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Районен съд – гр. Ямбол, като приел, че същото следва да се разгледа от този съд с оглед центъра на интереси на пострадалото лице, който съвпадал с неговото обичайно местопребиваване. В подкрепа на този извод, РС – Костинброд се е позовал на решение от 25 октомври 2011 г. на Съда на Европейския съюз, което третира подсъдността и юрисдикцията на деяния за обида и клевета, разпространени чрез интернет. На 19.12.2018 г. пред Районен съд – гр. Ямбол е образувано н.ч.х.д. №1287/2018г. С разпореждане от 21.12.2018г., съдията – докладчик прекратил съдебното производство, приемайки, че по общото правило на чл.36, ал. 1 от НПК местно компетентен да разгледа делото е РС- Костинброд, и повдигнал настоящия спор за подсъдност. Върховният касационен съд счита, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – гр. Костинброд. Съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК критерий за определяне подсъдността на наказателните дела е мястото на извършване на деянието, а предвид установеното в чл. 42, ал. 1 от НПК правило, съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението, съгласно обвинителния акт, респективно тъжбата. В конкретния случай, Р. Ч. е подал тъжба срещу В. В., в обстоятелствената част на която е релевирал доводи за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК, изразяващи се според тъжителя в „унизителни за честта и достойнството обиди” за неговата личност, извършени посредством лични съобщения изпратени му по „месинджър“ от В.. Елемент от обективната страна на престъплението обида е възприемането от пострадалия на унизителните за честта или достойнството му думи или действия – непосредствено в негово присъствие или в момента на узнаване, ако са осъществени чрез печатно произведение или чрез електронни медии или комуникация. В последния случай мястото, където пострадалият е узнал за отправената му обида е и мястото на довършване на деянието. Видно от изложеното в процесната тъжба, пострадалият твърди, че е прочел обидните съобщения, когато се е намирал в [населено място]. Следователно, с оглед определяне подсъдността по настоящото дело, следва да се приеме, че твърдяното деяние е извършено именно на територията на този град. В настоящия случай не може да намери приложение решението на Съда на ЕС от 25.10.2011 г. по съединени дела С-509/09 и С-161/10 г., на което се е позовал РС – Костинброд, тъй като последното се отнася до увреждане на права на личността чрез публикуване на информация в уебсайт, която може да стане достояние на неограничен брой интернет потребители навсякъде по света. Касационната инстанция в свои актове е имала повод да отбележи/съобразявайки се с относимата съдебна практика на Съда на Европейския съюз/, че при клевета, разпространена по интернет, компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто район се намира центърът на интереси на засегнатото лице, предвид невъзможността за установяване на мястото на разпространение на клеветническите твърдения, когато се публикуват чрез интернет портал. Хипотезата по настоящото дело обаче е различна, тъй като не става въпрос за инкриминирани клеветнически твърдения, разпространени чрез интернет, по начин да бъдат узнати от неограничен кръг от хора, а за обиди, получени лично чрез съобщения по „месинджър“. За разлика от клеветата, при която от значение за определяне на подсъдността е мястото на разпространение на клеветническите твърдения или центърът на интереси на пострадалия(в зависимост от начина на нейното разпространение), при обидата, както стана ясно по-горе, от значение е мястото на нейното лично възприемане от засегнатото лице. Още повече, че по конкретното дело няма пречка за определяне мястото, където е извършено деянието, тъй като в тъжбата си Ч. ясно е заявил, че то е осъществено посредством прочитането на изпратените до него съобщения, докато същият се е намирал на територията на [населено място]. Предвид изложеното, касаещо мястото на извършване на деянието и разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НПК, определяща местната подсъдност, разглеждането и решаването на делото е в компетентността на Районен съд – гр. Костинброд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н.ч.х.д. № 1287/2018 г. на Районен съд – гр. Ямбол за разглеждане и решаване на Районен съд – гр. костинброд. Определението не подлежи на обжалване. Препис от настоящото определение да се изпрати на Районен съд – гр. Ямбол за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: