Р Е Ш Е Н И Е № 203 гр. София, 29.10.2018 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор АНТОНИ ЛАКОВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 622/2018 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба на подсъдимия К. К. И. чрез служебния му защитник – адв.С. Х. срещу решение № 29 от 05.02.2018 г. по ВНОХД № 579/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд (САС), наказателно отделение, шести състав. В касационната жалба са релевирани всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, като е отправено искане за оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият И., редовно призован се явява, като лично и чрез защитника си – адв.Х. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и отправя същите искания. При условията на алтернативност защитата моли за оправдаването на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от САС, като претендира и явна несправедливост на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Частният обвинител и граждански ищец Н. Н. Ц. – К. не се явява. Не се явява и повереникът й – адв. Н. А.. От последната е депозирана молба, с която се оспорва подадената касационна жалба и се отправя искане за оставяне на обжалваното решение в сила поради неговата правилност, законосъобразност и обоснованост. Представителят на ВКП предлага касационната жалба на подсъдимия И. да бъде оставена без уважение, а решението на САС като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 63 от 08.03.2017 г., постановена по НОХД № 736/2016 г. Софийският градски съд (СГС), НО, 12-ти състав е признал подсъдимия К. К. И. за виновен в това, че на 18.08.2015 г. около 13,50 ч. в [населено място], на бул.’’М. Л.” в близост до № **, отнел чужди движими вещи - две златни висулки на обща стойност 650 лв. от владението на Н. Н. Ц.-К. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – сграбчил за дрехите Ц.-К. в областта на гърдите и я повалил на земята, след което отнел /издърпал/ златните висулки от врата й, като грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета предкиткова /дланна/ кост на дясната ръка, причинило на пострадалата трайно затруднение в движението на десния горен крайник, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.3 вр.чл.198 ал.1 пр.1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на 5 /пет/ години „лишаване от свобода”, което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим. Със същата присъда, на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия И. е определено едно общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода” в размер на 2 /две/ години измежду тези, наложени му по НОХД № 21412/2013 г. и по НОХД № 16187/2011 г. (и двете по описа на Софийски районен съд), изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от 24.09.2014 г. С присъдата си по настоящото дело (НОХД № 736/2016 г.), на основание чл.68 ал.1 от НК СГС, НО, 12-ти състав постановил подсъдимият К. И. да изтърпи отделно наложеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години по НОХД № 21412/2013 г. и по НОХД № 16187/2011 г. (и двете по описа на Софийски районен съд), което на основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС да бъде при първоначален „строг” режим. С цитираната присъда подсъдимият И. е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Н. Н. Ц.-К. сумата от 7 650 /седем хиляди шестстотин и петдесет/ лева, от които: 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляващи имуществени вреди, причинени с престъпното деяние и изразяващи се в стойността на отнетите й вещи, предмет на престъплението; и 7000 /седем хиляди лева/, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от пострадалата болки и страдания. Предявеният граждански иск е отхвърлен в останалата му част, до пълния му предявен размер от 30 650 лева като неоснователен. Съдът се произнесъл и относно разноските по делото, които на основание чл.189 ал.3 и чл.190 ал.2 от НПК възложил в тежест на подсъдимия, включително тези, представляващи държавна такса върху уважения размер на предявения граждански иск. Въззивното производство, образувано по жалба от подсъдимия К. И., депозирана чрез служебния му защитник – адв. Х. срещу първоинстанционната присъда, приключило с обжалваното пред касационния съд решение № 29 от 05.02.2018 г., постановено по ВНОХД № 579/2017 г. по описа на САС, НО, 6-ти състав, с което същата била потвърдена. Подадената от процесуално легитимирана страна по чл.349 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.253 т.2 от НПК в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК жалба е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна. Основните възражения, отправени от адв.Х. срещу въззивното решение, са насочени срещу правилността на фактическите констатации на САС, въз основа на които са формирани изводите за наличие на съставомерно деяние по чл.199 ал.1 т.3 вр.чл.198 ал.1 от НК, извършено от подсъдимия И.. В този именно смисъл са поддържаните и в съдебното заседание пред ВКС доводи в подкрепа на тезата на жалбоподателя за недоказаност на авторството на инкриминираното деяние, мотивирана със съществени процесуални нарушения, допуснати при събирането, анализа и оценката на доказателствата при постановяването на въззивния съдебен акт. С оглед формулираното от адв.Х. към настоящата инстанция искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия И., същата на практика претендира ВКС да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд. В тази връзка отново следва да се подчертае, че българският процесуален закон не предоставя такива правомощия на касационната инстанция. В него е изключена компетентността на ВКС да прави собствена оценка на доказателствените материали, относими към предмета на доказване по конкретното наказателно дело и въз основа на нея да преценява наличието на процесуални нарушения. Тъкмо обратното, вътрешното убеждение на инстанциите по фактите може да бъде оспорено и поставено под съмнение в рамките на касационния контрол, само когато са били нарушени наказателнопроцесуални норми, които регулират формирането му и гарантират неговата правилност. Контролът, който ВКС осъществява в касационното производство се разпростира само върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на проверяваните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, и правилността на формирането на тяхното вътрешно убеждение. По изключение разпоредбите на процесуалния закон допускат събиране, проверка и оценка на доказателства, респективно установяване на различна фактическа обстановка от касационната инстанция единствено в хипотезата на чл.354 ал.5 изр.2 от НПК при упражняване правомощията на въззивен съд, какъвто не е настоящият случай. Доводът за допуснати от САС съществени процесуални нарушения не може да бъде възприет. Оплакването за опорочено разпознаване на подсъдимия в хода на досъдебното производство, развито и пред САС във въззивната жалба, е получило отговор на стр.9 – стр.10 от мотивите на обжалваното решение, с който настоящият съдебен състав изцяло се съгласява. Въпреки твърдението на защитата в обратен смисъл, разпознаването е извършено в присъствието на поемните лица Д. А. Е. и И. Б. П. в съответствие с изискването на чл.171 ал.1 от НПК. Съставеният протокол за разпознаване на лица и предмети (л.9 от ДП № 1924/2015 г. по описа на 02 РУ-СДВР) е подписан от посочените две поемни лица. В хода на първоинстанционното съдебно следствие СГС е проявил достатъчна процесуална активност, като е призовал и разпитал Е. и П. в качеството им на свидетели за изясняване на възприетото от тях във връзка с извършеното разпознаване (л.138 – л.139 и л.162 от НОХД № 736/2016 г.). Протоколът от това процесуално-следствено действие им е предявен, като обстоятелството чии са положените под номер едно и номер две подписи в същия е безспорно установено. Все във връзка с разпознаването на подсъдимия, в касационната жалба напълно неоснователно се твърди, че пострадалата не е посочила „индивидуални белези... характеризиращи се с устойчивост и невъзможност на подсъдимия да ги промени”. Процесуалният закон не вменява на разпознаващото лице задължения в този смисъл. В чл.170 от НПК са посочени обстоятелствата, които следва да бъдат изяснени в неговия разпит, провеждан непосредствено преди самото разпознаване, едно от които е да посочи особеностите, по които лицето може да бъде разпознато. Безспорно цитираната процесуална норма визира личните възприятия на разпознаващия и субективната му представа за конкретни „особености”, поради което оценката на защитата за тях, разчетена в употребения израз „устойчивост” на „особеностите” като белези, използвани от науката за индентификация на лице, не намира законова основа, тъй като е нелогично да се очаква разпознаващият да има такива познания. Въпросите от областта на морфологията и антропологията са изяснени с приетите по делото експертни заключения, към които с касационната жалба е отправена неоправдана критика. Неоснователно се поддържа, че наведените възражения за множество пороци при изготвянето им не са обсъдени. Именно във връзка изразеното в съдебното заседание от 21.09.2016 г. пред СГС несъгласие на защитата със заключението на съдебно-морфологичната и антропологична експертиза, на изготвилите я вещи лица е била поставена допълнителна задача. Отговорът на последната не е разколебал първоначалното становище на експертите по основния въпрос, имащ съществено значение за правилното решаване на делото, а именно този, относим към изясняване авторството на извършеното деяние, което се установява и въз основа на сходството между заснетото на видеозаписа от охранителна камера лице и подсъдимия. Експертните заключения са кредитирани от инстанциите по фактите с изчерпателни аргументи, отразени на стр.9 – стр.10 от мотивите към присъдата на СГС и стр.10 – стр.12 от решението на САС, към които няма какво да се добави. Настоящият съдебен състав не констатира допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт. Доказателствената дейност на САС е изцяло съобразена с изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Обстоятелството, че второстепенният съд е възприел напълно установената от първата инстанция фактическа обстановка не сочи на липса на доказателствен анализ, какъвто се претендира с касационната жалба. В мотивите на проверяваното решение съвкупността от доказателства е обсъдена детайлно, като са изложени и съображения за кредитирането на едни и отхвърлянето на други доказателствени източници в необходимия обем. Преценката за неоснователност на развитите от защитата възражения е мотивирана с ясни и конкретни аргументи, съответни на изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. При липса на порок в процесуалната дейност на въззивната инстанция, материалният закон е приложен правилно. Изводите на САС относно съставомерността на извършеното деяние и материално-правната му квалификация не могат да бъдат разколебани от направения от защитата различен прочит и тълкуване на показанията на св.Ц.-К.. Характерът на причиненото й телесно увреждане е изяснен в хода на досъдебното производство по предвидения за това в чл.144 ал.2 т.2 от НПК процесуален ред. Трайното затрудняване на движението на горния десен крайник на пострадалата като признак от обективната страна на престъплението по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК е установено чрез приетата по делото съдебномедицинска експертиза, като в съдебното заседание на СГС от 22.06.2016 г. вещото лице в отговор на отправен от защитата въпрос, е изразило становище за затруднени хватателни движения на дясната китка с оглед счупването на нейната пета дланна кост и необходимостта от изминаване на период над 30 дни за възстановяването й. При това положение, доводът, че настъпилото затруднение в хватателната способност на горния десен крайник на пострадалата следва да се отнася само до по-големи тежести е правно ирелевантен и не може да предизвика преквалификация на деянието от грабеж с причинена средна телесна повреда, в такъв по основния състав на чл.198 ал.1 от НК. Най-сетне, маркираното в касационната жалба оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия И. наказание, поради бланкетния си характер следва да остане без отговор. Съгласно чл.347 ал.1 от НПК касационната проверка се извършва само в обжалваната част на атакувания съдебен акт и по отношение на обжалвалите го лица. Липсата на развити доводи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК препятства проверката на въззивното решение в посочената част. Във връзка с пределите на проверката по чл.347 ал.1 от НПК ВКС е имал повод неведнъж да посочи, че същите се очертават от посочените в касационна жалба основания и не могат да бъдат разширявани нито с представянето на допълнение към нея по реда на чл.351 ал.4 от НПК, нито с ангажирането на допълнителни основания в съдебното заседание пред третата инстанция. Последното уточнение е наложително поради отправената от защитата за първи път в съдебното заседание по настоящото дело молба за намаляване размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди поради възприемането му като явно несправедливо. Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че доколкото оплакванията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия И. наказание и на присъдения размер за обезщетение на причинените с извършеното от него престъпление имуществени и неимуществени вреди пряко произтичат от принципното му несъгласие с осъждането, то съобразно изхода на делото по изложените до тук съображения в настоящото решение не са налице основания за изменяне на проверявания съдебен акт и в тези му части. Водим от изложените аргументи и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 05.02.2018 г., постановено по ВНОХД № 579/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд, шести наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.