Р Е Ш Е Н И Е № 266 София 08.04.2010г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря.......................... и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 271 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Оперно-филхармонично дружество”гр.Пловдив срещу решение № 1539 от 29.10.08г.по в.гр.дело № 1991/08г.на Пловдивския окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решение № 29 от 27.03.08г. по гр.дело № 3402/07г.на Пловдивския районен съд в частта,с която е уважен предявения от В. Н. П. иск с правно основание чл.215 от КТ. С определение № 565 от 17.06.09г.ВКС,ІV г.о.е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Касаторът излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Поддържа,че исковата претенция не произтича от трудово правоотношение между страните,а от граждански договор,сключен между ищцата В. П. като един от изпълнителите в състава на оперно-музикална трупа и импресарска агенция в чужбина.На това основание счита,че не дължи обезщетение по чл.215 от КТ. Ответницата по касационната жалба В. П. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото приема следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че предметът на спора следва да бъде разгледан така,както е посочен в исковата молба –като трудов,а не с оглед твърденията на ответника за друг вид правна връзка между ищцата и третото лице- импресарската агенция в чужбина,в резултат на която ищцата е била ангажирана извън трудовия й договор.С оглед на това е потвърдил първоинстанционното решение в частта,с което Оперно-филхармонично дружество –гр.Пловдив е осъдено да заплати на В. П. сумата 1278.75 евро ,неизплатен остатък от командировъчни пари за периода от 28.06.04г.до 20.08.04г.,ведно със законната лихва от предявяване на иска – 19.06.07г.до окончателното изплащане,както и 465.13 евро мораторна лихва.Прието е,че ответното дружество дължи сумата съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и конкретният паричен размер е правилно определен въз основа на заключение на вещо лице. Поставеният от касатора материалноправен въпрос относно характера на правоотношенията между страните –по трудов договор или такива,които са възникнали между тях във връзка с други граждански правоотношения, е разрешен с решение № 148 от 22.02.2010 г.по гр.дело № 564/09г.на Върховния касационен съд,ІV г.о.постановено по реда на чл.290 от ГПК.Прието е,че исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл.215 от КТ произтича от трудовото правоотношение между страните. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е неоснователна. Данните по делото сочат,че между страните съществува трудово правоотношение.Със заповед № 200 от 20.06.04г.директорът на ОФД-Пловдив е командировал 135 артисти,в т.ч.и ищцата В. П. в А.,Г. и И. за времето от 28.06.04г.до 31.08.04г.за сметка на приемащата страна в А..Между ОФД-Пловдив и Опера [населено място],А. на 16.06.04г.е сключен договор,представляващ основанието за издаване на командировъчната заповед,който съдържа клаузи за изплащане на конкретно посочени суми в евро при съответни условия от австрийската страна на ищцата,като една от артистите в трупата.Такава уговорка е допустима доколкото в чл.5 ал.3 от НСКСЧ изрично е предвидена възможността приемащата организация да поема частично разходите за командировката,а чл.8 предпоставя възможността за издаване на заповеди за командировка в чужбина при наличие на договореност с приемащата организация.Съгласно чл.14 ал.1 от НСКСЧ на лицето,командировано в чужбина се изплащат дневни пари и това плащане се дължи от командироващия орган,в случая ОФД-Пловдив.В исковата молба е заявено,че ищцата е получила само 375 евро като дневни за времето на командировката,а останалите суми не са й изплатени.Тези обстоятелства не са оспорени от ответника,който дължи това плащане на основание чл.215 от КТ при условията и в размерите по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,както и правилно е приел въззивният съд.Договорът от 16.06.04г.не освобождава Оперно-филхармоничното дружество като работодател на ищцата и командироващ орган да й заплати пълния размер на дължимите суми за дневни пари,защото ищцата не страна по този договор.Произтичащите от договора от 16.06. 04г.правни последици се отнасят само за касатора,който в качеството на договаряща страна е могъл да предяви иск за изпълнение срещу съконтрахента си –Операта в [населено място].Дължимият размер на дневните командировъчни разходи е правилно определен от съда на базата на заключение на счетоводна експертиза. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила съгласно чл.293 ал.1 от ГПК. Право на разноски за настоящото производство има ответницата по касационната жалба,но не са представени доказателства за направени такива,поради което не следва да се присъждат. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1539 от 29.10.08г.,постановено по в. гр.дело № 1991/07г.на Пловдивския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.