5 Р Е Ш Е Н И Е № 6 гр.София, 26.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА с участието на секретаря Наталия Такева , като изслуша докладваното от съдията Цолова т.д. № 2164 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.48 във вр. с чл.47 т.3 предл.2 от ЗМТА. Образувано е по предявен от П. Г. Б. [населено място] срещу „Ти Ен К. К. Мениджмънт /Ю К./“Е. [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение от 10.06.2016г. по арбитражно дело № 316/2015г. на Арбитражния съд при Б..С решението ищецът е осъден да заплати в полза на дружеството суми в общ размер 48 163,65 лв., произтичащи от непогасени задължения по договори за заем от 22.07.2013г. и 26.09.2013г. – главница и лихви,както и арбитражни разноски. Ищецът твърди, че са налице предпоставките за отмяна,предвидени в чл.47 т.3 предл.2 от ЗМТА – решението противоречи на обществения ред на Република България. Основанието за отмяна е обосновано с доводи за нарушаване принципа за право на защита на страните в процеса,извършено с отказа на арбитражния съд да допусне исканата от него съдебно-счетоводна експертиза за установяване твърдението му за нищожност на договорите,от които произтичат претендираните от ищеца в арбитражното производство права. Твърди се,че по този начин арбитражният съд е възпрепятствал ответника /ищец в настоящото производство/ да докаже твърденията си и да защити правата си,с което е нарушил конституционно признатото му право на защита /чл.56 от Конституцията на РБ/.По тези съображения се иска отмяна на решението на АС с присъждане на разноски за настоящото производство. Ответникът по молбата „Ти Ен К. К. Мениджмънт /Ю К./“Е. е изразил становище за неоснователност на предявения срещу него иск . Претендира направените от него в процеса разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира,че исковата молба е допустима,като предявена от легитимирана страна в рамките на предвидения в чл.48 ал.1 изр.1 от ЗМТА срок. След преценка на доказателствата по делото и на заявените от страните доводи и възражения, съставът на ВКС намира иска за неоснователен на изложеното в исковата молба основание. В разпоредбата на чл.47 от ЗМТА изчерпателно са изброени основанията,на които може да бъде отменено от ВКС решение, постановено от доброволно избран от страните арбитраж.В това производство ВКС не е компетентен да навлиза по същество в породения между страните материално-правен спор и да прави изводи относно правилността на арбитражното решение.Правомощията му са ограничени само до извършване на проверка за наличието на обстоятелства, обуславящи приложението на някое от изчерпателно посочените основания,като в случаите на т.т.1,2 и 3 следва да отмени решението,а в тези на т.т.4,5 и 6 след отмяната – да върне делото на арбитражния съд за ново разглеждане. Евентуални пороци на решението, произтичащи от допуснати от арбитражния съд грешки при възприемането на конкретната фактическа обстановка,тълкуването на доказателствата, формирането на вътрешното му убеждение и при определянето на приложимия към спора материален закон не могат да бъдат основание за отмяна. В исковата молба ищецът се позовава на основанието по чл.47 т.3 предл.2 от ЗМТА.Липсва предвидена от законодателя легална дефиниция на понятието „обществен ред“.В теорията и практиката това понятие се свързва с нарушаване на основни принципи на правопорядъка,като противоречието следва да се констатира по отношение на онези „свръхповелителни“ правни норми, установяващи основните начала и ценностите в държавата и обществото, които защитават признати от законовия ред права,общи за всички правни субекти или такива на отделния индивид,но установени от законодателя като значими за интереса на цялото общество.В този смисъл нарушаването не на всяка императивна норма, би могло да обоснове „противоречие с обществения ред“,а само на тази,съдържаща се в основния закон – Конституцията или друг закон и установяваща правни принципи като равнопоставеност на страните в процеса, състезателно начало, право на защита и справедлив процес, законност и безпристрастност,свободно формиране на вътрешното убеждение на решаващия орган и др. При това нарушението следва да бъде от естество,правещо решението несъвместимо с реда, установен в обществото и страната. Такова би било налице когато решението изцяло е без мотиви,формално даващо разрешение на спора,без да е обосновано от фактическа и правна страна,както и при осъществено действие или бездействие на съда, до толкова противоречащо на правен принцип или процесуално правило, че водещо по същество до правораздавателен произвол. В исковата си молба ищецът се е позовал на принципа , залегнал в чл.56 от Конституцията - за правото на защита. Като конкретно проявление на нарушаването на този принцип ищецът е посочил отказа на арбитражния съд да допусне исканата от него съдебно-счетоводна експертиза за установяване обстоятелството има ли други сключени от дружеството договори за заем и какъв процент от общата му дейност представлява тази по отпускането на заеми,съгласно финансовите му отчети.Задачата е поставена във връзка с едната от защитните тези на ищеца, изложени в арбитражното производство – за нищожност на договорите за заем,поради сключването им от заемодателя при нарушаване императивното изискване по Закона за кредитните институции дружеството /като извършващо основна дейност по отпускане на заеми със средства,които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства/ да бъде вписано в публичен регистър при БНБ. Искането за събиране на такова доказателство арбитражният съд е оставил без уважение като неотносимо. Изложените от ищеца твърдения не са от естество да обосноват извод за постановяване на арбитражното решение в противоречие със сочения основополагащ правен принцип.Правото на защита на страната е гарантирано и зачетено със спазената от арбитражния съд процедура по уведомяването на ищеца, конституиране на състава му, предоставянето на възможност на ищеца да участва чрез упълномощен от него адвокат,от която той се е възползвал,взел е становище по исковата молба,направил е своите възражения и доказателствени искания. Произнасянето по допустимостта и относимостта на исканите доказателства е част от правораздавателната дейност на арбитражния съд,в чиято компетентност страните са възложили спора си за разрешаване. По мотиви за такава неотносимост арбитражният съд е отказал да уважи доказателственото искане за експертиза.Същевременно в решението си не е приел за недоказано, поради неустановяване с такава експертиза, възражението за нищожност на договорите за заем /в който случай единствено би могло да се приеме евентуално нарушение на правото на защита,доколкото такъв извод би бил непосредствен резултат не от бездействието на страната,а от неизвършеното от самия съд дължимо процесуално действие по събиране на доказателства/.В случая арбитражният съд е мотивирал извод за неоснователност на възражението по аргументи,извлечени от вписването в Търговския регистър относно вида на основната дейност на дружеството- заемодател,поради което и е възприел като неотносимо това какво би било установимото с икономическа експертиза процентно съотношение между реално извършените заемни сделки,сключвани от дружеството, спрямо останалите такива/.А. съд се е позовал на относимите към казуса разпоредби на ЗКИ и Наредба №26/23.04.2009г. на БНБ,установяващи необходимите критерии за извършване на вписване на една финансова институция в регистъра на БНБ – посочване в предмета му на дейност такава по чл.3 ал.1 т.3 ЗКИ /отпускане на заеми/ и съответен размер на капитала му; посочил е,че след като дружеството не отговаря на тях,за него не е съществувало задължение да се вписва в регистъра при БНБ,а от друга страна няма пречки като правен субект то да встъпва в облигационни правоотношения по договор за заем по разпоредбите на ЗЗД и ТЗ. Настоящият състав на ВКС,ТК, първо отделение намира,че при разглеждането на спора и постановяване на решението на АС при Б. не е нарушен основополагащият, конституционно прогласен принцип на право на защита на ищеца в степен,обуславяща несъвместимост с обществения ред.Недопускането от арбитражния съд на исканото от ищеца доказателство не е самоцелно,а видно от мотивите на решението,чиято отмяна се иска, обратното /допускането му/ не би повлияло на крайния резултат по спора между страните,доколкото заключението на съда за неоснователност на възражението за нищожност на договорите за заем е основано изцяло на относими към хипотезата материално-правни норми.Дали тези норми са приложени правилно , а изводите – законосъобразни,това е въпрос,който не подлежи на разглеждане в настоящото производство.За целите на последното и с оглед соченото от ищеца основание, обуславящо отмяната би било само такова поведение на арбитражния съд, предприето при разглеждането и решаването на спора, което е довело до такова накърняване на основния принцип за защита , че се явява абсолютно несъвместимо с правопорядъка и не би могло да бъде търпяно не само от гледна точка на частния,но и на обществения интерес. Тъй като извод за такова противоречие на арбитражното решение с обществения ред не може да бъде направен въз основа на данните по делото, липсва основание за неговата отмяна.Искът,като неоснователен, подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на спора в полза на ответника по делото следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. По изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И : ОТВЪРЛЯ предявения от П. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] [улица] ет.3 ап.6 срещу „Ти Ен К. К. Мениджмънт /Ю К./“Е. с ЕИК[ЕИК] ,със седалище и адрес на управление [населено място] пл.“К. Ч.“№1 ет.6 ап.22 иск за отмяна на арбитражно решение от 10.06.2016г. по арбитражно дело № 316/2015г. на Арбитражния съд при Б.. ОСЪЖДА П. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място] [улица] ет.3 ап.6 да заплати на „Ти Ен К. К. Мениджмънт /Ю К./“Е. с ЕИК[ЕИК] ,със седалище и адрес на управление [населено място] пл.“К. Ч.“№1 ет.6 ап.22 сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.