Р Е Ш Е Н И Е № 550 С о ф и я, 21 н о е м в р и 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 11 н о е м в р и 2013 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 1794/2013 година. Производство по глава 33 от НПК. С искане на основание чл.420, ал.2 от НПК осъдената Е. К. И. от Р. претендира отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 68 от 30.04.2013 г., постановено по ВНОХД № 228/2013 г. от Русенския окръжен съд с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон и искане за отмяната му и оправдаването й по предявеното обвинение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Осъдената Е. И., редовно уведомена, не взема участие, лично или чрез процесуален представител, в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното решение съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 62 от 21.03.2013 г., постановена по НОХД № 458/2013 г. Русенският районен съд е признал подс.Е. К. И. от Р. за виновна в това на 10.02.2013 г. в Р. да е управлявала МПС – лек автомобил ...., модел .....с рег.№ ...... след употреба на алкохол с концентрация 1,76 промила, установено по надлежния ред и на основание чл.343б, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК й е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години и лишаване на основание чл.343г от НК от право по чл.37, ал.1, т.6 от НК – право да управлява МПС за срок от 2 години от влизане на присъдата в законна сила, от което наказание на основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднат срокът на лишаването й от това й право по административен ред. Присъдата е била обжалвана от защитника на осъдената адв.А.К. от АК-Р. с бланкова жалба, допълнена с оскъдни съображения за необсъдени „сериозни несъответствия” в свидетелските показания и доказателствени искания, за неправилно приложение на материалния закон с претенцията за отмяната й и постановяване на нова оправдателна по повдигнатото й обвинение, като в съдебните прения алтернативно е наведено и оплакване за явна несправедливост на наложеното й кумулативно наказание и искане за намаляването му до законовия минимум. С решение № 68 от 30.04.2013 г. по ВНОХД № 228/2013 г. Русенският окръжен съд е изменил обжалваната присъда, като е намалил размерите на наказанията лишаване от свобода на 3 месеца, а лишаването от правоуправление – на 9 месеца и е потвърдил присъдата в останалата част. В искането на осъдената, като се прави пространен анализ на събраните по делото доказателства, се ангажират двете основания за възобновяване на производството по делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК поради пороци в доказателствения анализ и от въззивния съд, както и заради неправилното приложение на материалния закон, заради което тя била несправедливо осъдена с искане да бъде оневинена по предявеното й обвинение от касационната инстанция. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение намира искането за подадено в законния срок, от страна, имаща право на такова и срещу влязъл в законна сила въззивен съдебен акт, неподлежащ на редовна касационна проверка, поради което за процесуално допустимо, но разгледано по същество, за НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения : Извършвайки собствен прочит на доказателствените материали, осъдената И. обосновава довод за създаване на препятствие от страна на полицейските служители тя да обори показанията на техническото средство, с което те установили концентрация на алкохол в кръвта й в размер на 1,76 промила, чрез даване на кръвна проба в медицинско заведение, от което не могла да се възползва поради късното предаване на талона за такова изследване и с което било ограничено правото й на защита. Това е била и основната й линия на защита и пред инстанционните съдилища, около която са били събирани и коментирани обилните гласни доказателствени средства и писмени доказателства и чийто обективен и в тяхната взаимовръзка анализ е довел до правилните им и законосъобразни фактически и правни изводи. Въззивният съд е утвърдил в голямата си част фактическите изводи на първата инстанция, но като е направил подробен и убедителен анализ на доказателствените материали, внасяйки несъществени корекции на възприетата от последната фактическа обстановка. Съпоставяйки свидетелските показания с писмените доказателства относно часа на проверката на осъдената за употреба на алкохол, в качеството й на водач на МПС, с ползваното от св.Е.Е. и св.А.К. техническо средство „Алкотест Дрегер”, чието показание от 1,76 %о не се оспорва от нея с твърдението за изпита само една бира, относно времето и продължителността на проведените от нея разговори със св.Св.С., съдът е отговорил убедително на възражението на защитата й както за липсата на съществени нарушения на Наредба № 30/2001 г. (относно непосочване в АУАН на фабричния номер на техническото средство, но като извадката от извършените с него проби във времевия период 0-2 часа на въпросната дата, включително с показанието от пробата на осъдената не е оспорена), така и за своевременното изготвяне и връчване на АУАН за констатираното нарушение на ЗДвП заради управляване на МПС след употреба на алкохол и на талона за кръвна проба с посочване на допустимото максимално време за явяването й в медицинското заведение за вземане на такава, от което обаче същата не се е възползвала. Не са й били създадени каквито и да е обективни пречки в посочения срок тя да се възползва от правото си да даде такава проба, като не се е вслушала в указанията на полицейските служители в тази насока. Забавата е била вследствие нейни действия при запознаване с АУАН, изказвайки претенции по правописа на изложеното в него от контролните органи, както и провеждането на разговори с тях на общи теми, в каквато насока съдът с основание е ценил и показанията на св.Д.Т.. Той дори е приел тезата на И. талонът за кръвна проба да й е бил връчен 25 минути преди изтичане на посочения краен срок за явяване в медицинското заведение, докато св.К., написал талона, изрично е уточнил, че още на 10-та минута от връчването му я е предупредил да тръгва, но получил нейния отказ поради обективната употреба на алкохол. В тази връзка и св.С. не посочва тя да е имала желание да го стори, нито пък му се е оплакала да й се създава някакво препятствие от полицейските служители, което е и житейски нелогично с оглед проведените преди и след изпробването й с „Дрегер”-а разговори и потърсени съвети от него. ВКС намира, че и въззивният съд е изпълнил в пълнота задължението си да посочи какви фактически обстоятелства приема за установени по делото и въз основа на кои доказателствени източници, същите са били обсъдени според обективното им съдържание и в тяхната взаимовръзка, няма игнорирани или превратно оценени, като е бил даден подробен, обоснован и законосъобразен отговор на всички наведени му от осъдената и защитата й доводи против правилността на поставения на проверка пред него първоинстанционен съдебен акт доводи. С това в пълнота са били изпълнени задълженията му по чл.339, ал.2 от НПК и не са налице наведените в искането пороци, ограничаващи правото на защита на осъдената, ангажиращи приложението на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав. Не е налице и неправилно приложение на материалния закон. Нормата на чл.343б, ал.1 от НК изисква установяването на алкохолната концентрация в кръвта на водача над 1,2 промила да е по надлежния ред, което е въпрос на факти и когато те са правилно изведени, както е в настоящия случай, деянието е съставомерно като осъществяващо всички елементи на състава на това престъпление. Безспорно е, че И. е управлявала автомобила, не е оспорено създаването на опасна ситуация на пътя, довела до активността на св.Т. и предизвикването на полицейската проверка на двете водачки на МПС, оборено е с годно техническо средство първата да е изпила само една бира, както и не е оборено показанието на техническото средство с надлежно взета и изследвана нейна кръвна проба, каквато тя обективно е могла да даде в законосъобразно дадения й срок. Поради това ВКС намира, че е приложен законът, който е следвало да бъде приложен и не е налице основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за възобновяване на делото, още по-малко – при така установените факти, оправдаване на осъдената от настоящата инстанция на основание правомощието й по чл.425, ал.1, т.2 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Не е наведено основание за явна несправедливост на наложеното на осъдената наказание, а и то е максимално смекчено от въззивната инстанция. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.424, ал.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Е. К. И. от Р. за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила решение № 68 от 30.04.2013 г., постановено по ВНОХД № 228/2013 г. от Русенският окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :